Кратка панихида за политическата година

Една година...

Толкова продължи горе-долу тоя експеримент, наречен 42 НС и правителство на Орешарски.

Една година, която спокойно можете да пишете „дъждовна“.

Миналата година по това време „страхуваха“ Бойко Борисов и го питаха, дали боли, когато му вадят зъбките един по един. Е, явно чак толкова никой не го заболя. Зъбките никой не извади, само заведоха няколко дела срещу Цветан Цветанов, по едно го и поосъдиха, ама не залагайте много на това... Има инстанции, чудеса, дотогава всичко може да се случи. Може да се окаже дори, че Цветанов изобщо не съществува, а че това е псевдоним на италианския оперен певец Цветано Цветани – тенор от Пиемонт...

Но да оставим словесните еквилибристики и да се върнем на действителността.

Една година. Толкова продължи тая адска истерия, наречена „експертен кабинет в името на KLETA MAJKA BALGARIQ”.

Експертен кабинет, в който имахме за съветничка по въпросите на животновъдството поп-фолк певица на име Пени Ботева. Експертен кабинет, в който заместник министърката на образованието Мукадес Налбант експертно преди 2 лета, като част от комисията за защита от дискриминация искаше да цензурира Ботев, да накара учебниците да разглеждат Левски като „нарушител на законите на османската империя“ и да премахне песента „Къде си, вярна ти любов народна“ от учебниците, защото сеела етническа омраза. Експертен кабинет, в който Делян Пеевски е шеф на ДАНС, па макар и за ден-два...

Изобщо, тази година, в която емоционално се върнахме в 1990 ни накара сериозно да преосмислим какво точно е това „експерт“ и има ли смисъл у нас.

Не че „експерти“ не е имало по време на цялата най-нова история на клетата ни държавица.

Не че не помним масажиста Боздуганов.

Или министърката Чилова, която пред Панчо Владигеров предпочиташе Златю Бояджиев.

Или онази клета Калина от правителството на Бойко Борисов.

Не, помним ги много добре. Помним и Фикрет Хюсеинов от 40 НС, стругаро-фрезист по образование, зам. шеф на комисията по култура.

Но поне всички те са били част от една партийна номенклатура, която е налагала силово своите кадри. Без формула „експертен“ към тях.

Една година...

И след тази година само в няколко дни всичко рухна.

ДПС се отметнаха от БСП.

БСП се отметнаха от ДПС.

После се отметнаха от позицията си за възродителния процес.

Орешарски се отметна от Южен поток.

ГЕРБ рязко се отметнаха от желанието за „задължително гласуване“ сега и веднага.

АТАКА, БСП и РБ поискаха по различен начин касиране на вота за Европарламента.

А бе, изобщо – само за 2 дни в България всичко се обърна с главата надолу.

Една година.

Преди една година, по това време – помните ли...

Орешарски се опитваше да състави кабинет, мнозина изгърмяха още преди да кажат „ДА“, Бойко Борсов обясняваше, че съществува план да бъде вкаран в затвора и убит, Бисер Петното ходеше на срещи в парламента като част от гражданското общество.

Преди една година всички знаехме, че това едва ли ще продължи безкрайно дълго, но, както и днес, не знаем какво точно се случи и защо. Е, една година мина. Днес Лютви Местан се държи като опозиционер и дори чат-пат предизвиква симпатии. Особено у онези, които имат къса памет. Днес Сергей Станишев е обиден на българския народ, така, както някога Костов (да се свети името му, да дойде царството му, АЛЕЛУЯ) се беше разсърдил на избирателите след краха му на изборите, когато дойде Симеон дъ секънд.

Днес, година след старта на 42 НС, всичко започва отначало.

Изборна кампания. Прах в очите на хората с идеята за задължително гласуване.

Опорни точки до откат – САЩ свали правителството, Русия свали правителството.

Тропане с крак. Демонстрация на дължина на половите органи между партиите в парламента.

Една година.

За тая една година вдигнаха пенсиите с 3 лева. Свалиха тока с 40 стотинки. Дръпнаха някой и друг кредит и кой откъде е.

Една година е много време. Особено в страна, където и един месец може да ти стигне да забогатееш рязко, ако си имал правилния подход и си познавал точните хора.

Една година.

И всичко е на път да приключи.

А сега, след като прочетохте този скучноват обзор, следва добрата новина.

Пичове, за тая година стана ясно едно – в България вече няма какво да се краде.

Всичко свърши.

Еврофондовете спряха един по един.

Производство няма.

Бизнес няма.

Няма нищо, което да работи, както трябва.

Така че оттук нататък тези, които идват на власт, трябва да са готови да работят, за да се случи нещо добро.

Или да нарежат страната на парчета и да я продадат за скраб.

Както казваше Бекет – шансът е 50 процента, или ПОЧТИ...

Една година.

За една година – толкова.

Само за едно ме е яд – откакто ГЕРБ паднаха от власт, Веско Маринов спря да пише песни.

Дали това не е свързано с кризата, налегнала страната ни?