Специален коментар
Обичайните олигофрени

Венци Мицов | 07/05/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Това е един филм на „Дебил Ентъртеймънт“, компания, популярна повече у нас, отколкото в чужбина.

Филмът е нещо като екшън с елементи на драма, хорър, психологически трилър и кулинарно предаване по Тянков ТВ.

Филмът започва през 1992 година в малко мазе на столичния квартал „Захарна фабрика“, където един от героите – Жоро Кьоравия – е заформил цех за безалкохолни напитки. Прави менте Кола, менте Спрайт и дори менте Швепс Битер Лимон за нуждите на втория герой от нашия филм.

Вторият герой се нарича Сашо Тъпото. Той върти квартална закусвалня, която се намира в трафопост, бивша собственост на ОФ, впоследствие даден на СДС, които са го преотдали под наем на Сашо, който продава на децата от съседното училище закуски, както и Кола, Спрайт и Швепс Битер Лимон на половин цена. Е, вярно, че част от децата се оплакват от разстройство, ама иначе бизнесът върви.

Само че това се струва подозрително на третия герой – Киро Цайса, инспектор от ХЕИ, чиято дъщеря постоянно пазарува от цехчето и после постоянно виси в тоалетната, защото има разстройство. Киро Цайса прави ненадейна проверка на магазинчето на Сашо Тъпото и открива, че бутилките с безалкохолни напитки са фалшви, а съставът им е силно подозрителен.

В този момент Сашо Тъпото смело обвинява Жоро Кьоравия, който заявява, че не е знаел, че продава вредни напитки.

Става проблем! Киро Цайса решава да сезира Министерство на здравеопазвването и да изпрати проби от фалшивата кола, спрайт и швепс в лабораторията по храните.

И тогава Жоро Кьоравия и Сашо Тъпото решават да се обадят на Груди Бичкията. Груди е бивш техен съученик, който тъкмо е прекратил спортната си кариера. Двамата го викат една нощ. Броят му 200 дойче марки и му разказват за проблема.

На другия ден проблем вече няма. Тоест има, но е в болницата с 5 счупени ребра, комоцио, счупен крак, пукната челюст и без очила (очилата са заминали някъде по време на операцията по респектирането).

Всичко си тръгва по старому.

Само че сега двамата герои, за да не им се случва повече проблем правят план. Плащат всеки месец на Груди Бичкията да ги пази от проблеми. И освен това, профилактично и с цел да няма драми, слагат по малко Имодиум във всяка партида безалкохолно.

Киро Цайса обаче се оправя. Оздравява и решава, че тая работа няма да остане така. Вика своя приятел Ставри Щангата, бивш състезател по вдигане на тежести. Плаща му 300 долара и на другия ден магазинчето на Сашо Тъпото и цехчето на Жоро Кьоравия са изпочупени.

Бизнесът замира.

Груди Бичкията е изнервен, защото неговите хора спират да му плащат. Той отива при Киро Цайса и му казва, че срещу 500 швейцарски франка ще свидетелства какво са правили двамата пишман бизнесмени. Видял, че работодателят му контактува с Груди, Ставри Щангата обаче отива при Жоро и Сашо и им издава какво е сътворил Киро Цайса и че той стои зад атаката на бизнеса им.

Започва квартална война!

Една вечер Сашо и Жоро чупят всички прозорци на Киро. На другата вечер Киро пука гумите на Сашо и Жоро.

Месец по-късно Сашо и Жоро мажат вратата на апартамента на Киро с лайна.

Седмица по-късно Киро сипва захар в резервоарите на двата автомобила на двамата „биснесмени“.

Така войната си тече, а годините минават.

Всички герои търпят развитие, но продължават да воюват помежду си. Война и половина – срязани гуми, счупени стъкла, замеряне с екскременти...

Ами накратко това е филмът.

Сега ще зададете въпроса – а бе, Венци, идиот с идиот – защо ни разказваш тая пълна глупост? Държавата се пука, мизерия, безработица, криза в Украйна, зависимост от Русия, зависимост от САЩ, зависимост от не знам си какво? А ти ни разказваш филм? И то някаква битово -селташка простотия?

Пичове! Това не е филм.

Разказах ви началото на една история, чийто край нарочно оставям за най-накрая.

Всички герои от историята се намират в парламента на България.

И историята им продължава!

До ден днешен!

Сега разбирате ли защо е хубаво да гледаме по-внимателно филма „Обичйните олигофрени“?

Дано да сте разбрали.

Защото ако не сте разбрали – ще трябва да гледате още една, две, три, 10, 200 серии на същия сериал.

Само че тоя път няма да се отървете само с диария...

 



Други статии от този автор



Коментари