Писмото на таткото

Писмото на таткото
13-05-2014г.
129
Гост-автор

Lentata.com публикува пълния разказ на Божидар Бакалов – баща на близначките Ивайла и Божидара по повод семейната война, избухнала помежду им. Д-р Бакалов потърси екипа ни в желанието си да изкаже своята версия за случващото се. За да е ясно, че всеки има право на отговор, Lentata.com публикува неговите думи без съкращения.

 

Какви, всъщност, са проблемите с двете Ви дъщери Бакалови? (За какво ги вините, кое не Ви харесва в поведението им, какво не одобрявате и вярно ли е  това, което се писа в пресата - че те са извършили измами спрямо Вас)

Поводът е, че тe отново използват ТВ изявите си, за да създават невярни представи за мен и за отношенията ни. Търсят евтина популярност и оправдание за многото неприятности, с които повече от 12 г. заангажират времето и ресурсите  ми. Последните им претенции по мой адрес - че съм ги „биел, ритал, тероризирал”, противоречат на казаното от тях преди връщането ми в страната. Попитайте ги - кога са казали истината? Близко до ума е, че измислиците им са калкулирани да прикрият обогатяването си и това на майка им, и братята им с отнетото с измама и насилие от дома и банковите ми сметки. 

 

Лъжите, които искате да опровергаете?

Те са много - всичко, което Ивайла и Божидара са казали по мой адрес.

Изреждам ги:

  • относно построения и изплатен от мен мой дом много преди те да се родят;
  • ограбеният ми сейф и банкови сметки;
  • присвоените долари от наградата на Американската Асоциация по Гръдна Хирургия, с която бях удостоен;
  • жестокото отношение към изпадналата в безпомощно състояние моя майка, за което съседите ми не спират да ми разказват;
  • умишленото задържане на доларите от стипендията ми за САЩ и всички мои спестявания, с което забавиха с  6 години заплащането на ДНК тест, довел до моето окончателно оневиняване и връщане в страната. Докато те са търсели евтина популярност, като са пълнели пресата ни - колко добър и перфектен татко съм бил, но несправедливо задържан в САЩ. Приятелите ми смятат, че тъкмо тези техни сълзливо-лицемерни публикации са причина покойния Илия и Дарина Павлови да им обърнат внимание и покровителстват. Новите измислици, че обявеният преди за перфектен татко, всъщност ги е бил измъчвал, тормозел, надвесвал по тераси. А реалноста е, че аз ги измъкнах от „тинята” в село Приселци, варненско, и им предоставих  отлични условия за развитие, което в интерес на истината предопредели ранната смърт на майка ми.

 

Какво ще разкажете за майката на близначките?

Не съм я виждал от 1984 г., когато осинових родените от нея Людмила и Божидара. За да предотвратя продаването им за осиновяване в различни семейства: едната в Щумен, другата в Провадия. Първата преименувах на Ивайла –  на баба й по майчина линия. Когато звъннах на моята майка Екатерина да й кажа, че възнамерявам  да прекръстя по-красивата близначка на нейно име, тя ме заплаши, че вече се е покачила на едно шкафче и ще скочи от прословутата тераса на 12 етаж, ако направя това. Майка ми - дългогодишна и обаятелна учителка, смяташе, че не е логично да дам незнайно защо (от криворазбрана честност) името си на незаконно родени деца от случайно срещната, долнопробна лъжкиня и мошеничка – каквато тя определяше майката на Ива и Божи.

Да, майката на Ивайла и Божидара е с леки психични отклонения (за съжаление аз, студентът по медицина, не забелязах това веднага, но това може сега да се разбере и от вас при една среща с нея). Тя, тогава, макар и да беше на възрастта на майка ми, и омъжена за докер от пристанище Варна, обикаляше по спортните събития и зали и си търсеше нови авантюри.  Имах неблагоразумието за еднократна сексуална среща с нея. А след това тя ми заяви, че ще ражда близнаци от мен. И се оказа, че наистина го е направила,  защото последва призовка от съда по дело за бащинство на родените от нея - Людмила и Божидара.  По-добре е да се срещнете директно с нея и да си направите свои изводи. И не позволявайте на PR-те на Ивайла да ви пишат писма от името на майка й.

