СКАНДАЛНО!!! ШОК!!! УЖАС!!! ЧАСТ II

Преди два дни, седейки в панелното си жилище в „Младост“ 4 реших да споделя с вас един факт, който между впрочем не е нещо кой знае какво.
Споделих, че популярната песен „Вставай, страна огромная“ е написана в размера на валс.
И направо ми се разказа играта.
От два дни получавам всякакви лични съобщения, постове и подобни, в които практикуващи дърводелци, автомонтьори, чиновници, стругари, масажисти – фриленсъри и строителни предприемачи, взеха да ми обясняват, че съм в дълбока грешка.
„Бате, жестоко си се объркал, засрами се!“ – ми пише един ядосан човек.
Аз поствам оригиналната партитура на песента и казвам – „Ето бе, пич, виж – размера е 3/4".
„Трай бе, КОМОНИЗД мръсен“ – отвръща ми човекът.
„Ти знаеш ли какво е елементарна теория на музиката“ – пита ме друг.
„Да, държал съм дузина изпити по този предмет, имах честта да уча при професора, написал учебника – Парашкев Хаджиев“ – отвръщам аз.
„Я, пукни бе, бездарно пианистче, дето свиреше песни на дрогирани тийнейджъри“ – отвръща ми безцеремонно въпросният пич.

КОШМАР!!! ШОК!!! УЖАС!!!!
Явно това беше текстът, който промени, ако не друго, то горещото лятно безвремие.
А сега е време да продължа, но съвсем за малко, защото и без това лятото е в разгара си, кабинетът Орешарски  - в края си, кабинетът Борисов предвкусва втория си мандат, бразилците изпитаха драмата, която аз, като армейски фен изпитах при един мач с Левски едно време (още мои приятели – левскари ми пеят песента „7 е добро число“).

Но да продължа...
Знаете ли, че...
Преди време свирех на пиано в един лъскав софийски ресторант. Няма да казвам кой е, но там идваха всички хора с екзотични псевдоними, а аз, сврян в ъгъла си изкарвах хляба, свирейки тихчко евъргрийни, леки класически пиеси, валсове (да, валсове - в размер, досущ като „Вставай, страна огромная“).
Една вечер дойде да вечеря с охраната си виден ъндърграунд деец (вече не е между живите) барабар с цялата си охрана – поне 12 много здрави момчета.
При такива събития обикновено охраната правеше 10 пъти по-голяма сметка от вип персоната, която биваше охранявана.
Аз седях в непосредствена близост до тези момчета и свирех.
Валс от Шопен. Серенада от Брамс. Някаква песен на Бийтълс, после „Сейнт Луис блус“.
Тихо, кротко и бездарно – както се шегуваме често в гилдията, когато си говорим за свирене на салонна музика.
И в този момент един от охранителите – изключително здрав младеж – се доближи до мен и попита – „Маестро, може ли да свирна нещо на пианото?“
Погледнах с огромно учудване.
Първо – не съм свикнал някой да ме нарича маестро.
Второ – свикнал съм подобни младежи да не харесват никак подобна музика, камо ли да се интересуват от пиано.
Но на здраво момче от охраната на емблематична фигура от подземния бизнес отказва ли се?
„Заповядай.“ – казах му аз.
И тогава младежът седна. С мъка събра фигурата си, тренирана всекидневно във фтнеса.
И пред изуменото ми лице засвири „Фантази – импромтю“ от Шопен.
Аз погледнах изумено...
Младежът, макар и сериозно позагубил тренинг, свиреше, та се късаше.
По едно време спря.
„До тука съм го запомнИл, бате. Свирех ного ас“ – рече той.
„Пич, ти си много добър“ – рекох смаяно – „Защо не продължи?“
„Фанах се с железата, бате. Джудо, щанги, това-онова“ – съвсем спокойно отговори охранителят, докато колегите му го бъзикаха.
„Грозен, остави пианото на момчето, ставаш само да дигаш щанги“- подвикна един от охраната.
Охранителят-пианист ми намигна, здрависахме се и той отиде при колегите си, за да решават някаква кръстословица, докато чакат шефа да хапне и да поемат нанякъде.
Това е историята.

Вчера, докато си мислех за това колко глупави и самонадеяни сме станали, се сетих, че то е не за друго, а защото всички сме сбъркали своето призвание.
Охранителят е създаден да бъде пианист.
Пианистът пише текстове, които вие четете.
Вие пък не сте създадени да четете, а да правите нещо друго.
А другото нещо не е създадено, да го правите вие, а някой друг...
А междувременно бивша културна министърка се опитва да сравни Панчо Владигеров и Златю Бояджиев, докато зам. шеф на комисията по култура в парламента е човек с име Фикрет Хюсеинов, по професия стругаро-фрезист с говорими езици руски и ромски...

Знаете ли...
„Вставай, страна огромная“ е в размер на валс, независимо, дали това ви харесва или не.
И Орешарски беше премиер, независимо, че не гласувахте за него.
И на последнте избори, въпреки, че толкова силно истерясвахте по социалните мрежи, не си вдигнахте гъза, за да гласувате.
Както казваше Достоевски – „Истината рядко изглежда правдоподобно“.
Затова, за да и придадем малко правдивост, е хубаво да поизлъжем.
Е, склонен съм да кажа, че „Вставай, страна огромная“ става в размер марш, когато треснем 6 водки.
Ако това ще ви успокои!
А сега ви казвам чао за тази седмица!
И не си губете времето в мислене.
Мисленето оставете на няколкото опиниън мейкъри във Фейсбук.
Те ще ви обяснят какво точно да мислите, защото иначе е много сложно...