Специално за теб!

Какви високи нива на еуфорията при тази ниска избирателна активност. Още си дъвчем евроизборите.

Контролиран вот и при все това няма и 30 % избирателна активност. Искам да кажа – добре, че беше контролиран вотът, че и толкова нямаше да излязат!

Разбира се, актуалното пояснение е, че българинът е против членство в ЕС и затова, чрез негласуването за български представител в Европарламента е изразил, всъщност, де факто и де юре, и чрез именно тези конклудентни действия своето категорично нежелание страната ни да членува повече в обединена Европа... Със сигурност мнозинството е против членството ни в ЕС и НАТО, обаче, обачеее...

Това е само един малък нюанс на истинската причина да не отидЕМ (защото и аз не отидох, при това напълно целенасочено) да си дадем гласа. Основната, глобална и най-важна причина е апатията. Ама не онази лошата апатия, която води до безразличие и непукизъм, социална и гражданска неангажираност и незаинтересованост от бъдещето на страната. Не. Това е тази апатия, от която ръцете ти безпомощно се отпускат покрай тялото и не можеш да намериш в себе си достатъчно сили и воля да ги повдигнеш.

Защото дълбоко в подсъзнанието си, а дори и на самата негова повърхност, ясно си даваш отчет, че няма смисъл да ги повдигаш... Каквото и да правиш, колкото и да се стараеш, каквито и усилия да полагаш, и дори да правиш саможертви, каквото е писан,о ще стане, а каквото не е – няма.

Та така и с изборите. Разбира се, това бяха просто едни мижави избори за европарламент. Мижави и маловажни, но нивата на интелект у някои наши сънародници са по-ниски и от избирателната активност и ролята на евроизборите за политическия живот на страната и бъдещото й управление се хиперболизира до мащабите на много приближена до зеницата мравка...

Спечелилите, както и тези, които изобщо бяха отразени, че съществуват на политическия небосклон, развяват като окървавен чаршаф след първа брачна нощ гордостта си, че някакви 7-8 човека са изпълнили ангажимента, за който им е било платено, и са гласували за тях. Рязко превключиха след изборната нощ на режим тотална нереалност и живеят в паралелния живот на своето въображение, където се готвят за предсрочни парламентарни избори и редят кабинети. Фантастика, но не научна.

Междувременно в реалността...

Защо не гласува българинът и щè ли гласува той или няма на предстоящите парламентарни избори, които, макар и не предсрочно, но все пак някога във времето предстоят? Защо провеждаме избори, когато на практика избор няма? Невъзможно е да отидеш и да дадеш гласа си, защото няма за кого. В напълно физическия, практически, технически смисъл на това понятие. Няма.

Пешките, изкарани на дъската за тези, с които е играно и е доказано, че както и да ги пренареждаш, каквито ходове и да правиш с тях, в какъвто пъзел и да ги разместиш, позицията е губеща. Раздадени са ни лоши карти, а в тестето хубави няма. Какво правим тогава? Има ли смисъл да я играем тази игра? Тя вече не е интересна, защото финалът й е предизвестен. Предизвестена смърт. Нашата. На кого му се играе руска рулетка, след като знае, че куршумът предварително е нагласен за него? При тази разстановка на фактите е по-добре с достойнство да се оттеглиш и да оставиш тази глупава игра да си я играят без теб. Поне не си нечия пожертвана пешка, не си жертвеният агнец в нечии пъклени планове.

Стоиш си отстрани и дори, ако разполагаш с подходящото чувство за черен хумор, можеш да си купиш пакетче семки и да ти стане интересно да гледаш сеир. Билета така и така си го платил, защото сеирът, естествено, е на твой гръб. Грубият майтап също. Но поне ти остава утехата, че не си си подложил сам и втората буза!