Телевизия, любов моя

Има една страхотна песен на „Нова генерация“, в която се пее:
„Обесете се в неделя, това е най-добре“.
Сега, вече виждам как сте настръхнали и ще побързате да ми кажете – „А бе, идиот с идиот, лято е, ти ни говориш за самоубийство“.
Съжалявам, но когато снощи, отваряйки една студена биричка попаднах на 246-то повторение на „Час пик“ по БТВ, докато по другите летни канали предлагаха да ме изкушат с „Бягство от Алкатраз“ и „Ченге в детската градина“, съответно 176 и 323 повторение, то аз,без да се усетя, запях този рефрен пред смаяния поглед на сина ми...

„Обесете се в неделя, това е най-добре“ – не е било написано от Воев, за да илюстрира неделното гледане на телевизия.
В това спор няма.
Но именно в тоя момент си дадох сметка колко важно нещо е телевизията за нашето добро настроение, информираност и така нататък.

Няма песен „Обесете се в понеделник“. Поне не съм чувал някой да е пробвал да напише подобна.
Но тази сутрин отново по навик цъкнах дистанционното и попаднах на областния управител на Враца, който, на фона на наводнението в Мизия, се шегуваше, че не го отразявали и жена му щяла да си помисли, че я будалка, че е на мястото на събитието.
Шеги и закачки.
Винаги е хубаво, докато гледаш в телевизора, да се усмихваш, па макар и поводът да е лош.

Ето затова телевизията е нещо толкова важно.
Затова е добре да се информирате именно от телевизора къде какво се случва.
Защото телевизията дозира.
Тя ще ви разкаже за живеещо в мизерия семейство от Монтана, което се прехранва, ровейки в кофите за боклук. Но по средата на разказа ще прекъсне с реклами за новия TFT телевизор с огромна разделителна способност, който може да е ваш веднага, ако го вземете на изплащане без оскъпяване на уникаааааалната цена от 9700 лева.
Всичко в тоя живот е въпрос на дозиране.
Когато седите у вас и гледате в телевизора си, той няма да ви предложи само от едното или само от другото.
Не, той ще омеси нещата така, щото да са интересни на всички.
Ще пусне новина за наводнението.
После ще покани да коментират новината един блогър, един министър и една фолкпевица.
След това ще цъкнем няколко реклами за дамски превръзки, хищно барбекю и шампоани против пърхот.
А накрая ще мине и прогнозата за времето, в която, с весел и непринуден тон синоптикът ще съобщи, че ни чакат нови разхлаждащи дъждове – между 70 и 100 литра на квадратен метър...

Изобщо, хубаво е да има разнообразие в тоя клет живот.
Затова ние разнообразяваме. Имаме огромно количество канали и цъкаме с дистанционното, радвайки се на разнообразието.
Е, това разнообразие, разбира се, стига дотам, че докато политикът X е в БТВ, политикът Y говори в Нова. А половин час по-късно те се разменят в ефир, сякаш това, което ще кажат, ще се различава от това, което са казали преди половин час...
И да, това разнообразие прави така, щото никога в един и същи ден всичките ни ефирни телевизии няма да представят новия сингъл на Криско.
Не, те ще си разделят тази невероятна новина от света на шоубизнеса в няколко дни, за да можем няколко пъти да чуем от автора как ъъъ, то ноо ясно, ъъъ, че хип – хопа е, ъъъ, таковата, ъъъ....

Докато дописвам тази статия, по Нова говори Йордан Цонев. Изключил съм звука на телевизора и не го слушам. Мога да ви кажа какво говори, без да го чувам.
Мога да кажа какво говорят всички до един.
Без Бойко Борисов. Бойко Борисов е феномен, който може сутринта да говори едно, а следобяед – точно обратното.
Но това е част от диалектиката, знаете, чели сте, умни хора сте.
Няма как да не сте умни, след като сте се образовали от гледане на телевизия през последните 25 години.
А телевизията прецизно е дозирала какво точно да гледате, с какво да си починете и какви гледни точки да получите.

Но да се върнем на песента „Обесете се в неделя“.
Оставете ме какво ви пиша.
Аз съм черноглед. Понякога – излишно саркастичен.
Аз смятам, че това, че телевизиите ни предлагат 250 повторения на „Час пик“ в неделя е съвсем резонно.
У нас всичко се повтаря.
Наводненията се повтарят.
Финансовите кризи се повтарят.
Всички правят едни и същи грешки, повтарят една и съща реч по телевизора.
25 години ние повтаряме, повтаряме, повтаряме...
Лошото е, че в тоя случай повторението не е майка на знанието.
В тоя случай просто трябва да си признаем, че ни харесва да повтаряме.
Именно затова не се сърдете, че телевизиите ви предлагат едно и също и вие имате чувството, че участвате в зловещ експеримент.
Телевизията ви дава именно това, което вие искате.
Защото друго не бихте гледали...
А аз ще си пусна онази песен на Воев.
Нищо, че не е неделя.