Нещо като статия

Седя пред клавиатурата на лаптопа.
Понеделник е, около 8:30 сутринта. Съседите се карат, детето им закъснява за училище. По телевизията някакви хора говорят за инвестиционните намерения и проекта Карадере, които били две различни, нямащи нищо общо помежду си, неща.
Аз седя пред клавиатурата на лаптопа и отлично осъзнавам факта, че днес, на 24 март 2014 година няма с какво да ви изненадам.
Освен ако не реша да си направя някое селфи в банята гримиран като ранния Азис. Макар че това ще е по-скоро в жанра „хорър“, отколкото в сферата на изненадата.

Понеделник. Скучен ден, досаден ден, начало на още една шизофренична седмица, в която отново ще се мятаме като риби на сухо от ляво в дясно и обратното.
Малко, преди да стартира поредната предизборна кампания, в която пък ще се нагледаме на какви ли не удари под кръста, над кръста, в лицето и както казваше любимият на всички фейсбук маниаци герой Спиндерман – „ФОСТАТА“!
Да си призная, докато все още ходех на протестите срещу кабинета Орешарски лятото, вместо „ОСТАВКА“ виках „ФОСТАТА“...
Някакси ми звучеше по-благозвучно. Но да оставим фейсбук меметата, които си имат своята огромна аудитория и да се върна на началото на седмицата.
Вие правите ли си план какво трябва да свършите през тази нова седмица?
Примерно, в понеделник, докато пиете кафе и гледате интервю с Лютви Местан по телевизията, да седнете с молив и листче и да напишете:
- да платя гражданската – вторник
- да подам данъчна декларация – сряда
- да отида до НАП – четвъртък
- да платя кабелната – петък
- да кажа на жена ми, че я обичам – събота, 16:30 часа
Ако си правите списък, то това означава, че вие сте уравновесен човек, който контролира на 100 процента личния си живот...
Или айде, на 87 процента, че докато казвате на жена си, че я обичате, тя вече е наясно, че сте я сложили между плащането на застраховки и подаването на документи в НАП и от своя страна е похарчила в МОЛ-а два пъти повече пари, отколкото вие сте дали, за да покриете належащи плащания...
Но отношенията между мъжа и жената са терра инкогнита за хора като мен, те са стихията на Наталия Кобилкина, а кой съм аз, че да се блъскам в шамарите с материя, която не просто ми е неизвестна, но дори, честно казано, ме плаши :)))...

Понеделник е. Ако вие имате навик да планирате седмицата си, имам добра новина за вас – вие сте част от онзи около един милион души в България, които наистина работят.
В България има около 1 милион души, работещи в частния сектор.
Около 2,2 милиона пенсионери.
Около 13 процента са официално регистрираните безработни.
Като сложим учениците и децата, ще открием, че у нас капитализмът се крепи именно на вас, скъпи приятели, които в понеделник се чудите дали да платите гражданската отговорност или да правите любов с жена си.
И понеже вие сте изрядни данъкоплатци, винаги предпочитате да се разплатите навсякъде.
И понеже бързате да не пропуснете сроковете за плащане, правите все по-рядко любов, раждат се все по-малко деца за сметка на данъците у нас, които трябва да съберат средства, за да стимулират увеличаване на населението, но вместо това отиват в новия бюджет под формата на нови 100 000 000 лева за специални разузнавателни средства...

Изобщо – в понеделник на човек могат да му хрумнат странни неща. Например – какво би станало, ако вместо да боядисваме паметника на Съветската армия, откажем всички до един да си плащаме данъците?
Какво би станало, ако вместо да викаме „Червени боклуци“, водени от чичо Янакиев и дузина клети членове на ДСБ, започнем да отказваме да плащаме на бюджета?
Какво би станало, ако милионите български емигранти в чужбина се почувстват обидени от факта, че държавата ни не им осигурява адекватен начин да упражняват правото си на глас и спрат да пращат парите си в България?
Знаете ли какво би станало...
Би станал един черен понеделник.
В който всички ще се събудим безметежни, фалирали, безработни, бездомни...
Но без ония клети идиоти, които разчитат на нашата солидарност и нашето чувство за граждански дълг и отговорност към държавата.

Не, не съм анархист. Нито краен либертарианец.
Просто седя в понеделник пред компютъра в една стая, в една панелка, в Младост 4.
И си мисля.
Макар че от много мислене - файда няма.
Една патка мислила, мислила...
И накрая гласувала за БСП (ДПС, ГЕРБ, АТАКА…)
(задраскайте верния отговор)