Политическият Франкенщайн

Политическият Франкенщайн. Познавате го. Всички сме го виждали и продължаваме да го гледаме всеки ден. И ако в годините преди да се родя, да събереш посланието: „Долу Тодор Живков“ в акростих, публикуван на страниците на вестник е било дързък подвиг, то днес сме свободни да пишем каквото си искаме. Да! Свалихме Диктатора, но получихме Франкенщайн... И го храним. И си го отглеждаме. И го оставяме да краде и малкото трохи хляб и достойнство, които са ни останали.

Родена през 1990-та, аз съм дете на демокрацията. Но тази мисъл звучи оптимистично само във фантазиите на съзнанието ми. Макар и наивно и субективно ще го кажа – в България няма демокрация. Може би е била зачената, изстрадана и износена, но в първите часове от раждането й, Франкенщайн я е погълнал. С костите - на две бързи хапки.

Българският Франкенщайн е сглобен от уродливи части. Той е зашит с всички партии, управлявали страната през последните 24 години. И няма значение кой ръководи движенията на  главата – дали БСП, ДПС, ГЕРБ, АТАКА, СДС, НДСВ и т.н. Защото в нея няма мозък или съзнателна мисъл, няма нищо човешко. Походката на Франкенщайн е криволичеща, той стъпва по пътеката на тъмните сделки и изгодните олигарси. Вместо ръце има лилаво-зелени лапи, стискащи множество банкноти на пачки. Дрехите му са прилични, но взети назаем от мафията.

Политическият Франкенщайн си купува джипове – срещу пет или шест цифрена сума, докато хората умират по улиците, чакайки линейка, произведена през 1970 година. Най-малко 240 части от него се возят в луксозното, кожено купе на служебните си автомобили, докато народът му се друса в една от малкото болнични коли, оборудвани с техника от времето на Студената война. Друса се, защото пътищата приличат не на лунен пейзаж, а на някакво жалко подобие на дзифт, защото Франкенщайн е откраднал бюджета за улици, булеварди и магистрали и го е инвестирал в поредната си ваканция и/или имот в екзотична дестинация.

Франкенщайн се храни в лъскави ресторанти, най-малко 5 звезди. Изобилие от закуски, обеди и вечери, които са платени от нас и родителите ни. Платени с пот, нерви и лишения срещу около 400 лева в общия случай. Ние купуваме бира на промоция, хляб и месо, ама от по-евтините. Защото парите стигат за седмица, а до края на месеца остават още три. През това време Франкенщайн се полива с Дом Периньон, а ние броим стотинките за минерална вода и кисело мляко.

Франкенщайн е удушил образованието. В будна кома, то е изритано в най-прашната уличка на малката ни държава. Защото чудовището иска лесно обработваем електорат, то не инвестира в бунтари. Не му трябват. Иска народ, който не задава въпроси, който живее механично и с наведена глава. Народ, възпитан с един-единствен прийом – да не противоречи, защото е нищожен, нищо не може да промени, само си губи времето.

Аз нямам власт. Нямам сила. Вероятно от височината на Франкенщайн се виждам единствено с лупа. Не мога да променя нищо и ако се изправя срещу него, той ще ме размаже само с една плесница и после ще ме стъпче като мравка. Но... Аз и ти, той, тя и те. Това е друго. Гражданско общество. Трябва! Нямаме избор. Нямаме време. Защото в противен случай бързо ще стигнем до предизвестения завършек на историята. Не знам дали сте чели Франкенщайн, но краят май не беше оптимистичен...