Националистически маймуни?!

Националистически маймуни?!
21-02-2014г.
39
Албена Вулева

По повод честването на годишнината от гибелта на Васил Левски за сетен път имахме възможността да се насладим на ексцесиите на популярна националистическа партия, която в изблик на преливащ патриотизъм реши да присвои помена на националния герой - да обсеби паметника му и някак да изолира останалия, целокупeн български народ от това събитие, придавайки му частно-партиен характер и обръщайки една почетна церемония в политическа пропаганда на пиянско равнище . Националистическа партия, която навремето доста намаза от патриотично-националистичните идеи и в момента яко пренавива шайбата на въпросните, карайки ни да навлизаме в дебрите на психиатричните заболявания и да се чудим пред кое ли именно сме изправени.

Разбира се, въпросът с тоталната непригодност на въпросната политическа сила да обслужва за в бъдеще интересите на национализма по адекватен начин доведоха до логичния извод, че мястото на НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ  на България е овакантено за следващото Народно събрание.

И ето тук се почна трагедията! Трагедията на един народ, който се намира между чука и наковалнята. Един народ, притиснат като в менгеме от все по-агресивните "права и свободи" на малцинствените групи у нас и от задграничните опити за такъв тип международно единство, така, че перспективите за тотално размиване на етническа и национална идентичност изглеждат неизбежни.

Естествено е в такава ситуация българинът да се бои за себе си, в качеството си на българин. Кога, ако не сега национализмът и патриотизмът ще  са именно онази сламка, за която удавникът ще се хване здраво и то на първо място?! Тези две обстоятелства, събрани заедно като резултат доведоха до това, че като гъби след дъжд, със скоростта на делението на раковата клетка, у нас се пръкнаха формирования, движения, обединения и дори вече регистрирани политически партии, яхнали смело национал-патриотическата идея, стиснали я, така да се каже между краката си, хванали я за гушата  толкова силно, че боя се, ще я убият...

Националистическите маймуни на клона са толкова много, че скоро клонът ще се прекърши. Да не говорим, че под гръмко прокламиран патриотизъм, под сянката на българското знаме, маршируват от откровени палячовци до плахи фашисти.

Като оставим настрана идейното безсилие да се предложи на освободения, разочарован от досега действащите политически сили електорат – алтернатива, атрактивна и приемлива, различна от вече ставащата досадна патриотична платформа, изхабена и протрита от използване, която всеки новорегистрирал се на политическата арена ни навира в лицата, стигаме до неприятния момент, в който едно светло и хубаво чувство на национална гордост, започва да има мрачни оттенъци. Притеснително става в наши дни да се самоопределиш на висок глас като националист. Веднага ще започнат да те гледат с подозрително око - дали пък не си нацист? Или някакъв скинар?  Може би си интересчия, който за 30 лева хонорар ходи да вика на най-неподходящи места, в най-неподходящите моменти -  "Победа", " Курво" или нещо, още по-нелепо...

Най-лошото, разбира се, е да те вземат просто за обикновено ку-ку или да те причислят към най-пряснообразуваните, гастролиращи патриотари, които дори няма кой да ги вземе насериозно...

И, ето така, надеждата на българина, че национализмът е онова свято нещо, което ще го извади  от водовъртежа на националното претопяване, се стопява...

Много баби, хилаво бебе, са казали хората още преди векове. От толкова много националисти, националистическата идея се разми. Разводни се, обезличи се, раздроби се. Разпръсна се по прикрити фашисти, скрити нацисти и какви ли не още "цисти", толкова деликатни и фини в своите убеждения , че дори не им стигнаха топките поне открито да заявят какви са им идеалите и за какво се борят, ами и те гушнаха национализма като по-безопасна идеология. Скриха се, прикриха се, сложиха маска и грим... Пък после на бой тръгвали, на борба, война или на майната си, с чуждо верую и чуждо лице. Ясно е, че такива свенливи нацисти и фашисти няма да устискат доникъде и техният дял национализъм е чиста фира. Тотално компрометиран е и национализмът на движението "извинисебе".  Даже не е пресилено да се каже, че именно то трябва да бъде държано отговорно за съсипването на националната идея и тоталното уронване на престижа й. Всичко тръгна от моралния упадък именно на тази политическа сила, на която първоначално патриотичният българин гласува доверието си и повери в ръцете й такова свидно чедо като национал-патриотичната идеология.

Оказа се обаче, че афинитетът на тази партия към думата " курва" е бил знак, алармиращ сигнал, за това, което се случва в момента. А, то е, че тази идеология е употребявана най-безсрамно от всеки, обезчестявана, насилвана,  подмятана от ръце в ръце, обиколила и удовлетворила страстите, мръсните и низки страсти на всеки, който е пожелал изстиващия стол на "групата под масата", позволила му да помечтае за любов....народна любов.

За съжаление, енергията на обикновения гражданин-патриот, на просто човека-националист остава неканализирана. Този потенциал, който действително би могъл да се окаже именно онази спасителна лодка, която да извади нацията от безпътицата, отива някак на халос. Пилее се по некоординираните действия и инициативи (кои уместни, кои направо вредни) на съмнителни водачи. Поддръжниците, макар и с чисти, идеологически правилно мотивирани намерения, се оказват объркани в хаоса на тази гмеж от националистически обединения, всяко от които, само по себе си семпло, безплодно, безсилно и, което е най-опасното - най-често неискрено прегръщащо идеята на национализма в притесненията си откровено да стъпи на тази идеология, в която реално вярва.

В тази неприятно пъстра картинка са вместени и онези патриотични структури, които развиват дейност предимно чрез силата на словото, уповавайки се на вярата си, че разни литературни четения и прочие словесни форми на изява от трибуни разнообразни - къде телевизионни, къде сковани, дървени сценки, ще им подсигураят щастливия билет за Парламента, където очевидно се надяват от лоши оратори да се превърнат в лоша, но платена публика.

И ей така, многообразно ни се усмихва многоликата физиономия на  съвременния, нов, модерен, български национализъм, подмамвайки ни в  прегръдките си, досущ като една лека жена...Прегръдки мамещи, предлагащи спасение, утеха, вяра в утрешния ден...

Но, внимавайте! Тези прегръдки могат да се окажат измамно-лъжливи. Тези прегръдки могат да ви струват скъпо. Внимавайте, да не се разплатите с всичките си идеали.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.