Ода за пръднята

Реших да пиша за „онези моменти“, в които, докато си седиш с някой много важен и малко близък ти човек, става така, че с леко и зле пресметнато движение издаваш звук, наподобяващ пръдня. Това те сковава на кожения пръдлив стол, в който се намираш.  Не можеш да вземеш решение - хем зверски бързаш да реагираш,  да се отречеш по някакъв много пичовски начин от този срамен звук, без да те помислят за луд, хем губиш ценно време в мисли: „Дали се е чуло?“  - припомняш звука в главата си и: „М, да – няма как да не се е чуло, о, Боже, този/тази сега си мисли, че съм пръднал!“. Така, докато го мислиш, докато не мърдаш и гледаш като насран, докато човекът отсреща си мисли – „Боже, тоя така пръдна, че май се насра“, докато с изцъклен поглед се чудиш какво да направиш, за да спасиш положението -  моментът е минал! Няма го! Вече е късно и е тъпо да се оправдаваш.

Сигурна съм - доста от вас са стигали до този момент. И тогава пристига „решението“: „Няма какво да се направи, освен да повторя звука, но този път да се види откъде идва той“. Е, тогава си ебава майката, защото по закона за всеобщата гадост, точно, когато събеседникът ти реши да си отмести погледа, точно тогава ти - идиотът срещу него, се изпърдяваш отново, този път обаче се повдигаш и правиш чупка в кръста.

И така, вече изпърдял се два пъти, вторият още по-силно, ти става супер смешно. Почваш да се смееш като пръднал и нещата си стават съвсем „чао“. Човекът отсреща обаче продължава да се държи сериозно и да ти разваля „момента“- това, докато евентуално си мисли: „Тоя/тази как пърди!“ 

Тогава ти не издържаш психически и смело се изцепваш: „Абе, аз всъщност преди малко не пръднах, просто стола…сещаш се…“.

Отсреща:  „Моля?!”

Ти (настояваш): „Звукът от преди малко не беше истинска пръдня!“.

Човекът отсреща, седящ на същия като твоя кожен стол, докато се намества в него, издава онзи звук.  Пръц.  Гледа те невъзмутимо, с недоумение, объркан от този неочакван обрат в разговора. Разговорът - който се оказва, че всъщност не е спирал и за секунда. Звукът – който на него изобщо не му направи впечатление.

В главите ни се случва едно, мили хора, а в реалността съвсем друго. Точно, както е и в жълтата преса – там едно се твърди, а друго е вярно. Само че драскащите в жълти издания, нямат в себе си онези сериозни угризения, на онзи, който и, без да е пръднал, пак се напряга.

Ето ви нещо ексклузивно по този повод! Малко скандални разкрития, шокиращи признания. Ето ви малко истина – за разнообразие!

Вчера, докато се чудех за какво да пиша, Йоана, певицата, „Хиперсоник“, „Звездата от Вип Брадър“ (така я наричат навсякъде), леко яхнала метлата от поредната повърня, която е прочела за себе си, ми подсказа темата за днес. А тя е „Кой пръдна?“ – те или ние?

 

Йо, как си представяш хората, които пишат за жълти издания?

Й: Обезумели от глад.

Дали на тях някога би им се наложило да обясняват на децата си, на притеснените си баби, на майките си, че не са тежко болни, наркозависими, че не са убийци, измамници, крадци, проститутки или сводници, например?

Й: Не. Почти сигурно е, че са хора, които нямат семейства. Хора, които не полагат грижа за никого и нищо. Най-вероятно живеят самотно и мърляво. Оскотели, а ако допуснем, че са и гладни, със сигурност за морал не се и замислят.

Последно за теб в жълтото пространство в нета са писали, че си възстановила твои стари лоши навици – да пиеш, да взимаш наркотици и да осъмваш в леглата на абсолютно непознати мъже. С теб така леко се познаваме и знам, че от три месеца не си излизала от вас. Прочетох тези „скандални разкрития“ и се разочаровах. Защо ме лъжеш, че не излизаш? По ти е готино да излизаш с разните там непознати мъже и жени, с които се говори, че правите оргии, докато гледате порно с животни, отколкото с мен ли?

