30%

Преброихме се...

Наброяваме общо 30 процента.

Не знам от какво са тези 30 процента. Не знам и дали общият сбор на българите не надвишава 100 процента. Твърде възможно е – така поне твърдят запознати с мъртвите души в предизборните списъци.

Но в момента сме 30 процента. 30 процента, които определят какво ще се случва в следващите години за всички 100 процента.

Убийте тези 30 процента и България ще се оправи.

Лишете от избирателни права тези 30 процента и тук отново ще се върне времето на другаря Тодор Живков, сиренето ще е лев и двадесет стотинки, ще се чака 10 години за Лада 1300 S, бейби. Не че сред тези 30 процента няма хора, които смятат, че това време е било прекрасно... Не, далеч съм от подобни обобщения. Не че сред тези 30 процента няма хора, които продаваха гласа си между 20 и 50 лева.

Но каквото и да си говорим, каквото и да хейтим – тези 30 процента поне отидоха до урните.

А сега добрите новини!

30 процента са една не особено голяма цифра.

30 процента са едно малцинство.

30 процента могат да предизвикат буря в чаша вода. Да вдигнат досаден шум в социалните мрежи. Да направят някой митинг, някое шествие, някой контрамитинг, някое контрашествие.

30 процента в някои големи държави като Китай сигурно биха минали за статистическа грешка.

Но у нас именно тези 30 процента все още успяват да си играят на демокрация.

Леви или десни.

Еколози или консерватори.

Либерали или евроскептици.

Тези 30 процента са всякакви – хард ядра на политически партии. Граждански активисти. Бизнесмени или обикновени бачкатори. Гладни и уплашени бобовдолски миньори или гладни и уплашени роми от Столипиново.

Да, сред тези 30 процента има всякакви хора. Почти представителна извадка на целия български народ.

Но останалите 70 процента, които вчера показаха, че не желаят да гласуват и да участват в управлението на страната си – те са неясни за мен.

Те са вътрешната, доброволна емиграция.

Те са отчуждените хора от панелките, които, ако ви обират пред болка, няма да ви помогнат. Няма да звъннат на 112, защото е голяма разправия. Ще седят и ще гледат сеир, докато вас ви обират най-спокойно.

Тези 70 процента са безпомощно махащите с глава, произнасящи фразата – „Нали знаеш как стават нещата у нас“, докато ти се опитваш да им обясниш, че нещата не могат да продължават по тоя начин.

Те са онези, които безразлично са повдигали рамене, докато Ботевата чета е минавала под чардаците им в очакване да получи подкрепа от своите сънароднци.

Тези 70 процента са присъдата над нас, останалите 30 процента.

Виновни ли сме за това, че те не желаят да избират?

Виновни ли сме, че те са онази инертна маса, която няма да се намеси в никакъв обществен процес, освен ехидно да псува пред телевизора?

Виновни ли сме за това, че отново се числим към поредното малцинство? И дали това малцинство, тези 30 процента, са обект на някаква елитарна гордост?

Не знам!

Аз снощи гледах, доколкото ми издържаха силите, прякото предаване от НДК.

Бойко победи Станишев с 10 процента.

Бареков вкара двама депутати.

Станишев вкара четирима, колкото и ДПС.

Реформаторите най-накрая се добраха до заветния процент, вадещ ги от политическия ъндърграунд.

Пеевски се отказа от депутатско място в името на KLETA MAJKA BALGARIQ!

Станишев отново показа, че не е човек, а робот...

Бойко изглеждаше така, сякаш е помагал да пренесат пианото на негов приятел в Банкя.

И всички изглеждаха така, сякаш нищо не се е случило.

А то се случи.

Знаете ли какво става, когато 70 процента не участват в процеса, наречен „демокрация“?

Ако не знаете, ще ви напомня. Когато подобни неща се случват...

Огледайте се за крайцера „Аврора“ наблизо.

Защото мен не ме е страх от реакцията на нас, 30-те процента от населението. Ние си я караме по неписаните закони на родната демокрация – гласуваме, митингуваме, ваканцуваме, чат-пат си продаваме и гласа дори.

Мен, скъпи читатели, най-много ме е страх от онова, което може да се роди в главите на онези 70 процента негласуващи. А то носи имената на Пол Пот, Троцки, Ленин, Йосиф Джугашвили, Адолф Шикелгрубер, Че Гевара и Мао Дзе Дун.

Страх ме е, че безразличните 70 процента ще се превърнат в опорната точка на новата диктатура.

Диктатурата на безразличието.

Диктатурата, в която каквото и да се случи, ще ни е все тая.

А сега ви оставям.

Довиждане, скъпи 30 процента.

Довиждане и на вас, останалите 70.

Лека седмица и успех.

Ще се преброим отново съвсем скоро.

По броя лайкове във Фейсбук.

И по броя хейтвания във форумите.

Чао и до нови срещи.