В какво обвинявате Ивайла и Божидара? Какво искате да им кажете? И да кажете на обществото?

В поредица измами и лъжи заедно с майката и братята им. Крайно време е да кажат истината вместо да заблуждават зрителите с измислици по мой адрес. И това, че те не обичали парите, а провеждали „благотворителни акции”. Като де факто, те 13 години наемат адвокати - мошеници и рушветчии, с които корумпират съдебната ни система. Използват влиятелните си познати дори и, за да променят законите на страната ни в свой интерес и така да продължават да са собственици на построения и изплатен от мен мой дом.

 

Разкажете ни малко предистория – какво детство имаха двете близначки, в какви отношения бяхте преди, какво се промени...

От моя страна няма никакви промени. Промените настъпваха при тях. И двете на 3-годишна възраст бяха апатични и диагностицирани със забавено развитие, и говорен дефект при Ивайла. Tъпеещи сред незаинтересовани лелки в седмични детски ясли. Майката не можеше да ги взема дори и в събота. И бе твърдо решила да ги (про)даде за осиновяване, за да може да се оправи с останалите си деца. Поради говорния дефект и подаващото се от устата езиче на Ивайла – както се вижда от медицинския й картон, потенциалните осиновители са се отдръпвали. Когато майката ми написа за осиновителите в два различни града, аз действах бързо: върнах се във Варна и ги осинових и двете.

Като с това им осигурих моята заплата, докато аз бях аспирант и докторант към Академията на медицински науки в Москва. Промяната и ускореното им развитие стартираха веднага - с тях се работеше всекидневно с най-различни уроци и  тренировки.  Приятелите ме убеждаваха да не ги вземам в Русия, малки били, нищо нямали да разберат. Но аз 3 месеца развеждах  6-годишни, зажадняли за внимание момичета с мен в Москва и с кораб по река Волга. Те бяха много доволни и щастливи. Мои колеги в Москва веднага забелязаха, че проявяват Атенцион Дефицит Хиперактивити Дизордер, когато по време на антракта при защита на моя дисертация, двете се сбиха - демонстрираха карате техники, а Божидара се опитваше да потопи главата на Ивайла в шадравана пред института.  

Известни детски психиатри ги консултираха и успяхме, без каквито и да е медикаменти, да каптираме и пренасочим многото им енергия в ускореното им развитие. Възпитавах ги с любов, внуших им, че са специални и обичани, и винаги ще бъдат подкрепяни в развитието си за смели и добри  дела.  Когато започнаха първи клас, бяха улегнали и целенасочени, с крачка пред другите деца и то в елитно училище. 

Стриктно изпълняваха моите указания да научават уроците още в час, да са активни и да не оставят нещо, което учителите са им казали, а те не са го разбрали, осмислили и научили за цял живот.

Защото след училище ги очакваха гимнастика, плуване, музика, танци и английски език. Удоволствие бе да виждаш как децата растяха и физически, и интелектуално с часове. Активността им в училище създаваше проблеми, учителите се оплакваха и искаха срещи с мен, че с многото въпроси им пречат да преподават. Божидара прекаляваше: оправдаваше се, че не слушала и тропала с крака, но само на една учителка, защото: „тя е дебела и нищо не тренира”. Беше ми неудобно пред жената. Възпитавах ги с много любов и може би не съм бил достатъчно строг понякога. Не съм ги насилвал с нищо. Те и се обичаха, и се състезаваха помежду си. И не можеха една без друга.

Когато Ивайла победеше Божидара на спринтове, на другата сутрин Божидара ставаше по тъмно и искаше да ходи сама в градината да тренира, защото Ивайла я дразнела. Божидара пък се обличаше по-бързо и спретнато от Ивайла, и тя от своя страна, също я дразнеше. Когато Ивайла се наака в центъра на Москва, аз я изкъпах, успокоих и сложих да спи плачещето дете, шляпнах и прибрах Божидара, която оживено разказваше на цялото общежитие какво направила Ивайла.

