Демокрация в устата?

Демокрация в устата?
28-03-2014г.
36
Албена Вулева

Сигурно сте чували историите, че по Татово време, ако разказваш виц за него директно те пращат в Белене... За да ги нямаме тия работи, хората навремето подпалиха Партийния дом, спяха пред него с месеци на палатки, повярваха в синята идея, която ни такова /впоследствие/ майката, но както и да е, важното е, че търсиха промяната...

Желанието за Демокрация и за Свобода беше огромно. Хората искаха да могат гласно да изричат своето мнение, дори то да е различно от официално приетото. Бориха се за благата на демократичния режим, сред които основни и най-ярки са плурализма на мненията и свободата на словото, а може би и най-безобидните... Хората искаха да могат да творят свободно, без да им се налага да нагаждат творческата си муза в определена, обявена априори за правилна, канализирана, посторена във вид и форма на релси и русло, посока...

До днес се правят помени и възпоменания за жертвите на комунистическия режим, който е погубил редица интелектуалци, сред които творци, писатели, журналисти, публицисти,  изправени пред Народния съд само заради съдържанието на творчеството си...

За жалост лично имах възможността да се убедя, че нещата и днес не стоят по-различно! Нищо, че в Конституцията на Република България е записано: „Свободата на съвестта, свободата на мисълта...са ненакърними.“; „Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде принуждаван или задължаван да дава сведения за свои или чужди убеждения“; „Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово“...
Доста зависи от мнението, бих казала. Или иначе казано - живеем във времена, когато  законодателството се чете, като Евангелието от Дявола- зависи кой чете и срещу кого чете. Така или иначе още се отърсвам от шока, че бях привикана в полицията, да давам обяснения, защо творческата ми мисъл тече в определена посока, а журналистическите ми пориви са посещавани не от баш тая муза, която се нрави някому.

2014 година, в България е установен демократичен режим на управление, страната ни е членка на ЕС, който а-ха да узакони зоофилията, педофилията и кръвосмешението, пък аз пиша обяснения в полицията - защо съм била творила статии, в които казвам, че да си изхвърлиш новороденото в дупката на външния кенеф или да го тропосаш на държавна институция, е аморално...
Ама толкова свободно и демократично се почувствах. Така ми се освободи словото, че още споменавам майките на определени хора... Тук е мястото да направя тънкото уточнение, явяващо се обаче съществена разлика от репресиите по отношение творчеството в миналия и в настоящия режим. Преди не можеше да мислиш, говориш и пишеш против Държавата и управлението. Горе-долу, с известни уговорки и едно затворено око, може да мине, за напън да се опазят от уронване престижа и авторитета на държавната власт.

Днес обаче,о, днес! Днес на никого не му дреме за авторитета на държавната власт. Ноооо, виж за циганите... Тази така полезна, съзидателна и направо за пример прослойка от населението, чиято майка също бих споменала с цялата свобода на словото си (ама ще се въздържа, защото надали тази майчица е на повече от 11 години, пък резолюцията за законността и полезността от педофилията май още не е подписана от ЕС!). Днес, само ако си помислиш, че циганите не си плащат водата и не си мият ръцете, и Прокуратурата те очаква с отворени обятия! Както и СДВР, ДАНС, Национална Следствена Служба, НСО, а  също и всяко възможно районно в страната и дори Караулът пред Президенството (с цел да те набоде на щика си и така набучен да те остави на мегдана в циганското гето за назидание на другите, дръзнали да не са пропити от обич към „братята роми“).

Така де, как да не са ни братя, щом така братски, да не кажа майчински, се грижим за тях, под формата на хрантутене. Ама я да си озаптя малко свободата на словото, че току виж реновирали лагера в Белене специално заради моите творчески нагласи. Макар че, ако имаше лагери, особено трудови лагери, даже трудово-възпитателни лагери, (б.а. опс нека придам малко полит и евро коректност на изказа си), „приложно-творчески“ лагери и „братята роми“ (отбележете какъв нерасистски и недискриминационен термин употребявам по отношение на мангалите! ) бяха любезно настанени там, посредством което биха били трудово обезпечени ( с хуманната цел да не страдат от безработица, недоимък, липса на доходи и здравни и социални осигуровки!) , то смятам производството в секторите на тежката промишленост, селското стопанство и добива на уранова мина, биха белязали обществено и национално полезен връх!
А пък органите на държавна репресия ще могат да си починат от нетипичната и нехарактерна за тях дейност - да ми четат обясненията, защо именно считам, че циганката трябва да ражда, едва след като й е дошъл мензисът и може би, евентуално ще им остане време да се заемат с рутинните си занимания - около опазването сигурността на българина, борбата с престъпността и други посегателства срещу личността, към които отношение (с елементи на процентно превъзходство) имат отново обичните нам „братя роми“.
Колкото тая любов и да е несподелена...

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.