Балът на чудовищата

Балът на чудовищата
06-05-2014г.
66
Костадин Костов

Отново е май и отново е време за абитуриентските балове.

Преди години се вълнувах особено много от тях. Отначало, защото на мен ми предстоеше, след това защото свърши прекалено бързо и не особено запомнящо се, накрая – просто от любопитство.

За мое голямо съжаление, от година на година това събитие се превръща във все по-голяма пародия. Лишена дори от елементарен вкус, пародия, която граничи с порнографията. Някъде на границата между вулгарността и селянията. Още помня ужаса, който изпитах миналата година, когато бях поканен на една абитуриентска и на нейното продължение в Банско. По-жалкото е, че всяка година нещата били еднакви, или поне така казват всички…

Ще започна с това, че в България абитуриентската е приета за един от най-големите семейни празници на българина. Денят, в който детето си превръща от ученик в пораснал човек. А на българина му дай нещо, за което да се хвали, и нещо, за което да празнува, и му гледай сеира. Всяка година хиляди млади хора завършват една нищо и никаква гимназия. В същата тази гимназия те са били по-скоро наблюдатели и коментатори, отколкото учащи. Кафетата пред училищата са били по-пълни, отколкото класните стаи. Учителите са броили минутите до последния звънец, когато най-после отговорността за тези т.нар. ученици ще падне от техните плещи и ще се стовари върху тези на живота.

Дванадесет години, прекарани в сградата на училището, не са малко време. Обикновено през този период трябва да научиш най-важните житейски уроци или напротив – да не научиш нищо. Съдейки по нивото на неграмотност сред кандидат-студентите, мога съвсем спокойно да си помисля, че житейските уроци са пропуснати, Питагор сигурно е герой от някой филм, а любимите автори сигурно са тези на чалга песните. Но и това отминава и след една леко клиширана и еднотипна тържествена церемония, включваща канче с вода и няколко стръка здравец, бъдещите държавни поръчки на България се отправят към новия си живот. Пред тях има само три стъпки до така чаканата свобода… или свободия.

Първа стъпка, разбира се, са матурите. Те не са особено интересни за никого, защото се провеждат точно по времето на баловете. Бившите ученици ограждат на случаен, леко назубрен, принцип отговорите, запленени от блясъка на роклите и стила на костюмите. Родителите им са платили скъпо и прескъпо на частни учители, които са ги подготвили (донякъде), затова те знаят, че матурите са техният най-малък проблем.

Третата стъпка е кандидатстването. Половината ще изберат елитни и не особено елитни университети в чужбина – само и само мама и тате да казват, че рожбата им учи някъде другаде. Другите ще бъдат приети някъде, колкото да запишат нещо, други път ще следват мечтите си и ще учат това, което наистина искат.

Именно стъпка номер две обаче е предмет и на тази статия – балът.

Подготовката за него започва от ранното утро на някой ден през февруари, когато мама, тате и тяхната рожба се качват на старото РЕНО и потеглят към съседния по-голям град, за да изберат рокля или костюм за абитуриентите. Всички са в приповдигнато настроение и всички тръпнат в очакване на какво ще попаднат. Най-радостни са продавачките в магазините, които се прехласват по моделите си, а още повече децата, които са облечени в тях, дори да изглеждат покъртително. Именно затова се появява парадоксът – леко пълно момиче, облечено в огромна розова рокля с много панделки и блясък. Или пък хилаво момче с огромен костюм, който по-скоро му стои като роба, отколкото като официална дреха.

Някои родители избират изпитания и до болка познат начин с дрехи от Асеновград, които винаги са еднакви и лесно различими. Което ме навежда на въпроса: защо Асеновград не е наричан българското Милано? – но това е извън нашата тема.

След като дрехите и аксесоарите са избрани и прилежно прибрани в гардероба, семействата наполовина разорени, а младите до болка доволни и постнали замъглена снимка на дрехата във Фейсбук, идва ред на грима за момичетата и обичайната прическа. Виждаме опушени, вакумирани, препечени и всякакви други видове грим, върху иначе невинните лице на млади момичета, преобразени до неузнаваемост и изглеждащи като мастити мутреси. Гримьорките са използвали огромни количества лилаво и синьо, без значение каква ще бъде роклята – важно е какво е модерно. Прическите са вдигнати, бухнали, бухести и буклести – брутални, с една дума. Момчетата пък се подлагат на радикални подстригвания, като накрая изглеждат по-скоро еднакво, отколкото различно.

Идва денят на бала.

Чудовищата са изкарани на свобода.

Малките деца са се превърнали в изпотени и притеснени хора, които не виждат с какво днес се различава от вчера, чувстват се некомфортно в новите дрехи, но се окуражават от погледа на родителите си. Цялата рода се е събрала да пие и яде и да изпраща абитуриента. Шумни бибиткания, балони и няколко дамаджани с ракия. Аромат на скара и мръвка. Балканска му работа. Диплома липса, дават я по-късно. Ако вземеш матурите (евентуално). Отново слова. Отново сълзи. Викания, броене до дванадесет, защото до повече не се знае, дали ще се стигне.

Момент, който се помни цял живот.

Няколко часа по-късно, придружавани от полицейски кордон, абитуриентите заминават за една-две вечери да се повеселят. Отново платени от родителите, поредният подарък за гордостта на рода, която е завършила училище, въпреки хилядите проблеми през всичките години.

В самото Банско започва истинският купон. Яденето е точно по куверт, но те не проявяват интерес към него. Алкохолът е на преден план. Леят се всякакви видове без притеснения, че на съседната маса седят учителите, които довчера са били наругани в училище. Започва новата, по-мазна дори и от кожата им, песен на Азис. Всички скачат на крака и отново започват да броят до дванадесет.

Кючекът е в разгара си. Чудовищата мятат бясно крак върху крак в ритъм с песните, изпаднали в транс от успеха, който са постигнали. Евалла, българи! Изкласихте.

На следващия ден всичко тръгва по старому и те много бързо ще осъзнаят, че времето, прекарано в училище, е било, ако не най-приятното, то поне най-лесното в живота им.

Разбира се, тази статия не описва всички абитуриенти. Много от тях са стилни, въздържани и дори притежават класа. Наистина се оказват гордост и наистина успяват да се преборят с истинските трудности на живота. За тях балът не е най-важното нещо. Приемът в университет, който ще ти донесе диплома, с която (пак евентуално) да си намериш работа, е приоритет номер едно. Но за тях никой не пише.

Останалите, за съжаление, са описани по-горе.

Весел празник и внимавайте с алкохола.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.