Българи без бъдеще

В България животът ти приключва, когато навършиш 40 години. Не физически. По скоро емоционално. Биваш дискриминиран, унижаван… Ставаш безработен и ненужен на обществото. Беден и сам. Българин без бъдеще.

Защо се получава така?
Защото в България не можеш да си намериш работа. Колкото и заблуждаващо да изглежда, че различни сайтове всеки ден бълват обяви за така желаната длъжност, то същите тези обяви са истинска загуба на време. Преди време писах за това, че самите те са повече от пародийни. Без упомената месторабота, работно време, заплащане, социални придобивки и пр. Същите тези обяви крият и друго нещо. Едно изпуснато, забравено или по-скоро скрито изречение, което гласи, че ако си на 40 (+) години няма никакъв смисъл да си правиш труда да кандидатстваш. Дискриминация по един завоалиран, точно български начин. Ще ти кажа какво мисля за теб, но по такъв начин, че няма никога да ме разбереш.

Първото и най-задължаващото, когато кандидатстваш за работа е фактът, че трябва да напишеш на колко си години. В някои по-цивилизовани страни, кандидатът за работа е защитен от закона, когато се явява на интервю за работа. Евентуалните работодатели нямат право да питат кандидатът на колко години е, какво е семейното му положение и неговата сексуална ориентация или религиозни възгледи. В нашата страна могат да те разпънат на кръст от потискащи, стряскащи и видимо неудобни въпроси и пак да не получиш мястото. Дори и да не разбереш защо.

Основен критерий в това да те наемат за каквато и да е длъжност е твоят външен вид. И въпреки че това ще бъде отречено от всеки един работодател, то е повече от доказано.

Образованието няма никакво значение. Можеш да си учил медицина, начална педагогика или пък нищо, и пак няма да направиш никакво впечатление. Но ако очите ти са направени с експериментална очна линия, умело подчертала котешкото в теб, то ти със сигурност ще бъдеш сред топ кандидатките. Останалите просто трябва да имат по разголен и „дисциплиниран” вид.

В последно време, всички работодатели се принудиха да впишат и мъжете в някои преди това дамски обяви за работа, за да няма дискриминация по пол. Именно затова се появиха длъжности като: крояч/ка, бавач/ка, месар/ка, млекар/ка, детегледач/ка.

Но това не успя да заблуди никога. Все още нито един мъж не е бил нает за детегледач и нито една жена не е избрана за заварчик.

По-жалка е дискриминацията по възраст. Ако една жена на 46 години кандидатства за длъжността продавач-консултантка в павилион за алкохол и цигари (заплата около 500 лв., 12 часов работен ден) и заедно с нея кандидатства 20 годишна студентка, то определено студентката ще бъде избраното лице. В повечето случаи по-възрастната дама дори няма да бъде извикана на интервю. Ако все пак получи така желаното от всеки безработен обаждане от непознат номер, то тя ще трябва да отговаря на купища въпроси: защо е напуснала предишната си работа, какво й е повлияло, защо живее толкова далече, с кого живее, има ли куче и много други.

И така…след поредица от неуспешни интервюта, много кандидатствания, няколко позвънявания…хиляди българи започват работа като работници по строежите, миячки по ресторантите или избират по трудния (но може би по-правилен) вариант да емигрират. Тези българи имат висше образование, здраво семейство, добро име и топли сърца. Но това няма значение за българския работен пазар. Те са ненужни, защото са стари.

От друга страна, хиляди студенти започват работа като продавач-консултанти, офис организатори и административни съветници. Те все още нямат образование, учат за него. Няма опит- няма кога да са го натрупали. Но в близко бъдеще ще се развият до управители и мениджъри. Ще получават пари, с които ще си купуват скъпи дрехи и коли. И ще подминават по улиците едни хора сенки, за които дори няма да се сетят, че са били заедно на едно интервю за работа.

В една по-европейска страна това никога нямаше да случи. Там всеки един кадър, който има доста години зад гърба си, е високо оценен и предпочитан. В една по-стойностна страна, младите учат и получават парите, от които се нуждаят именно от своите родители, които работят и изкарват повече. Тук се получава парадоксът, че детето ти, което все още учи, изкарва повече от теб и дори те храни.

Това е жалкото. Ти си на 40 години. Безработен, евентуално и неосигурен. Нямаш защита от държавата. Разчиташ на децата си. А на всичкото отгоре, ако си силен, здрав и психически уравновесен, трябва да живееш в този ужас още цели двадесет години, докато получиш така желаната пенсия от около 200 български лева. За да изживееш едни достойни старини.

Но няма нищо достойно в подобен живот. Нито нищо за възхищение. По точно това е един живот на предела на оцеляването и на ръба на нищетата, където всяка стотинка е предварително разпределена и всеки лев похарчен, преди да бъде получен.

Надявам се дискриминацията да спре. Надявам се работодателите да осъзнаят, че не трябва да подценяват и унижават по такъв начин нашите родители.

Дано дискриминацията по възраст спре. И дано ние го видим.