Винаги са били сериозни и отговорни деца, те отиваха с желание на училище с по 2-3 чанти - за уроците, за гимнастика или басейн, за музика и английски. Навсякъде се хвалеха и показваха снимки - къде са били и какво са правили, и къде татко им щял да ги заведе. Тяхна съученичка ме спря да ми каже, че всички завиждали на Ивайла и Божидара, че имат такъв татко. Жалко, че не можех и нея да я осиновя – таткото се оказа мой колега. Учители и треньори се надпреварваха да ги хвалят, да ме уведомяват и за най-малък техен проблем. Те си знаеха, че навсякъде ги наблюдават и се стремяха да са перфектни във всичко.

Заминах за Америка през 1990 г., награден със стипендия в чест и на името на основателя на Американската  асоциация по гръдна хирургия (ААГХ) – Евартс А. Грахам. Веднага по Киркор Киркоров им пратих два куфара с дрехи, играчки и учебни помагала. Те веднага ми се похвалиха, че с новите придобивки в училище ги кръстили „АМЕРИКАНКИТЕ”.

Бях им обещал, че ако са сериозни и първи в училище и спортните зали - ще ги взема при мен. Настояването ми да запиша Ива и Божи в американско училище бе в нарушение на моята J -1 виза, американските имиграционни закони и регулациите на ААГХ , които ме поканиха там. Това обтегна отношенията с моите домакини. Те направиха всичко, за да ме убедят да не правя това, поне в първите години от работата си за ААГХ. Аз опонирах, че дъщерите ми са в доста нездраво обкръжение в с. Приселци, и трябва спешно да ги взема със себе си в Америка, за да не се повлияят от средата там.

От ААГХ, след съответните проверки, ме уведомиха в патетичен стил, че децата са си много добре в това село. Комунистите не били на власт в България, а новите власти вече били освободили от ТВУ братята на Ивайла и Божидара, и сега те се върнали в селото си и също щели да се грижат за сестрите си.  

Аз обявих тези твърдения за малоумни и настоявах дъщерите ми спешно да получат виза и американско образование. Няколко болници и фирми за производство на медицинска апаратура се ангажираха да направят това, телефоните в офиса ми не спираха да звънят, запазиха им места в училища с интензивно обучение по английски, при условия, че подпиша договор да работя за тях и патентовам мои изобретения: основно за нови модели пневматично изкуствено сърце и мускулна електростимулация и корекция на вродени сърдечни пороци.

Това озлоби домакините ми от ААГХ и Университета на Юта. Те ме обвиниха, че не следвам направленията им и с приемането  на дъщерите си в САЩ ще наруша духа и традицията (spirit and letter) на ААГХ и Комитета за наградите на името на основателя им Е. А. Грахам. За да ме откажат от намеренията ми, са направили искане до областен прокурор - той да ме арестува по скалъпени и смешни обвинения, вокализирани от романтично обсебена от мен секретарка на Президента и Пророка на всеизвестната Църква на Светците от Последните Дни и покръстването ми в тяхната „вяра”.

Тези обвинения са не само смешни, но и нямат каквато и да е юридическа стойност, но може би по техни критерии все пак стават за сплашване. Предложиха ми веднага да свалят всички обвинения, ако аз се откажа от идеята да водя в Америка моите дъщери. Като за насилствено убеждаване ме пратиха в т.нар. „леговище на лъвовете” – нещо като „Биг брадър”, но с много по-опасни съквартиранти, без рефер и какъвто и да е закон или контрол. Възпитан съм да не отказвам битка, особено, ако се обижда националния ми произход. А трябваше и да дам пример на децата си, че човек трябва да защитава идеите си докрай. Успях да укротя „лъвовете” и да ги науча да ми дават безплатни уроци по английски и американско право, и да пишат молбите ми до съда за освобождаване, както и солидна компенсация за мен и за невръстните ми дъщери, страдащи сами и „без бащински гръбнак” в далечното българско село Приселци, варненско.