Й: Оххх извинявай, но ще прекъсна разговора, за да отида да се „освежа” малко в тоалетната и да звънна 2 - 3 телефона, че ме чакат едни културистчета в нас ;) ...

Някога била ли си наркоманка, Йо? А алкохоличка?

Й: Била съм в ситуация да не мога да си платя тока, Марчела. Получавам от държавата детски надбавки по 35 лв. на месец за дете, с които би трябвало да ги отглеждам… И на фона на този недоимък на хляб и ценности, който ни се случва, политиците не спират да ми се подиграват от екрана, да ми се смеят в лицето. Страхувам се също, че дилърите и драскачите вече са плъзнали навсякъде - в училищата, институциите, навсякъде около нас. Притеснявам се някой от тях да не посегне на децата ми. Имам далеч по-сериозни проблеми, Марчела!

Как стана така, че се разделихте с мъжа ти? Вярно ли е, че те е зарязал заради лудия ти нощен живот? Вярно ли е, че ти е взел децата, защото си била безотговорна майка? За да го пишат и преписват всички „сериозни“ вестници, сайтове и списания – сигурно ще да е вярно, ебаси! Как си гледаш децата? Каква майка си? Децата ти как приемат тези неща?

Й: Момчетата ми са адски будни и креативни, усилено спортуват и вече са доста пораснали, могат сами да се оправят, без да се налага да ги дондуркам. /Яската – 10 г., Йово – 8 г./. С тях се разбираме като с приятели, всъщност те са най-добрите ми приятели. С баща им и до ден-днешен сме в чудесни отношения, просто като Мъж и Жена се разминахме - нищо специално! Двамата си поделяме грижите за децата. През седмицата са при мен, уикенда са при него. Първият човек, на когото винаги звъня в хубаво и лошо, е той! Ясен Козев е един от най-близките ми хора. Знам, че винаги мога да разчитам на подкрепа от негова страна. Какво повече да кажа....Той е изключителен баща!

Опиши ми какво е чувството, като прочетеш нещо такова за себе си, какво ти минава през главата?

Й: Иде ми да им пратя гръмотевици, да им спра тока, топлата вода и да ги оставя на хляб и молитви! 

Всички знаем, че жълтата ни преса е една голяма смешка, но въпреки това се дразним. Защо? Винаги се намират хора, които да си кажат: „Йоана е наркоманка“, някой да ги попита „Защо така решихте?“ и те да отговорят: „Защото го прочетохме в един вестник.“ Защо става така? И защо винаги има някой, който да звънне, за да сподели, че е купил, прочел някъв боклук и притеснено ни пита как сме или пък ни честити бременност или развод? Къде живеем бе, Йо?

Й: Слава Богу, моите приятели не четат тези парцаливи издания...,а що се отнася до другите, наистина е ужасно. Трябва да има елементарна етика, доза истина и всичко да е подкрепено с доказателства. Все пак децата ми са на възраст, в която чукват в Google и четат всичко, съучениците им са безмилостни... В тази ситуация аз съм безсилна и натикана в ъгъла, разбираш ли?! Гнусно е!

Кажи ми - какво искаш да кажеш на човека, който го е написал този текст? Лично на него/нея какво би казала?

Й: Ще умреш от глад със сигурност!

Сега ми кажи какво искаш да кажеш, на всички, които го копипействат.

Й: Дано останете без ток през следващите 20 години!

 

Реших и аз един път да си купя жълт вестник. Купих. На първа страница е моята приятелка Мика Стоичков. Обаждам й се веднага. Притеснена, потресена и развеселена й искам обяснение:

Ало, Михаела, във „Всеки ден“ пише следното за теб и Иво: „СЕНЗАЦИЯ:  Любовната история между щерката на Христо Стоичков и актьора Иво Аръков вече е в миналото, научи ексклузивно „Всеки ден“. Въпреки че все още не са потвърдили официално, Мика не се стърпя да нападне вече бившето си гадже открито във фейсбук, наричайки го индиректно мързелив и използвач“.  Как ще го коментираш това?

