Карадере и контра-Карадере

Полейте с напалм голите хипита и мръсните наркомани.
Тия, дето викат срещу застрояването на българското Черноморие. Тия същите, брадати пикльовци, които братът на Станишев смята да бие един по един.
Полейте ги с напалм, после ги запалете. Или по-добре – бетонирайте ги, залейте ги със смес от цимент, гипс и теракол, след това ги шпакловайте и ги превърнете в монумент, който чат-пат може да бъде боядисван с различни атракционни цели.
„Демонстриращи срещу бетона“ – композиция от второто десетилетие на 21 век, в която ясно се виждат едни голи хипита, които вредят на туризма по клетото Черноморие...
Бетонирайте клетите хипита, циментирайте тия гадни хулигани и после повикайте на помощ, след референдум, цялата натовска авиация, която да изсипе над морето и планините 49 милиарда тона бетон, за да облагородим завинаги тая България и да се знае, че оттук – нататък няма да се караме за глупости.
Залейте с бетон тия прости и нечистоплътни хипари и да приключваме с историята...

Така, както майсторите на мостове през Възраждането са влагали, според легендата, по една девица във всеки мост – нещо като езически ритуал.
Само че днес България живее във времето след сексуалната революция. Девиците са кът. За сметка на това е пълно с обратното на девици.
С онова съсловие, което не просто не се пази чисто и непокътнато, а напротив – заработва насъщния с ласки.
Това съсловие се намира в политиката.
Нещо повече – тези платени жрици на любовта от мъжки и женски пол също са се циментирали. Здраво циментиране със сериозен кофраж от фирми, олигарси и бивши тайни служби, които държат циментираните клетници във властта и ги пазят от земетресения, сътресения и голи хипита на площадите.

Разкарайте това Карадере от дневния ред на страната ни.
Има къде-къде по-важни неща за обсъждане...
Като например...ъъъъ...като например...
Аааа, да, като например, че ще дърпаме, може би нов кредит от няколко милиарда, че току виж не се представим добре на евроизборите и се окаже, че предсрочните парламентарни такива чукат на вратата.
И тогава ще трябва да има по някой лев – за тролове в нета, за да купим циганската махала в Перник, за да се договорим с местните феодали за корпоративня вот по малките села и градове...
А па и за по още 5 лева увеличение на пенсиите на същите тия клети хора, които излязоха завчера с плакати в защита на грандиозния проект за бетонирането на Карадере!

Карадере и контра-Карадере...
Дотам ни докара актуалното политическо малоумие в страната.
Само че и това състояние носи характерните белези на лоботомията, които напоследък все по-тревожно се усещат в цялото ни общество.
Бетонна София е против заливането на морето с бетон.
А местните желаят не хотел с 1400 места, а ако може 6 такива.
И не че някой съзнава напълно какво точно се случва в тая история с Карадере.
Не че местните имат представа какво ще им донесе това.
Не, това е поредният рунд на протест и контрапротест – нещо, което да си признаем, е уникалният принос на сегашните управляващи към най-новата политическа история на България.
Всяко нещо у нас вече е съпроводено с протест и контрапротест.
Така хем всяко нещо започва да изглежда смешно и маловажно.
Хем протестите се обезценяват в многобройната си шареност.
Хем новинте се пълнят с веселяшка простотия.
Хем всяка кауза си заминава, съпроводена от подигравки и язвителни подхвърляния от страна на телевизионня потребител, който с досада превключва на канал, където дават поредното риалити с танци-манци...
Карадере е нагледно доказателство на това докъде се докарахме в собствената си тъпота, наивност и заблуди.
Какво ще се случи сега ли?
Веднага ще ви отговоря.
След като протестът се оказа сериозен...
Контрапротестът нарече протеста „Голи хипита“, „Мърльовци, които серат по плажа“.
Софийския протест ще реагира, защото там любимите ми маргинали от ДСБ моментално ще включат на трета, наричайки хората по морето „Червени боклуци“ и „Пета колона на Путин“.
После в Бяла ще набият някой софиянец с брада.
След това в София ще се появи статия на Калин Янакиев, който ще заяви, че сега е моментът да изхвърлим от България град Бяла, който е населен с мръсни червени гадове.
Накрая някой ще боядиса някоя паметна плоча на някой партизанин на Черноморието, а докато това става, морето ще бъде бетонирано.
И тогава – о, тогава, безценни мои жители на Бяла, ще се напълни не с повръщащи бг хипита, а с повръщащи английски туристи, чието единствено преимущество е, че когато ги псувате на майка, усмихвайки се, те не разбират...
Просто шанс, че Бербатов беше по-благ от Стоичков и не научи жителите на Албиона на онова словосъчетание с „майката“ вътре.

Карадере и контра-Карадере.
Бетон срещу природа.
Бетонени глави срещу брадати глави.
Никой няма да спечели тая битка.
Тая битка е така изкривена, че единствената надежда е някъде в бъдещето.
В онова бъдеще, в което може би най-накрая няма да ни остане нищо за делене, защото така или иначе, порад собствената си глупост ще сме приключили с всичко – с природата, с икономиката, с образованието и културата си.
Какво, мислите си, че няма да го доживеем?
Не сте прави.
Ситуацията с Карадере и контра-Карадере ме кара да смятам, че сме много близо до края.
Края, след който ще се събудим...
И ще започнем всичко отначало.
За пореден път...