А междувременно, там Ивайла и Божидара наистина попадат под влиянието на освободените от ТВУ техни братя и майка им. Те ги представят на приятели от престъпния свят. За Ива и Божи започва „безкраен празник” по дискотеките в селото им и в курортен комплекс ‘Камчия”, и къде що се появи конкурс за красота.

Тогавашните „татковци” съвсем ги е нямало по отношение на контрола. А и подрастващите не е имало какво да вземат от тях като пример за социално поведение. 13-14 - годишните момичетата тогава описват в дневниците си как всяка вечер привидно лягали да спят, а вместо това бягали през прозорците, вземали ги с коли и прекарвали нощите по дискотеките из съседните села с различни, много по-големи момчета, с какви ли не страховити прякори и слава. Така с помощта на братята си двете момичета изживяват преждевременен пубертет и ранни връзки с много по-големи от тях младежи със спорен социален статус. Това им повлиява за цял живот.

Рано добиват богат социален опит, но загубват какъвто и да е интерес към училище, знания и интелектуално развитие. В дневниците си от това време малките момичета величаят местните бандити (които, апропо, отдавна не са между живите) и искрено вярват, че всичко в този свят може да се купи с пари. Дори са цитирани цените на съответните дипломи и разсъжденията им, че изобщо „не трябва да се губи време за учене”. Така интересът им към училище и интелектуалното им развитие „спира” на ниво 9-ти гимназиален клас.

Културалната среда, в която те развиват междуличностното си функциониране, когницията, приоритетите, афектът и контролът над импулсите им - е тази на обкръжението на братята им - дребни „гамени” (по израза на майка ми) и от дискотеките в околните села и по Камчия. В подрастващите момичета се оформя устойчив модел на вътрешни преживявания и поведенчески реакции, които се отклоняват значително от тези на връстниците им, израстващи далече от подобно нездраво обкръжение. Предоставените от майка им условия на живот и „възпитание” довеждат до оформянето на значителна дисхармония и неустойчивост на психичните процеси, емоционални и поведенчески отклонения, които, за съжаление, все още влияят на поведението и проявите на Ивайла и Божидара. 

Ивайла демонстрира грандиозното си раздуто усещане за собствената си значимост, постижения, красота и талант, и очаква съответното внимание, възхищение и различно отношение. Фантазира си за изключителна надареност, успехи и едва ли не божествена предопределеност да бъде специална и уникална. Учудва всички с непоклатима вяра в собственните си възможности и „специална” роля, които предопределят свързването й с „високопоставени” лица.

Припомнете си за „откровенията” й за връзка със сина на Кадафи, тайнствени „английски милионери” и „руски олигарси”, които й пращали частни самолети и й предлагали „светът в краката й”? Ивайла изисква специално внимание и, едва ли не, всички да се съобразяват с нейните очаквания. И не скрива гнева си, ако някой й противоречи или, не дай Боже, да не й обръща внимание. Широко използва междуличностните си отношения и връзки - като една от най-красивите жени - за постигане на лични цели и специално третиране. Не е в състояние да скрие интензивната завист, която понякога замъглява съзнанието й.

Демонстрира добре шлифована социална мимикрия и се опитва да ни убеди, че другите й завиждат. Но на моменти в шоуто „отпуска гарда” и демонстрира истинската себе си - арогантна, високомерна и жестока към по-необлагодетелстваните от нея.                                                                            

