СТАРОСТИЛИЕ

Онова, което преди беше в цирковете – днес управлява света.

Жена с брада спечели европейската песен на телевизиите и това не е на добро. Не го разбираме, не го чувстваме правилно и знаем, че някой ни го е наложил като изпитание преди Съдния ден.

Това ви го казва човек, който обичаше силно да ходи през 90-те в микс-клубовете, да се смесва с шарената гей тълпа и да пие на място, където хората са равни като братя. Да спори с Митко Дуков и да зяпа Урсула като част от победата над сивото.

Но жена с брада е много. Някой разтяга границата на поносимостта като дъвка. Провокацията към обикновеното започва да прилича на тормоз. Време е да помислим как да се наричаме – ние, обикновените, простите хора, които не искат да бъдат затруднявани да обясняват на децата си каква е тази жена с брада. Ние сме „старостилци“. Искаме да е ясно къде е границата на нормалното и ненормалното. Този стил и модел на поведение остаря, но аз си държа на него. Иначе се обърквам.

Преди време се шегувахме, че, както е тръгнало, някой ден Комисията за Защита от Дискриминация ще ни прави забележки и ще ни глобява, защото сме обидили любителите на кокошки – както и някои леви некрофили. Защото те също имат права. И защото педофилите, честно казано, са доста раними личности.

Но жена с брада е много вече. Това ви го казва човек, който преживя и помни даже свободата на 90-те, малката революция на нравите и освобождаването на думите. Свободата сякаш идва естествена само в историческите моменти, когато новото още не е заместило старото и вакуумът се нарича наистина истинска СВОБОДА. После идват „регламентираните свободи“ и във всеки регламент виждаш и разбираш план за унищожение на „ нормалното“. Вече и нормалното пишем в кавички.

Обърка се светът, педерастите ме съдят в КЗД заради това, че в политическа статия съм обидил жените. Звучи като виц, но се живее с него, дори е приятно, война си е. Още повече се обърка светът, така че като кажеш, че в църквата не бива да има педерасти и дори Азис да е съгласен с това – все се намира един човек, който ми казва да си трая, и че това е нормалното развитие на света и хората. После логично някой педераст те дава на съд в КЗД, защото си обидил вярата, докато си искал да няма педерасти в църквата. И така живея.

Но жена с брада ми е много. Време е да се преброим и да се обичаме по нормалния, естествен, добронамерен и братски начин. Ние сме старостилци. Обичаме всичко и всички. Искаме да има правила в обичането, но всъщност едва ли сме твърди в искането си. По-скоро се колебаем и малко ни е срам, че сме нормални. Нямаме нищо против различните, но се усеща че някой има нещо против нас. Защото сме старостилци.

Но жена с брада е много. Струва ми се, внимателно казано, че онова, което беше вчера в цирка – днес управлява света. Това е изпитание, помнете ми думата.