Предизборна рапсодия

В офиса на вестник „24 часа труд, капитал и уикенд“ младият журналист Жоро Ставрев седеше с вдимо притеснен вид и чакаше отговорния редактор Карагеоргиев да се появи в кабинета си.
Жоро Ставрев караше първия си месец на щат във вестника и вече за втори път си навличаше гнева на различни политически субекти заради свои текстове.

Първия път бе написал неделен пътепис за това, колко е красива България, което предизвика пресконференция на Реформаторския блок, в която вестникът бе наречен „Комунистически парцал“, поради причината, че се опитвал да накара хората да мислят, че това правителство и това мнозинство са направили страната ни прекрасна.
Втория път текст на Жоро, в който се разказваше за клошарите в квартал Люлин, предизвика обаждане в редакцията на високопоставен служител на правителството, който обвини медията в това, че работи срещу легитимно избраното управление на страната, внушавайки, че у нас бедността и безнадеждността са на дневен ред.

С други думи, журналистът Жоро Ставрев, който след тези два скандала се чудеше дали да продължи да е журналист или да замине при чичо си в Чили, където да пасе огромни стада с говеда, седеше и нервно чакаше своя отговорен редактор.
- Ооо, Жоре, добро утро – със служебна любезност поздрави Карагеоргиев – при мен ли идваш?
- При теб, Карагеоргиев – отвърна Жоро – трябва да поговорим.
- Влизай – рече редакторът – Тинче, донеси 2 кафенца. Моето късо, без захар.
Отговорният редактор бе живял в Италия и обичаше паста, кафе ристретто, сладкиши с маскарпоне и обожаваше Берлускони...
И разбира се, Моника Белучи – че нея кой не я харесва?
- Жоре, надобряваш – рече отговорният редактор – 1 месец – 2 скандала. Имам приятели в PR отдела на правителството, оня ден са говорили половин час за теб. Проверявали са биографията ти, чудели са се каква ти е играта и от кой си взел кинти, за да злепоставяш правителството.
- Ама аз изобщо не съм искал да злепоставям никого. Разказах една история. Опра Уинфри да не би да иска да злепоставя някой? – притеснено рече нашият герой
- Сега. Да се разберем! У нас нещата не стоят така – отвърна редакторът и отпи от кафето, което му бяха донесли току що – у нас всеки текст се тълкува като някаква поръчка.
Жоро погледна с неразбиране. Не това го бяха учили във факултета по журналистика. Там говореха за етика, за смелост, за обективност. За това, че журналистите са изцяло в услуга на обществото.
- Хубаво, Карагеоргиев, ама аз какво печеля от това. Двама мои приятели спряха да ми говорят, защото съм бил, според тях, комунист. От друга страна правителственият PR ме проучва и кой знае какво ще напишат за мен. А на всичкото отгоре шефът ме наказа с глоба заради текстовете ми.
Карагеоргиев запали цигара. Издуха дима и погледна Жоро Ставрев.
- Пич, това е само реклама за теб. Всички известни журналисти са започвали така кариерата си. Радвай се, защото за теб ще се говори. А за заплатата – ще измисля нещо, за да те компенсирам, не бери грижа. Ще ти пусна един хонорар, все едно си бил дежурен през последния уикенд и готово.
Двамата замълчаха. Жоро отпи от кафето и погледна отговорния си редактор, който хвърляше бърз поглед на някакъв италиански сайт.
- Сложиха ме да отразявам предизборната кампания. Не знам какво да правя – изплю камъчето Жоро.
- Супер. Предизборните кампании са благодатна почва за писане на статии, анализи. Поне няма да си смучеш от пръстите теми – рече Крагеоргиев и затвори лаптопа – какво те притеснява?
- Не искам пак да ставам повод за различни пресконференции, декларации и телефонни обаждания – рече младият репортер – и затова искам съвет – какво да правя, за да не предизвиквам отново буря.
Отговорният редактор се подсмихна под мустак. Взе един лист А4 от масичката до принтера, взе перманентен маркер и погледна Жоро с драматично-ироничен поглед.

- Така! Важно е да знаеш, че ако подкрепяш негласно запада, то моментално ставаш враг на БСП и АТАКА. Което те прави близък с десните – ГЕРБ, Реформатори и прочее. Има обаче опасност те да си спомнят, че си писал колко е хубава страната ни и да те нарекат „агент“ и „фалшив демократ“.
От друга страна, ако кажеш, че харесваш изтока, то тогава ставаш враг на ГЕРБ, РБ, но за сметка на това АТАКА ще те харесат, както и някои други радикални формации. БСП обаче са разделени на две – част от тях са прозападни, друга част – произточни. Така че тук полезен ход нямаш.
- А неутралитет – с надежда в гласа попита Жоро.
- Ооо, тогава ще те нарекат „безпринципен“, а също и „проект на подкупните медии“ – рече отговорният редактор.
- Добре. Дотук не сме говорили за ДПС. Каква е опасността там – попита Жоро.
- Никаква. ДПС им е все тая, защото те си имат гласоподаватели, които гласуват за тях независимо от всички обстоятелства – отвърна Карагеоргиев.
- Значи така. За да е всичко наред, трябва да съм прозападен, произточен и неутрален – записвайки сричаше младият репортер – и да не се занимавам с ДПС, защото няма смисъл.
- Е, ако успееш да направиш всичко това. Но не вярвам да ти се получи.

Репортерът Ставрев мислеше усилено.
- Добре де. Да предположим, че успея да вкарам всичко това в една статия. Всякакви гледни точки към политиката. Тогава какво – всичко наред ли ще е?
- Не, тогава статиите ти ще са „беззъби“, „безидейни“, а шефът ще те глоби и след това ще те уволни – отвърна Карагеоргиев и разлисти някакъв вестник.
- Благодаря! Това ми беше повече от достатъчно! – отвърна Жоро – Приятен ден!

На излизане от стаята той вече бе разбрал всичко.
Седна на бюрото, драсна един мейл до чичо си в Чили, след това чекна цените на самолетните билети и накрая, с чувство на изпълнен дълг написа молба за напускане до шефа си.

Седмица по-късно младият репортер Николай Петров се нансяше на бюрото, на което Жоро Ставрев бачкаше доскоро.
В шкафчето имаше едно писъмце, което бе адресирано:
„До човекът, който ще работи тук“.
Николай отвори писмото и прочете:
„Скъпи наследнико! Ако искаш всичко да ти се получи, помни следните правила:
1. Който харесва ЕС, не е ОК
2. Който харесва Русия, не е ОК
3. Който критикува левите е соросоид
4. Който критикува десните е комунист
5. Който не е с нас, е против нас
6. И който е с нас, също е против нас
7. Който не харесва всички е маскара и агент на ДС
8. Който е агент на ДС, е родолюбец
9. Който е родолюбец се харесва на националистите
10. Който се харесва на националистите, не се харесва на другите националисти
11. Журналистите са боклуци и слуги на злото
12. И политиците също
13. А за главните редактори – за тях няма да ти пиша, че да не те плаша.
Спазвай правилата...Ако имаш нерви да се занмаваш с това. Твой Жоро Ставрев, овчар– фриленсър от Чили!“

Новият репортер Николай Петров се почеса...
И тръгна към кабинета на отговорния редактор Пешев.
Предишният отговорен редактор бе уволнен заради симпатиите си към Берлускони.
Тези симпатии бяха възбудили дискусия в обществото, обвинявайки отговорния редактор в дясно залитане и необективност.