К*р, тате, баница!!!!!

Има един адски тъп виц!

Едно дете се прибира вкъщи и вижда баща си да замесва тесто в кухнята.

„Тате, тате“ – вика детето – „тате, тате, тате, татеееее... Какво правиш, хляб ли месиш!“

А бащата, и без това изнервен, поглежда келеша изпод вежди и с мрачен глас процежда зад зъби:

„К*р, тате, баница“...

Хахаха... Адски смешно.

Почти толкова смешно ми се струва положението у нас след вчерашния КС при Плевнелиев, но понеже трябва да бъдем политически коректни и да не използваме обидни фрази, да кажем следното.

Вчера едни големи държавници се разбраха – избори някъде между септември, октомври плюс-минус някой ден. Избори с референдум или без референдум, с преференция или без, оставка днес или утре, или другата седмица, разпускане на НС по някое време, няколко бързи връчвания на мандати, плюс-минус някой и друг ден и после – служебен кабинет плюс-минус два месеца, и после нови избори и после – „К*р, тате, баница“.

Сега, да ви кажа – баница вече няма.

То ако имаше баница, ДПС нямаше да каже на БСП „К*р, тате, баница“, а вместо това щяха да си ручат заедно от тавата, нищо, че едните й викат „пирог“, а другите – „бюрек“. Щяха да си ручат от баницата, ама тя, баницата, си има и своя логичен край. Та така, баницата посвърши, остана някоя и друга троха за АТАКА, ама те баница не ядат, предпочитат красная икра и група имени „ЛЮБЕ“, та положението се скофти много рязко.

И сега нещата отиват към логическата си развръзка. Избори след няколко месеца, по някое време, след някакво време, в някакъв момент... Това е всичко, което е важно в тоя текст.

А сега грабвайте пешкирите, слагайте джапанките в сака и тичайте към морето. Или по-добре недейте – на морето завчера имаше торнадо, вали всеки ден, цените са неприятни, квартирите – скъпи.

Я по-добре си стойте по родните места в очакване на новата предизборна кампания, в която баница може и да няма, ама останалата част от заглавието на това подобие на статия ще е в изобилие. Тази част от заглавието е всичко онова, което искаме да се случи. Ама то не се случва.

Щото тази част от заглавието на статията е мъничко, има проблем с ерекцията и би следвало да се нарича не по този начин, а с една позабравена народна дума – „пикало“.

Както и да е.

Сряда е!

Вижда му се краят на всичко – и на парламента, и на правителството, и на протестите, и на контрапротестите.

Вижда се краят на едно нещо и началото на друго, в което новите господари на Министерски съвет ще влязат и ще видят старите, които ги посрещат с тава в ръце. И тогава новите ще попитат старите – „А бе, бившите, това оная баница от вица ли е?“ А старите ще се подсмихнат ехидно и ще кажат – „К*р, тате, тавата е празна!“.

И после всичко го знаем – ще затегнем здраво коланите, ще дръпнем едни нови кредити, за да може в тавата да се появи нова баница, която да се яде от новите коалиционни партньори до момента, в който свърши. И тогава – нови избори, нов заем, нова баница...

И после пак.

И пак.

И пак...

Докато не ни писне и не отидем някъде другаде, където баницата се смята за нездравословна, и където едни хора съблюдават другите да не злоупотребяват с баница.

А знаете ли как се прави баница? Аз знам, защото тате имаше малка баничарница в родния ми Кюстендил. Тате замесваше тестото от предишната вечер. Винаги оставяше малко от предишното тесто, за да го използва за естествен набухвател. Хващаше топката тесто. Търпеливо и с респект към продуктите започваше да разтяга тестото и да го върти във въздуха. Така постепенно, с много внимание и търпение постигаше кора, по-тънка от страница на вестник. След това поставяше вътре сирене, загъваше с внимание и слагаше в тава за печене.

Защо ви разказвам това? Защото баницата е като всичко останало на тоя свят – иска време, умение, внимание и уважение.

Защо, по дяволите, очаквате от хора, които една баница не могат да ви опекат, да решават съдбите ви?

Най-много, когато попитате тези поредни надменни люде – „А бе, господин министър, това моето живот ли е?“, господин министърът да ви отвърне с подходяща доза безразличие и презрение в гласа: „К*р, тате, баница!!!“.

Те това е всичко в тоя болшевишки текст.

Отивам да си купя банички от пазара в Младост 3.

Чао и до нови срещи...