03.03.2014

„Бързият влак от София за Варна през Плевен заминава от трети коловоз, източна страна на гарата“ – монотонният глас на дикторката постресна хората в купе 4 на втори вагон на влака.

В купето седяха трима души. Възрастен човек с плетена кошница. Човек на средна възраст с таблет, на който беше заредена книга на Дан Браун. И един по-млад пич, леко брадясал, който цъкаше SMS-и на телефона си.
Неловкото мълчание бе нарушено от внезапно отваряне на вратата.
- Може ли да седна при вас – с мрачен глас запита младеж с бръсната глава, кубинки, маскировъчен панталон и тениска с картата на България от времето на Симеон Първи.
- Сядай, младеж – любезно прикани възрастният мъж и бръкна в чантата си, подавайки на своите спътници в купето по една круша – я, хапнете бе, младежи. Истински плодове, от село. Вече няма такива по магазините.
Младежът с бръснатата блава пое плода и веднага изстреля:
- Благодаря, чичо! Много ясно, че няма! Съсипаха ни земеделието, искат да ни купят сега и земята! А на пазара – само турска стока! Турчинът ни кла 500 години, а сега иска и да ни изземе производството на плодове.
Другият младеж в купето свали телефона си, погледна с ирония спътника с голата глава и рече:
- Приятелю, какви са тия брътвежи в стил ракиен патриотизъм? Какви турски стоки те гонят? Какви кланета, какви 5 лева.
- Ти знаеш ли, че Турция само чака, за да ни нападне и да си ни превземе отново – отсече националистът – вчера се събирахме в офиса на АТАКА и там ни казаха, че имат данни...
- Опаааа, ти атакист ли си? С това трябваше да започнеш. Я, кажи тогава, защо Волен, като е против Турция, осигури кворума на турско-социалистическия комплот – включи се веднага мъжът с таблета, прекъсвайки четенето на книгата.
- Стига бе, оставете момчето. Подкрепило е Орешарски, който ни вдигна пенсиите. Ето, на жена ми с 20 лева й вдигнаха сега пенсийката. Ние затова си обичаме БСП и си ги подкрепяме. Преди няколко години Масларова ни води на море… една зима – отсече възрастният мъж.
- Да бе, на море – ехидно се намеси мъжът с таблета – и докато ви водеше на море, Доган взе 2 милиона като хонорар за „Цанков камък“, а Овчаров направи огромни далавери с гьола в Белене...

Междувременно влакът вече пътуваше. От прозореца се виждаха отминаващи постройки, после постепенно постройките изчезнаха и всичко се сля в един монотонен пейзаж с камъни и голи полета – както подобава за края на зимата и началото на пролетта.
„Някой да иска нещо за ядене? Кафе, чай, закуски?“ – проехтя от коридора, а младежа с телефона повика човека с количката.
- Дайте ми едно шоколадче. Но преди да ми го дадете, само искам да знам – нали не се снабдявате от LAFKA – попита младежът.
- Бате, снабдяваме се от складовете на едро, там нема лафки – отвърна продавачът, без да е особено загрял какво точно го питат.
- Ей, вие па с тоя бойкот на LAFKA направо се осрахте – не издържа човекът с таблета – всичките ви работи са такива на младите. Бойко ви викаше – дайте да се обединим, да бутнем правителството. Вие – не, ние бойкотираме LAFKA и правим пърформанси...
 - С кой да се обединим, с ГЕРБ ли – ухили се ехидно младежът – с вас, дето гласувахте за мораториума за земята...
Тук младежът с бръснатата глава не издържа.
- Не ви ли срам бе, соросоиди долни. Продадохте майка България за едно евро на евреи, турци и масони. Сега и земята искате да продадете. Продажници!!!
И плю презрително на пода.
- Ти, приятелю се концентрирай в твоя лидер, дето обича да бие френски културни аташета в паузата между Варадеро и някой скъп френски хотел – отвърна младежът с телефона.
В купето започна да става все по-напрегнато и за да успокои обстановката, възрастният човечец рече:
- Стига сте се карали бе! Днес е трети март! Велик празник. Вместо да ни обединява, ние ще се изтрепем.
- С кой да се обединим бе, другарю – отвърна мъжът с таблета – с вас ли? Дето вашият човек Путин нападна Украйна вчера? С такива хора не може да се обединява никой.
- Какво му е на Путин – отвърна светкавично младежът – националист – човекът брани православието! Вън масоните от Украйна! Да живее Евразия и панславянската ос!
- Мъчно ми е за теб – отвърна младежът с телефона – мъчно ми е и за колегата гербаджия и за чичото, който ходи на море зимата. Вие сте история и трябва да го разберете час по-скоро.
Възрастният човек погледна несъгласно и поклати глава.
- А бе, момче, ние ли сме история? Ние ако не бяхме, да ви построим България, да ви направим влаковете, да ви направим НДК, да ви построим училища и университети, какво щяхте да правите? От това ли трябва да ме е срам?
 - А ние? – продължи мъжът с таблета – по времето на Бойко ви пуснахме метрото до Младост и ви направихме магистрала, да си ходите на море. Ако не бяхме ние, какво щяхте да правите.
- А ние – допълни националистът – ако не бяхме ние, досега България да е станала част от Турция и да се казва Булгаристан.
- А ние – каза младежът с телефона – ако не беше Костов да въведе валутния борд и да направи приватизацията, досега да сме с хиперинфлация...

В този момент и четиримата в купето усетиха, че говорят на някой въображаем пети човек, който обаче отсъства.
Засрамено всички млъкнаха и се захванаха да ядат крушите, които симпатизантът на БСП им беше раздал.
Хубави круши, такива, каквито вече не продават по пазарите на KLETA MAJKA BALGARIQ…
А навън влакът вървеше ли вървеше.
Беше трети март, 2014 година, в едно купе на бързия влак София – Варна.
Това, което тези четирима пътници никога нямаше да узнаят бе, че този влак се въртеше в кръг.
И докато те спореха за събитията, караха се, биеха се и се наричаха с гадни думи, времето щеше да минава като сън, а влакът все така да не стига никъде.
Честит Tрети март, скъпи сънародници!
И внимавайте кой влак хващате.
Неслучайно народът ни е казал – „За всеки влак си има пътници!“.