СЪН

Иванов се прибра скапан от бачкане в квартирата си в квартал „Дружба“ 2 в столицата.
Пусна си мача, отвори бирата, която беше закупил от „ЛИДЛ“ вчера и предвидливо бе сложил в хладилника.
Опъна краката си на дивана и тъкмо загледа как Швейцария и Аржентина се мъчат като Сергей Станишев на консултации при президента Плевнелиев, заспа и засънува, че седи пред някаква банка, а пред банката освен него има 1400 души опашка!

Иванов се сепна, отвори очи и си каза – нееее, повече няма да спя.
Цъкна на някакъв друг канал, където трима клети коментатори анализираха в детайли състоянието на банковия сектор у нас и говореха за кредитни рейтинги, финансови буфери, гарантирани влогове...
Тук Иванов, без да се усети отново оклюма на дивана и внезапно засънува, как тича между няколко банкови клона, но в момента, в който стигне до някой от тях, се оказва, че там вече няма банкови клонове, а сладкарници, обществени читални, а на едно място – студио за лазерна епилация.

Тук Иванов отново се събуди, защото на вратата му се звънеше.
Отвори и видя домоуправителя, който поиска 9 лева и 64 стотинки за тока и асансьора във входа.
Иванов с неохота плати дължимата сума, заключи вратата и отново се отправи към дивана, където Аржентина и Швейцария още се мъчеха да си вкарат гол.
Иванов отпи още глътка бира, после отново клюмна с глава и задряма така, както бе приседнал.
И засънува, че поради невъзможност да си плати ипотеката, апартаментът му е превърнат в банков клон, пред който има опашка.
„Пуснете ме, искам да изляза“ – викаше на опашката Иванов.
„А ние искаме да депозираме, висим тука от 36 часа“ – провикна се възрастна жена, носеща 2 куфара с полски злоти в ръцете си.

Тук Иванов отново се събуди, плувнал в пот.
„Не, тая бира от ЛИДЛ е много зле, да не й слагат някакви халюциногенни гъби в закваската“ – помисли си Иванов, но още докато си го мислеше, отново заспа и засънува, че е на прием в кабнета на премиера Орешарски, който му казва – „Ванка, сине, ти си нашата надежда за банковия сектор“.

Тук Иван се опита да се събуди, но вече не можеше.
И се започна един сън, да не ти е от работа.
Иван излезе на улицата и изведнъж бе наобиколен от тълпа, която се опитваше да го разкъса.
Смъртно пребледнял, Иван се затича и успя да се скрие в един вход на някаква стара кооперация.
Погледна се в малкото огледалце и тогава видя, че докато е бил в кабинета на министър-председателя, някой е написал с перманентен маркер на челото му – „Имаме информация, че този човек клати банковия сектор. Лично Венци Чикагото го издаде“.
Тук Иван извади бяла ленена кърпичка от джоба си, но когато понечи да се опита с плюнка да забърше написаното на челото си, видя, че на кърпичката има извезан следният текст –  "Давам ти последен шанс. Зная къде си. Не ме карай да правя глупости. Ще те намеря".
Тук Иван, плувнал в пот и изплашен до смърт побягна панически.
Около него различни хора го сочеха с пръст и подвикваха всякакви нелицеприятни неща.
А Иван достигна до някакъв офис и понечи да се скрие вътре.
„Имате ли приемен час“ – попита охраната на офиса.
„Нямам“ – отвърна Иван.
„И тебе да те няма тогава“ – грубо продължи охраната.
„Ама мен ме няма! Аз сънувам в момента!“ – окопити се Иван – „Ето, дори като се ощипя не ме боли“.
„Тогава продължавай да сънуваш как ще ти бия един шут и ще излетиш навън“ – с троснат глас рече охраната.
И тъкмо да изпълни заканата си всичко рухна за секунда.
Сринаха се сгради, учреждения, офиси, жилищни блокове.
Остана само Иван, който започна да се оглежда и да се чуди какво се случва.
И в тоя момент отнякъде, псувайки, се появи вътрешният министър Йовчев, който с очевидно раздразнение обясняваше нещо на трима маскирани служители на МВР.
„Казах им на тия двамата – Пеевски и Василев да се спрат най-накрая. Ей го, единия пусна атомна бомба преди малко. Това вече трябва да спре“ – с метален глас говореше Йовчев.

Тук Иван се събуди.
Мачът беше свършил, Аржентина с големи мъки успя да победи Швейцария.
И тъкмо Иван се накани да стане, за да отиде до тоалетна, вратата се отвори, нахлуха барети.
„Иван Иванов, арестуван сте за сънища, предизвикващи недоверие към банковата система у нас! Вие сте абсолютен престъпник! Долу, на земята, с ръце на гърба!“ – подвикна старшият на баретите.
Иван се подчини.
„Не трябваше да я пия тая бира от ЛИДЛ“ – беше последната мисъл, която му хрумна, докато го качваха в колата на полицията...
 

P.S. А после, докато минаваха покрай едни храсти, Иван ясно видя, че неговият приятел Калугин върви покрай храстите, а в храстите се е притаил и стои милиционер...