02.06.2014

Тази история, която ще ви разкажа, никога не се е случвала.

Лицата и събитията вътре са измислени.

Дори и аз не съществувам, вместо мен пише алтер егото ми, което ми е сърдито, задето не можах да събера пари, за да го водя на море тази година...

И така... Да започваме!

Часовникът на Христо Ботев, чиновник в министерство на културата, звънна силно! 6.30 сутринта!

Вчера Ботев беше стоял до късно вечерта, за да гледа някакъв филм, който днес дори не помнеше за какво се разказва. „Адски тъпо от моя страна да вися до късно пред телевизора“ – помисли си Христо и посегна към кафеварката, която стоеше на шкафа в кухнята. Сложи 2 лъжици кафе – микс от 60 процента робуста и 40 процента арабика – и затегна кафеварката, подарък от баба му.

„Ех, баба беше толкова добра жена“ – сети се Ботев – „Каква баклава правеше за 1 юни, когато ходех при нея на село“...

Докато си мислеше за баба си, видя, че има съобщение на телефона си.

„Hristo, dnes 6te predawame onaq nowa koncepciq za 4itali6tata! Wzemi fajlowete ot moq kompiutar. Twoj Zahari” – прочете Ботев и понечи да прати на колегата си обратен SMS – „Пиши на кирилица“, но след това размисли, че е 6.30 сутринта и няма смисъл да го тормози толкова рано.

Колегата на Ботев – Захари Стоянов, беше специалист по двигатели с вътрешно горене. Беше отличен автомонтьор и превъзходен автотенекиджия. Поради близки отношения с някои видни партийни кадри, обаче, чиито автомобили поправяше безупречно, той получи назначение в министерство на културата, където, заедно с нашия герой, оглавяваха структура, която се занимаваше с читалищата в България.

- Христо, как спа – чу се женски глас от банята. Беше съпругата на Ботев, Венета.

- Ами... Добре, даже отлично. Само дето не можах да се наспя. А сега получих ето този SMS от Захари – усмихна се Христо и подаде телефона на жена си.

- Боже, той не знае български, а го назначили в министерство на културата – поклати глава Венета.

- Айде, айде... Нали ни оправи опела? Виж го как свети – като нов е. Човекът си е много добричък, според мен – рече Христо и отпи от кафето.

Венета седна в кухнята и пусна телевизора. Блед социолог и още по-блед водещ коментираха нещо за резултатите от изборите за европарламент. „Ние не познахме кой ще победи, но това не значи, че манипулираме“ – рече социологът и отпи от чашата с вода в студиото – „Просто много малко хора гласуваха, а при такъв малък процент няма как да се познае с точност кой ще е победител. А и кой е победител? То всички загубиха!“.

Ботев стана и отиде до хладилника. Взе бучка масло, парче салам, малко краве сирене и затвори вратата.

- Виж, някакъв човек ми е пратил покана за приятелство – рече съпругата на Ботев и показа таблета си – виж му никнейма бе... Georgi Sava Rakovski…

- Всякакви хора има... На мен оня ден покана за приятелство ми поиска Райна Княгиня, на 16 години, руса... Харесва Паулу Коелю, Преслава и цялото й облекло се състои от около 3 ластика, закачени за анорексичната й фигурка... Хората се наричат, както си поискат в мрежата. Има поне 40 профила на Иисус – отвърна Христо, докато мажеше филия с масло и поставяше отгоре резенчета салам.

И в този момент телефонът звънна. Беше някъде около 7.15 часа сутринта. „Къде си вярна, ти, любов народна“ – с тази мелодия, в изпълнение на Слави Трифонов и Куку бенд, звънеше телефонът на чиновника Ботев.

„Ало, кой се обажда“ – попита Христо, защото номерът беше непознат.

„ Батеееее!!!! Батенцееее!!!! Помагай, бутнах човек!!!!“ – изви се глас, който звучеше толкова уплашено, че по никакъв начин не можеш да разбереш чий е.

Ботев погледна жена си и се подсмихна. „Измамници!“ – каза тихо, запушвайки слушалката.

„Кой е? Васко, ти ли си?“ – правейки се на артист, попита той

„Добър ден, аз съм старши лейтенант Каблешков от седмо районно. Вашият приятел Васко бутна човек, който е в болницата. Сега, понеже разбирам, че ви е близък, за да му спестим процес и затвор, ако донесете 10 000 лева до един час, ще оправим ситуацията“ – говореше гласът от слушалката.

„Бате, моля ти се, помагай“ – се чуваше рева на другия човек.

„Къде да ви ги донеса?“ – попита Ботев.

„Ще ви кажа след малко. Ще ви се обадя след час, вие вземете парите“ – отвърна псевдо полицаят. И затвори.

- Не мога да те разбера? Как имаш нерви да се занимаваш с такива измамници – рече жената на Христо Ботев.

- Ами... Не знам и аз. Сега ще се обадя на 112, за да ги хванат тия идиоти. Васко ще остане без 10 бона – рече Ботев.

После стана, целуна жена си, взе лаптопа от стаята си и ключовете от колата.

- В колко ще се прибереш? – попита Венета.

- Мила ми Венето, после България най-много теб обичам. А, ако сготвиш мусака, може да им разменя местата – пошегува се Христо Ботев, чиновник в министерство на културата на средна възраст.

И отключи вратата на апартамента си в квартал Люлин 4...

Честит втори юни!

Тази история едва ли ще ви се стори интересна. Тази история е генерирана от нещо като компютърна програма. Взех думите Ботев, България, 2014, Захари Стоянов, политика, медии, социални мрежи, Раковски, Райна Княгиня, чалга... И с тези думи генерирах текст.

Този текст е нещо като съвременните „Записки по българските въстания“. Политкоректна проза, в която въстание няма, защото е противоконституционно.

Та това е накратко всичко.

Дано не съм обидил хората, за които 2 юни има някакво значение.

За останалите, така или иначе, нито този текст, нито саможертвата на Ботев имат някакъв смисъл.

А сирените, които ще чуем днес, са просто досаден елемент от безсмислената ни символика...

Ами... Май това е всичко...