Прав им път на емигрантите!

Много е модерно да се жали за огромното количество българи, напуснали родината си и потърсили щастието си зад граница. Безспирно се публикуват тъжни статистики и социологически обобщения - кои прослойки Държавата е прогонила. То не бяха прокудени младите специалисти, то не бяха старите специалисти, отишли да изкарват в пъти повече, отколкото трудът им се оценява у нас. Да не говорим за оная многомилионна тълпа, отишли да мият чужди кенефи, чинии, задници на немощни старци, защото някъде си еди-къде си, това е по-добре платено или дори и да не е, други, незнайни държави са по-добре уредени от нашата...Сигурно е така!

Сигурно някъде по света има по-високи заплати, по-висок жизнен стандарт, по-добри социални помощи. Само че, тези благинки не са се пръкнали ей така от нищото. За да ги има някъде, в някоя по-добре уредена от нашата държава, някакъв народец, някакси е поработил, постарал се е това да се случи. А, ние - хоп и кацаме на готовко!

Мили, гладни консуматори на чужди, организирани, оправени общества и системи - идваме с куфарите си и широко зейнали устенца, като на малки, гладни ястребчета! Идваме да ползваме социални блага, извоювани без никакъв принос от наша страна.

В същото това време, успяваме да псуваме за това, че Държавата ни е прогонила, защото не ни е осигурила такива условия на живот, каквито искаме, че даже и заслужаваме. Не се научи българинът на простото и ясно нещо - Държавата това сме ние, Държавата това си ти.

Тя, Държавата не е някаква персона, тип загрижена лелка, която ще те завие нощем и ще ти смени лигавничето. Държавата е мозайка, съставена от малките на вид, незначителни дори, действия на всеки един от нас. Ако нещо не е ок в тази държава, то е, защото малките частици на тази голяма мозайка не искат да си мърдат и малкото пръстче нещо да се промени към по-добро. Малките съставни части на тази Държава предпочитат вместо това - да си съберат куфарчетата и с погнуса, подритвайки родните неуредици, да пристигнат на чисто и на готово, и да седнат на вече сервираната маса, отколкото да запретват ръкави - да готвят и да редят собствената си трапеза. Не, дами и господа, не Държавата е прогонила тези емигранти, а те са избягали и са зарязали батака в родината си - да го разграбва, който ще или, ако никой не ще, то майната й на тая Родина, да загива!

Интересна е тая логика - щом нещо не ти харесва у дома да вземеш да си опаковаш четката за зъби и новата пижама и да се изтресеш в хола на съседите, че при тях е по-гот! После се чудим защо не са приритали от щастие да ни зърнат, наредени на опашката за социални помощи, там, където не сме правили вноски за такива. Опищяхме света, когато не ни искаха във Великобритания, като че ли някой е длъжен да ни иска!

Граждани, опомнете се, тая балканска традиция да се ходи на гости непоканен не се практикува вече дори и у нас. Едва ли е особено радостна картината за местното население, след като е ходило, гласувало, стачкувало и упражнявало разни други свои граждански права, за да си изгради социална и политическа система, която намира за приемлива и работеща да види, че резултатът от целия този обществен и граждански принос ще бъде изконсумиран от племе чергари. От хора, които след като са опропастили, чрез безразличието си до степен на провал своята Държава, пристигат да внесат своята лепта гражданска апатия и при тях.

Ама, били нашенците много образовани, те езици говорели и били ужасно ценни, професионални кадри, незаменими направо...Чудесно, прилагайте си знанията и уменията в собствената страна, развивайте сферите, в които сте добри в своята Държава, направете нея по-добро място за живеене. Когато някой е тооолкова добър специалист, дори и в лъскането на кенефи, няма да остане непохарчен на трудовия пазар, дори и толкова свит, като нашия.

Само че, някак ме съмнява цялото това огромно количество хора, панически напуснали потъващия кораб –майка, да са все светила на професионализма....

Паническо бягство, предателство и липса на отговорност към собствената си държава е цялата тая емиграция, "социален туризъм" и нескромни апетити за чужди работни места. Хората са станали така себични, егоистични и консуматорски настроени към живота, че тотално забравиха що е то граждански дълг, дълг към родината, обществена лепта и други такива полезни работи, които не са високоплатени, даже изобщо не са платени, но са морално задължение на всеки един гражданин в Държава! А, това, че не желаят да осъзнаят, че да бъдеш гражданин на една Държава е двупосочно отношение, което вкючва не само права, но и задължения, е именно онова разковниче, което ни кара да казваме баналното : " за това сме на тоя хал". Да, затова сме на тоя хал, защото вместо да си изчистим и подредим  къщичката, отиваме наготово там, където някой друг вече е сторил това. Сигурно, ако и там нещо се разкапе, отново ще побегнем към друго уредено място и така до безкрай ще търсим чисто постланото, оставяйки някой друг да оправя погрома зад гърба ни...

Номади. Консуматори на чужди социални благини. Това са нашите емигранти и изобщо не бива да жалим за тяхното дезертьорство. Каквито високи специалисти и да се изкарват, това не са онези достойни, отговорни граждани на нашето общество, които ще ни помогнат да се преборим с неуредиците в Държавата. Не са това онези полезни съставки на социално-политическите настроения, които ще прекратят непреходността на прехода. 

Прав им път, както се казва, всички знаем кои първи напускат потъващия кораб...