Неравна битка

Неравна битка
13-06-2014г.
57
Албена Вулева

Докъде е редно да се опъват нишките на търпимостта? Трябва ли да се експлоатира до краен предел - че даже отвъд него - разбирането, толерантността? Зачитането на правата на по-слабия (който винаги има повече права, именно защото е по-слаб) може ли да се превърне във форма на гавра над по-силния?

Ето такива въпроси ме измъчват, откакто се постопли времето и на пътя излязоха колоездачите. Невинни хорица, дребен въпрос ще си кажете. Но защо ли все по-често започвам да усещам, че ако “без да искам” ги “забърша” с огледалото, няма да е безпричинно? Не, ние всички знаем, че няма велоалеи, по които те кротко или не кротко да си карат за здраве, спорт, или за да стигнат екологично до работните си места. Това е лошо. Съчувстваме им, ревем заедно с тях. Наравно с тях мразим даскалицата Фандъкова, която е кметица, нищо че всъщност е учителка по руски и именно заради това не отбира нищо от градоустройство и комунално-битови удобства в града. Дай й на нея тебешир в ръката да драска по черната дъска е оборотное. Еми, не е направила велоалеи.

Защо, обаче, отмъщението за нейното нехайство относно колоезденето трябва да го отнесем ние, мирните шофьори на леки коли, които може би също щяхме да си караме колелетата, ако имаше велоалеи?! Нужно ли е да се облечеш в черно без никакви светлоотразители нощно време, да се навреш в тунел, да караш толкова бавно, че да си на ръба да се строполиш от скапаното си колело и да ситуираш трасето си на движение по средата на пътното платно?! Да станеш тотално незаобиколяем! И в същото време обозрим във възможно най-късния момент, оставяйки възможно най-краткото време за реакция да бъде спасен лишения ти от грижи за околните живот.

Същото, апропо, се случва и денем, и в час пик, и по най-натоварените булеварди. Като че ли нарочно тия колоездачи карат толкова отдалечено от бордюра, че просто шанс не ти оставят да не ги прегазиш... На десетия за деня вече с кеф.

Проявяваме разбиране, заобикаляме ги, пазим ги, даже се въздържаме да ги псуваме... Ама, някак не е взаимно... Някак усещам аз една злоупотреба с право, едно преднамерено пречкане под гумите на хората, които бързат за работа и изобщо не са длъжни да правят избора как именно да катастрофират, заради някакъв тъпанар на колело, забол слушалки в ушите си и нехаещ, че прави задръстването тройно и нервите на шофьорите на кайма. Как да се реагира, ако в най-голямото задръстване един такъв любител на свежия въздух си кара бавничко, слуша си музичка и го диша по средата на шосето, (примесен с висока концентрация на отходни газове от автомобилите) и не чува, не вижда, че даже и нехае, че да бъде заобиколен без да има жертви е на практика невъзможно? Кого да избереш да пожертваш в 5-те секунди за реакция, които ти е отредил животът и трафикът? Да прегазиш (с кеф) велосипедиста и да си затриеш живота по съдилищата, с чувството на изпълнен дълг, че поне си дал урок? Да се забиеш в някой стълб и да имаш два варианта - да сглобяват после теб или колата ти? Можеш рязко да набиеш спирачки и да предизвикаш верижна катастрофа, от което по съдилища и болници ще се влачиш в компанията на шофиращите зад теб... Или рязко и също толкова нехайно и без да се оглеждаш и ослушваш относно заобикалящия те трафик (по примера на колоездача) да се метнеш в съседното платно (спасявайки, ценния, безгрижен животец на колоездеца) без значение, дали е насрещно или по него колите фучат в твоята си посока (понеже, естествено, това е скоростната лента). И да направиш същинско меле на пътя, при което жертвите ще са хем много, хем разнообразни, хем ще влезеш в новините, но да си спрял „Войната по пътищата”.

Ав същото време някои просто дават всичко от себе си, за да се превърнат в жертва на пътя. Особено тези от категорията, на които ако „без да искаш” им дадеш урок, че и те трябва да зачитат правата на останалите участници в движението.

Ще си виновен ти по единствен обвинителен аргумент - ти си с кола, а те не! Значи трябва да се изравняват силите. Спираш, дърпаш ръчната и... каквото сабя покаже.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.