Мусаката прави с мене чудеса

Внимание! Пиша тази статия в сряда, рано сутринта, часове преди да тръгна към съда!
Когато я четете, вече ще ми бъде повдигнато обвинение от Топлофикация-София за неплатени сметки от по 300-400 лева на месец, заради двете радиаторчета, които работят у нас с променлив успех.
Пиша тази статия, за да знаете. Ако оттук нататък статусите ми във фейсбук се разредят и започнат да звучат така – „Днес Жоро от съседната килия отново си изпусна сапуна“, ще знаете, че справедливостта е победила и парното ви е отървало от логореята ми в нета.
Но преди да тръгна към Софийски районен съд имам още малко време да напиша тази бърза и надявам се, оптимистична статийка, с която още веднъж да покажа, че животът не е само парно, изравнителни сметки, топлинни счетоводители и дялово разпределение.

Знаете ли?
Снощи жена ми направи мусака.
Аз много обичам мусака! Както се казва, мусаката прави с мене чудеса.
Обичам да седна по потник в кухнята. Да се почеша по корема, да си сипя биричка, да си пусна „Референдум“ по БНТ и да замерям участниците в споровете с дребни предмети – костилки от маслини, жълти стотинки, салфетки, свити на топче и разбира се –  статии от вестници, които грижливо накъсвам, смачквам между пръстите си и после с огромно удоволствие подхвърлям към екрана, заявявайки ехидно – „На ти са една статия от любимия ти вестник! Да видиш какво е медиен чадър! На ти малко медийно партньорство, м**а ти д***а!!!“.
Само не ме наричайте „хулиган“. На такива определения има право само и единствено Топлофикация, особено когато отказвам да плащам по 400 кинта на месец.
Вие можете да ми викате например – „тюфлек“, „свиня“, „мазен кюстендилски селяк“, но не позволявам да ме обвинявате в хулиганство.

Та, за какво говорех???
А, за мусаката. Мусаката, скъпи приятели, е като историята на Балканите.
Всяка една от клетите балкански държави ще ви каже смело – „Ние, батка, създадохме тази амброзия от вкусове, с която меткаш ракийки вечер пред телевизора“.
Гърците имат претенции. Турците – също. Ние я смятаме за част от националната кухня.
Добре, че не сме се сджафкали на кулинарна тема със съседите си, че още една националистическа формация с име „Кръв, чест, расова хигиена и мусака“ ще ми дойде ту мъч (да ме прощават националистите).
Мусаката е храна, с която Балканите ще ви посрещнат, когато им отидете на гости.
Мусака, ракийка, салатка и...ставаме други хора, бе. Някак по-лесно преглъщаме факта, че сме се закопали абсолютно доброволно в ипотеки, зависимости, апатия, усещане за безнадежност, монополи, политически лайна и обществени истерии.
Тресни една мусака, батенце, резни две ракийки, па пусни Шабан Шаулич на ДВД-то с марка „НЕО“ и се усмихни на себе си, защото Нео беше герой от „Матрицата“ на братя Уашовски.
А най-яко можеш да се позабавляваш, поднасяйки към ДВД-то 2 диска – единият с Моцарт, другият – с Амед.
И ехидно да зададеш въпрос на клетото устройство – „Кое хапченце ще избереш, Нео – розовкото или синичкото?“
И примлясквайки, щото устата ти е пълна с мусака да ръгнеш диска, от който съвсем скоро квартал „Красна поляна“ да се разтресе от звуците „Ръгада – дъгада – дъг – а бе, не моа да се запра“!

Изобщо – мусаката, братя мои, мусаката ще ни спаси в тия трудни времена, в които светът е голям, но мусака дебне отвсякъде.
Дори девизите ни трябва да звучат така – вместо „Свобода или смърт“ – „Мусака или смърт“.
Вместо „Съединението прави силата“ – „Мусаката прави силата“.
Вместо „Кой назначи Пеевски“ да казваме – „Кой изяде мусаката“.
Бе изобщо, човек трябва да влага повече въображение, когато произнася велики фрази пред обикновените хора.
А обикновеният човек не го интересува индекса Дау Джоунс. Нито шпионският скандал с Едуард Сноудън. Нито революцията в Украйна, нито дали Тимошенко е по-добра от Янукович.
Обикновеният човек го интересува дали за обяд ще има мусака, дали в мусаката ще има месо, а не соя и колко ще струва порция от тази основна и питателна храна, щото, за да се бориш, трябва здраво да хапваш...
Ами, май с това започвам да изчерпвам идеите си за текст, а и времето напредва.

Отивам да разходя кучето, да облека някакви парцали и след това – към метрото, че ме очаква ранна среща със Софийски районен съд.
Уви, съдът у нас не се интересува от това дали си ял мусака.
А частните съдия-изпълнители с удоволствие биха те лишили от правото да ядеш мусака, докато не си се издължил заедно с лихвата, разходите по делото и таксата за самия ЧСИ.
Ако до 2 часа не съм пуснал статус във Фейсбук, да знаете, че са ме осъдили по бързата процедура и понеже нямам с какво да платя, съм тръгнал към Индия, за да продам единия си бъбрек.
Казват, че там имало черен пазар за органи.
Само дано не правят мусака за канибали, че няма да понеса някакъв палав чичка, мязащ на герой от втора серия на „Индиана Джоунс“ да похапва мусака с моя бъбрек и да вика – „Ама това българите са много сладки, да ви кажа“...