4.R.D, Boiko

Сънувам, че съм на покрива на пожарната на ул. Раковски. В единия ъгъл виждам част от студиото на „Като две капки вода“, в което Криско, направен като Мария Илиева, пее „Мен ако нямаш, значи нямаш глисти...“. В другия ъгъл, силно повлияни от американския рап тракийци в народни носии, с шапки, на които пише „DOPE“ и бижута от JUMBO, се надсвирват. На ръба на покрива стои Сергей в булчинска рокля, цялата в камъни на Кончаловски, с палто от норки, представя си как е Антония Петрова и тепърва ше влиза в политиката. До него стои Лютви Местан, който като развалена грамофонна плоча повтаря: „Покажи на тия хора как са мяташ, покажи на тия хора как са мяташ...“. Пред тях на маса стоят Цецо Василев и Делян Пеевски и ядат от една чиния, едно лайно, с една вилица. На единия Бареков му танцува кючек, а на другия Бареков му танцува кючек. Тук вече много започват да ми се смесват музиките и не успявам да разбера кой е кючекът, но всички изглеждат видимо доволни – плюс тва на кой му дреме на гъза кво слушат тия двамата?! Важното е кво взимат, нали?

Малко преди да се събудя видях как една черна котка събори Батман на земята и го облиза от главата до петите.

Като се събудих веднага отвoрих книгата на Еленко Ангелов, за да разтълкувам този сложен сън. Винаги, когато нещо не ми е ясно, си я отварям на случайна страница и на каквото попадна – тва е! Закле`ам се, ето на това попаднах: „Преди да кажете „веднъж сънувах...“, уверете се, че и това в момента не е сън“. Почувствах се като граховото зрънце, което пречеше на онази пръдла да заспи. Между хиляди дюшеци от различни реалности, усетих как аз самата убивам на себе си. Аз ли съществувам в този кошмар, той съществува в мен или рекламите в ютюб трябва да умрат в мъки?!

Нямах друг избор, отново отворих книгата на Еленко на случайна страница и мозъкът ми вече съвсем започна да дава заето: „Ако истината боли като рана от нож, то лъжата е бичуване всяка неделя“. О, Боже, о, Кеворк! А довчера преди да заспя единственото, което ме вълнуваше, беше, дали стилистът на новия клип на Прея всъщност не е онзи, дето пише речите на Станишев, и колко точно далеч може Жана Хамбургер от Ексфактор да запрати слюнката си, като я засили между двата си предни зъба!

Да не би наистина да сънувам, че сънувам в съня си как сънувам, че сънувам в съня си, че сънувам!? Къде съм аз в тази безкрайност? Лошо ми е! Искам простичко обяснение – трябва да спра да се мъча с този Еленко! Къде, къде, къде съм аз?! Изведнъж се сетих за онази смешка с двата пениса, които имал Бойко Борисов и всеки един от тях, бил по-голям от другия. Мисълта за Бойко винаги ме заземява. Мисълта за пениси пък да не говорим! Сетих се веднага за последното нещо, което видях в съня си - черна котка ближе Батман. Навързах и че на покрива на пожарната се случваше всичко. Проверих коя дата сме – петък 13. 13 юни. Бойко има рожден ден. Всичко е ясно.

Честит рожден ден, тигре. Ти си единственото доказателство, че съществуваме.

Календарът, часовникът и Бойко са единственият риалити чек, с който разполагаме, и за да не пукна ей сега веднага, мисля само тях да си ползвам, за да си пърхам проста и щастлива, а не тъжна и в нищото! А и надявам се сте разбрали, че оставката няма нищо общо с онази оставка, дето я искаме от толкова време.