Наздраве и до нови срещи

Тая седмица ми е едно оптимистично!!! Времето взе да се пооправя!!! Птичките пеят!!! Слънчицето грее!!!! Дори и Деян Неделчев пусна ново парче!!!

Изобщо – всичко е толкова хубаво, че не знам с какво го заслужих.

А междувременно дори кампанията за Европейски избори стана една такава лежерна, блага, с леки елементи на истерични изблици, но, разбира се, в рамките на европейската оперетност.

Как да не е горд човек, как да не е убеден, че всичко започва да се оправя, че оптмизмът отново се завръща като един малък, позитивен дизелов двигател, 125 коня, производство 1989 година, с подменени гарнитури, платен данък и сменени свещи и консумативи...

Да, тази седмица всичко ще стане ясно – на 25-ти ще трябва да отидем до урните. Да зачертаем номера на някоя партия от едната страна на бюлетината. Да турим едно хиксче на кандидата, който смятаме, че е добре да е първи от другата страна на бюлетината.

И после да се приберем, да си пуснем телевизора и да гледаме как вечерта в НДК всички ще са победители.

ГЕРБ – щото са победители по принцип.

БСП – щото и без да са победители по принцип, са си победители по принцип.

ДПС – щото те, дори да не са победители, си връткат останалите партии на малкия си пръст и са победители по принцип.

И АТАКА, щото... Щото смееш ли да кажеш на Волен, Чуколов и компания, че не са победители... Ще има да се извиняваш после, докато свят светува.

Та, тази седмица ще стане ясно, дали оптимизмът, който струи отвсякъде, е имал своето основание. Или е бил нещо като ремисия при тежко болен – за няколко дни рязко се подобряваш... Преди да рухнеш окончателно и безвъзвратно.

Но да се върнем на днешния ден.

Седя си, гледам слънцето от прозореца. Опел Вектра изпреварва Фолксваген Пасат, а шофьорът на Фолксвагена, надул последния хит на Мария Илиева и Криско, крещи на другия – „А бе, карай бе, мама ти да *** улава“... Викам си – ето, хората станаха съзнателни, бързат за работа и са изнервени, когато някой спира техния порив към прогрес.

И, докато си мисля това, чувам, че по телевизията са поканили журналистката Лиана Панделиева, която трябва да обясни, защо е нарекла три 20-годишни момчета, загубили се в планината, с любезната дума „говеда“.

Ето на това му се казва отличен старт на сутринта.

Впрочем, журналистиката у нас отдавна се е превърнала от нещо важно в най-обикновен махленски хейт без правила.

Едни медии хранят обилно с лайна едни полтически и икономически кръгове.

Други медии правят същото с други такива.

А трети – трети са се издигнали толкова нависоко в йерархията на размахващите пръст, че дори не им стигат медиите, та продължават да сипят помия по когото им падне и от собствените си страници в социалните мрежи.

Но и това е за добро. Така всички в тази страна са под напрежение – „Бате, да не се издъним нещо, че Панделиева да не ни нахрани във Фейсбук“...

Изобщо – нещата са повече от чудесни.

А сега, за да завърша тая абсолютно излишна статия, да припомня няколко много важни неща!

В неделя има вот за Евродепутати.

От този вот може и нищо да не зависи...

А може да зависят и много неща... Ако не сте забелязали, през последните 2 месеца едни хора се опитаха да ви накарат да смятате, че няма смисъл да гласувате на 25 май.

Опитаха се да изкарат всички до един маскари – и почти успяха.

Опитаха се да вкарат кампанията в режим „комедия“ – и почти успяха.

Днес е 21 май. Все още не е избухнал грандиозният скандал, който обикновено избухва в деня преди изборите.

Дали ще се разминем този път? Едва ли...

Но аз искам отсега да ви предупредя. Ако не отидете да гласувате на 25 май...

После изобщо не ми излизайте с простотии от типа – „ами то тея са боклуци“.

Аз ще гласувам, за да имам правото да наричам човека, който съм изпратил в Европарламента, „боклук“, ако това се наложи.

Иначе – иначе ще се превърна и аз в една Панделиева.

Та така. Сряда е!

Слънцето грее, времето се оправя.

Скоро ще дойде лятото, морето, планините.

Но това ще се случи след поне месец.

А дотогава имаме да докажем, че онова, което се случва в последните години у нас, все пак е някаква грешка, която сме на път да поправим.

Хайде, наздраве и до нови срещи.

И умната!!!