Мика: Така… Много ми е интересно „Всеки ден“ откъде я имат тази „ексклузивна“ информация, хахаха! Сигурно е интересно човек да им влезе в малките мозъчета и да види какво се случва там! А сега сериозно - с Иво не сме разделени, няма и да се разделяме. Това, за което говорят, е коментар под един негов статус, в който не „нападам“ него, а става въпрос за друго.

Пише, че се опитваш да пробиеш с модната си линия в Маями, докато Иво сериозно се дразни от това, че единственият му ангажимент е да е модел на дрехите ти. Дай обяснение и за това.

Мика: Не се опитвам, а съвсем реално си пробивам. В момента обаче сме в България. От месец някъде. Иво си снима, има си доста работа, а аз си разработвам марката… Иво не ми е модел, има си достатъчно друга работа, няма време да се облича в рокли – рокли, защото ние предимно това шием, хаха, но пък ще почваме и мъжки неща да правим, така че има нещо, което се доближава много леко до истината! Много леко!

Иво споделял ли е пред приятели, че те напуска, защото му е писнало от намеците ти, че живее на твой гръб?

Мика: Няма такова нещо. Грозно е да се слагат думи в устата на хората. Знаеш ли колко хора ми звъняха да ме питат дали е така. Страшни глупости.

Какво би казала на човека, който е написал тази статия в този вестник, в тази държава, в този ден, в този „Всеки ден“?

 

 

След разговора с Мика реших да си довърша така и така започнатото и да отворя някоя клюкарска интернет страница. Отварям и оттам гърми „Александра Раева е бременна“. Издразних се, защото беше обещала да идва с нас на гмуркане  (кога и къде не казвам), а като е бременна – какво гмуркане, какви пет лева. Звъня й и на нея:

Аз: Ало, Александраа?

Алекс: Ало, дааа?

Аз: Ало, бременна ли си?

Алекс: Че аз съм бременна от 15 години, бе!

Аз: И т’ва е верно.

Алекс: И най ме е яд, че съм бременна все, когато съм най-слаба! … Двеста човека ми звъннаха да ми честитят тези дни!

Аз: Честито!

 

И гръмнаха жълтите издания, и живота ни се обърна на 180 градуса! Що за живот е нашият? Що за гъз си ти, драскачо? Кой си ти? Покажи се! Кажи ни как се казваш! Разкажи ни какво са ти правили като малък, дето не ти е харесало! Напиши нещо и за майка си! Обаче не бъди толкова мързелив, докато пишеш за нея, защото ти е майка! Хубаво е да знаеш и, че времето на пълните измислици отмина отдавна. Вече и лайно да изсереш, се изисква усилие. 

Драскачо, дори и в жълто издание да работиш, се иска да се потрудиш  - да правиш разследване, да дебнеш, да проверяваш, да питаш роднини и познати, а не да си вадиш мъх от пъпа и да го размазваш по страниците. То твоят труд няма как да бъде уважаван. Няма срамна работа, ще кажеш, ще кажеш и нещо за шофьорите на камиони-лайнарки. Аз ще ти кажа, че дори и шофьорът на лайновоз е достоен за уважение, защото става в четири сутринта да кара камиона с лайната, а не да ги вади от главата, както правиш ти.

Животът е въртележка, драскачо. А като повръщаш от въртележката, непременно повръщаш и върху себе си. Искам сега да застанеш прав, драскачо. Прав да помълчиш в памет на всички жертви на глупостта ти.

Мълчи, докато аз за финал правя следното -  понеже се поувлякох, заигравайки  се с информациите в нета, си направих мои разследвания и преебах още няколко „хубави“ историйки за известни българи. Ето какво разбрах - Стефания Колева няма да се развежда, Слави няма да пада от ефир, Наталия Симеонова не спи с техник от БТВ, любовницата на Валери Божинов не е плоска като дъска – това не съм го разследвала, но си мисля, дълго го мислих, няма как да е така, нали?  Христо Сираков не излиза с наборка, Мария Илиева не си прави деца, а на Орлин Павлов  хубавата Яна отдавна не му е тема.