Световно по затъпяване

Сигурно сте чували за пародията на нобеловите награди – Наградите Иг-Нобел известни още като Шнобеловите награди, които отличават трудове (по-често на истински учени, но понякога и на псевдоучени), които забавляват с безсмислеността си или понякога с абсурдността си. През 1995 в областта на психологията са отличени Шигеру Уатанабе, Юнко Сакамото и Масуми Уакита от университета Кейо, за успешните им експерименти да научат гълъби да различават творби на Пикасо от тези на Моне. А през 1999 пък за принос в развитието на обществото в областта на литературата е отличен Британският институт за стандартизация. Взели са голямата награда за упътване от шест страници за правилната употреба на чаша за чай.

А за наградите Дарвин чували ли сте? Наградите, които ежегодно се присъждат на „хора, които са направили услуга на човечеството, като сами са се премахнали от генетичния му фонд“? Първото място винаги се присъжда само в случаите, когато лицето само е причинило смъртта или импотентността си. Сред лауреатите обаче има и хора, които са демонстрирали сензационна, изумителна глупост без след това да изгубят живота си, нито репродуктивните си способности, но след като прочетете историите на част от миналогодишните лауреати, ще ви стане ясно, че всичко е въпрос на време. Историите са истински – обстоятелствата около кандидатите за наградата Дарвин са винаги удостоверявани предварително от екипа на организаторите. Ето ви четвърто място от наградите миналата година:

На автобусен шофьор в Зимбабве му поръчали да закара в лечебно заведение 20 психичноболни пациенти. По пътя обаче много му се припило и той си направил спирка до едно от нелегалните питейни заведения, работещи там. Когато се върнал при автобуса, изненадата му била огромна, защото всичките му пациенти били избягали. Мъжът обаче не изгубил присъствие на духа, подкарал към близката автогара и предложил безплатен превоз на 20 желаещи. След това си продължил по маршрута, като стоварил нищо неподозиращите пътници директно в психиатричната клиника. На пристигналите санитари и лекари обяснил, че пациентите може да са малко превъзбудени и че са склонни на странни фантазии. Лъжата била разкрита "само" след три дни.

Всеки, който е решил, че шофьорът просто има много приятно чувство за хумор, да си го избие от главата веднага това. Тук говорим за завършени глупаци.

Ето и първото място – носителят на наградата Дарвин за 2013 е Джеймс Елиът, който по време на въоръжен обир в Лонг Бийч (Калифорния, САЩ) стрелял с револвера си 38-ми калибър във въздуха, но оръжието направило засечка. И тогава той постъпил така, както малцина биха се досетили – обърнал револвера срещу себе си, погледнал в дулото и натиснал отново спусъка. Този път засечка не се получила.

Така, като се сблъсквате с повечето от историите на тези хора, не ви ли се иска освен награди Дарвин да има и големи, шумни празненства, на които да се напиваме като свине от радост, докато празнуваме безвъзвратната загуба на всеки малоумник? Ще каже някой, че никак не е хуманно това. Обратното също не е хуманно обаче, защото световното по затъпяване вече не се провежда един път на четири години. То е ежегодно и жертвите на глупаците са много повече от тези на „и умират глупаците“.

И като заговорихме за шумно празнуване на глупостта… – за годишните награди на телевизия „Планета“ чували ли сте? А? Не ви чувам! Всички наградени с Иг-Нобел или с наградите Дарвин на фона на фолкфуриите и идиотите, които още си живеят в 90-те години тук в България, изглеждат като адски артистични и симпатични пичове.

А за Карло Мария Чипола и неговото есе „Принципи на човешката глупост“ знаете ли? В есето си той извежда петте основни принципа на човешката глупост. Един от които е: Неглупавите хора винаги подценяват вредоносния потенциал на глупавите и постоянно забравят, че по което и да било време, на което и да било място и при каквито и да било обстоятелства общуването или обвързването с глупаци, задължително се оказва скъпо струваща грешка.

Подценяваме ситуацията, хора. А тя е следната: едни добре облечени тъпанари, с перфектни коси, перфектен грим, лъснати, намазани, опънати, с перфектни тела, целите във Версаче, Армани, Шанел, Долче и Габана, хора, на които повече им се иска да имат Бентли, отколкото висше образование, неграмотни, неориентирани, неинформирани момиченца и момченца, се възпроизвеждат зловещо на територията на страната ни. Това, докато ние глупомъдрите или ги игнорираме, или им се смеем, или ги съжаляваме и очевидно не сме достатъчно готини, за да сме модерни ние, а не те.

Скоро се прибирахме с малката ми племенницата от Боровец и към 1 часа сутринта минахме покрай едно от най-вървежните заведения в София. Тя ме попита защо всички са паркирали на местата за инвалиди (имаше предвид, че всички са паркирали мерцедесите си възможно най-близо до входа на заведението). Отговорът ми беше: Защото са инвалиди.

Едни Миневри правят маневри по цели нощи и не разбират, че за да си кралица, трябва да приличаш на кралица, а не на проститутка. Едни дупенца шлякани от типа Фики или чичо Пешо с осемдесетте охрани също са излезнали да поебат. Една кифла, ако има гъбички, гъбясват всички. Един милионер да се отреже и всички забременяват.

И така у нас глупостта си ходи по хората, предава се по полов път и вече мисля, че вместо награди, трябва да се раздават гранати. А ако случайно решим, че все пак има и друго решение – по-трудно, но пък което не изисква 90 процента от населението на страната ни спешно да се взриви, мисля, че може с общи усилия сериозно да замислим тъпанарите.