А ние с Боби двамата пием кафе...

Кафенето отваря в 8:30 часа.
Имам среща с Боби.
Поръчваме си различни неща. Той – късо кафе (работил е в Италия и там се е научил на ристрето, капучино, талятеле и още италиански мурафети).
Аз – дълго кафе с мляко (Боби ме гледа с презрение, казва ми, че това е все едно да си поръчам паста фреска и да и сложа кетчуп отгоре).
Сядаме на една маса, Боби пали цигара (аз не пуша от 12 години) и чинно отпиваме от ободряващите горещи напитки.
През това време по една телевизия Иван Костов казва, че ни грози рухване на валутния борд.
Ние с Боби, разбира се, няма как да знаем това.

Аз казвам, че се чудя дали да не замина да свиря на някой кораб от зимата.
„Аз пък няма да ходя повече в Италия! Писна ми да съм слуга на хора, които са около 200 пъти по- тъпи от мен“ – казва Боби и запалва още една цигара. Свива си цигарите от някакъв ароматен тютюн и листчета, които си е закупил от някаква будка. Излиза му по-евтино.
Докато ние водим този разговор, два сайта едновременно пускат новината, че Костов имал сериозни спестявания във въпросната банка, за която се говорело в сутрешното интервю.
Ние с Боби отиваме за банички. На ъгъла отсреща има малка баничарница, в която правят страхотна софийска баница.
Собственикът сам си прави закуските, помага му едно момче, май бежанец от Близкия Изток.
„Пичове, ще затварям наесен! Не мога повече! Заминавам за Щатите, спечелих зелена карта!“ – казва собственикът и ни черпи банички по случая.
„Къде си тръгнал, бе? Стой си тука! Навън ни имат за втора категория хора!“ – казва Боби, а собственикът на баничарницата кима скептично.
„Не ми се вярва да ни третират толкова зле, колкото в собствената ни родина. Знаеш ли, че ме глобиха заради някакво безумие – не съм бил слагал баничките с щипки, одобрени от някаква комисия. Да ти кажа ли, че комшията продава цигари без бандерол, но никога няма да го глобят, защото се отчита където трябва?“ – казва баничарят и ние кимаме безмълвно.

По същото време някъде в някаква зала лидерите на политическите партии у нас спорят за това дали трябва да има нов закон, в който парите на вложителите да се гарантират в целия им размер, а не само до 100 000 евро.
По улицата минава такси. Спира и от колата излиза Жоро.
Жоро е умно момче. Ядрен физик, доктор на науките. Преподава във факултета по физика, а в свободното си време върти геврека, защото има 3 деца и парите не му стигат да им купи памперси, учебници и дрехи.
„Оооо, господин докторе, как е бачкането?“ – пита Боби и подава огънче на Жоро, който пуши като парен локомотив.
„Как, карам и съм се замислил нещо за реда на Фурие и матричната експонента“ – казва Жоро.
„Оф, тия математици и физици са ужасни“ – казвам аз с усмивка.
„Алкохолът, жените и математиката никому не прощават“ – отвръща Жоро и се усмихва.
Очите му са уморени. Карал е цяла нощ.

По същото време някъде в някаква зала на Парламента едни хора спорят кой какъв пост да заеме при евентуален следващ кабинет.
„Ти беше вече, време е някой да те смени. Айде почини си малко, иди посланик в някоя бяла държава, па след 4 години пак заеми някой пост“ – се чува от съвещанието.
Ние с Боби се прибираме към домовете си. Живеем в два съседни входа.
„Какво ще правиш днес?“ – пита Боби, а аз не особено убедено казвам, че може би ще закарам колата да й сменят маслото. Но не съм сигурен дали ще е точно днес, защото чакам един хонорар, ама той нещо се бави.
„А знаеш ли? Нали една банка фалира! Аз имам 7 лева в сметка в тази банка!“ – казва Боби и избухва в смях – „На са много пари, ама можех да заведа малкия на кино. Сега има някакво ново, 4D кино – освен очилата и седалките се клатят и те пръска вода! Бе лудница! Ние едно време нямахме такива забавления!“

Разделяме се и аз се качвам в асансьора.
Докато се возя към деветия етаж, си мисля, че трябва да се отуча да пия дълго кафе с мляко.
Мисля си, че когато си получа хонорара, ще заведа сина ми и сина на Боби на 4D кино.
Мисля си, че ще се обадя на Жоро, ядрения физик, да ги качи на таксито и да ги закара до мултиплекса.
Мисля си, че баничарят може да отвори баничарница в Чикаго. Там има много българи и ще има успех.
И докато си мисля, асансьорът е стигнал до деветия етаж.
Едни хора са се разбрали едни неща в една сграда в центъра.
Всичко ще си остане както си беше.
Само играчите ще се сменят.
Управляващите ще се оттеглят на някакви по-дребни постове.
Банките ще бъдат оздравени – с парите на данъкоплатците.
Опозицията пък ще поеме властта... Отново.
Боби ще спре да пие кафе, защото кръвното му не е наред.
Аз ще спра да излизам сутрин, защото няма да имам компания.
Жоро, ядреният физик, ще получи предложение да кара такси в Англия и ще напусне страната.
Баничарят ще замине за USA със зелената си карта, а баничарницата му ще стане част от веригата „LAFKA”.
Всичко това обаче ще стане малко по-късно.
Засега всяка сутрин с Боби ще пием кафе. Като в оная песен на „Уикеда“.
Докато се преразпределя баницата, не ни остава да правим нищо друго, освен да пием кафе...
Борисов и Местан също пиха кафе, нали...