Ивайла е убедена, че само специално избран кръг от хора могат да я разберат. Стреми се в отношението си с околните да бъде максимално експлоативна и чрез тях да постига целите си, без и те да разберат това. Дори и със сестра си. При разговорите не проявява съчувствие и не възприема чуждите емоции или необходимости, макар и да претендира за тъкмо обратното. Убедена е, че всички около нея са напълно незначителни и много й завиждат. А тя би се била със зъби и нокти, и би ангажирала всичките си „връзки”, ако някой по някакъв начин иска да я ощети. Заплахите със съд към съотборниците й съвсем не са безпочвени. Ивайла таи много злоба в себе си (забелязано още от майка ми) и при стрес, и дори при липса на стресогенни фактори, е в състояние да унищожи доста хора. Опитът й от мутренските години и връзките й с деятели на бившата „Мултигруп”, и други влиятелни любители на женска красота, й  позволяват да държи в ръцете си цялата ни съдебна система. Дори в случая, когато роднините й се възползват от отсъствието ми от страната, за да ограбят и дома ми, и всичко спечелено от мен и родителите ми, като умъртвяват основния свидетел срещу тях – майка ми. Ивайла е в състояние да промени и тълкуването на законите в страната. И да опровергае дори конституционални клаузи.

Майка ми определяше Ивайла като изключително хитра, подмолна и злобна, вярваше и почина с вярата си, че не аз съм биологичния й баща. Ивайла не подбира средствата си дори и срещу мен – този, който извади от селото бедното и заекващо момиче, даде й неограничени възможности за развитие. Арогантността, злобата, високомерното и отмъстително поведение са неотнемаеми части от характера й, понастоящем - оттренирани и добре прикривани.

Близначката й, Божидара, е доста потисната от успехите и влиянието на сестра си. На нея, в болезненото търсене на внимание, не й остава нищо друго освен да демонстрира прекалена и превзета емоционалност, езотерични занимания с чакри, положителни енергии и най-различни чудатости, които изречени от нея звучат нереалистично. Показва дискомфорт, ако не се обръща достатъчно внимание на казаните от нея предвзети нелепости. По време на всички нейни социални и ТВ изяви Божидара е напрегната с несъразмерно сексуално-предизвикателно и провокативно поведение. Полага усилия да парадира и привлече внимание с какво ли не, включително и с хомо- или бисексуална ориентация, макар че надали това интересува някого. Тя показва бързо променливи и плитки чувства, колебания между крайности от идеализация и девалвация – докато е пълнела вестниците какъв добър и отличен татко съм бил и как съм дал всичко за тях,  изведнъж излезе със статия, че „баща ни не играе роля в нашия живот”. 

А наскоро и с твърдения, че аз „съм ги пребивал от бой”.

Божидара е емоционално нестабилна, внушаема, импулсивна на моменти и дисоциативна. С цветиста, но бедна на съдържание реч, с показна драматичност и театралност за кармични връзки, дизайнерски талант и измислена благотворителност, като в същото време се е вкопчила в построения и изплатен мой дом. И дори се опитва да го замени за едно “Ferrari”.

При последното си интервю бързо и без основание се опитваше да скъси дистанцията до интимност с интервюиращия. Показва и други тревожни симптоми за нарушен интегритет, себеувреждащо поведение и регресия към психологията на десетокласничка.

Божидара е напрегната, тежко изживява стопа в развитието си, изолираността си в средата на майката и братята си - мошеници. Имам основание да съм разтревожен за състоянието й.

Доколкото Ивайла е здраво стъпила на земята и агресията й е планувана и насочена към точно определени личности, инфантилната Божидара е далеч по-неустойчива, импулсивна и  непредвидима.

Затова ще помоля нашите телевизии да не „наливат масло в огъня” и да не я възхваляват като самоук „дизайнер”, „писател” и дори „психотерапевт – лечител”. И самата тя знае, че не е такава. Ако още дълги години се вживява в претенциите си, няма да направи нищо градивно в живота си.

Трябва да обърна внимание и на кашата, която Ивайла създава с многото си „бащи”, с които майка им е съжителствала в различните периоди на живота им, и които наричат „татковци”: доведен, заварен, истински, неистински, биологичен, небиологичен и т.н... Не ми е приятно там да намесва и поета Цанко Церковски, който би се „обърнал в гроба”, ако знаеше за съществуването й. Не трябва да се осквернява името му заради моя благороден жест да я осиновя и да й дам отлични условия за развитието й.

Това е, което бих желал да Ви кажа. Може би пропускам много неща, но казаното от мен се основава на факти.

С уважение:

/д-р Божидар Бакалов, ДМН/

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.