Нищо ново на пазара

На пазара за идеи няма да намерите нищо ново.
На пазара за идеи вместо сирене, има „Булка чеиз“, вместо краве масло – растителен продукт за мазане, с който можете да намажете, както филия, така и пантите на скърцащата врата на панелката си.
На пазара за идеи добрите идеи са на привършване, лошите идеи са скъпи, новите идеи са добре забравени стари, а секънд хенд идеите са маркови, но доста износени.
На пазара за идеи няма да намерите нищо ново, освен мазните продавачи, които ще се опитват да ви пробутат вече ядена краставица, която след това е била повърната, поизмита и опакована на щанд с надпис – „Тествана и доказано безопасна за здравето биокраставица!“.
Седя и си мисля това, докато слушам изявленията на родните политически лидери, които от край време ни продават своите краставици с един и същи отегчено-назидателен вид – „Вземете тия краставици, щото само ние можем да ви ги осигурим! Ако не сме ние, тия другите, несериозните, мюретата, новите – те могат да не успеят!“.
Гледам как една евродепутатка, известна с това, че някога четеше новините в БНТ, сега е мастит евродепутат,  член на европейската комисия по рибно стопанство, се оказва и виден поръчител на проучвания за конкурентните партии и, разбира се, на интернет  тролове.
Гледам как един лидер на дясна политическа партия, която е част от новия морал в политиката се оказа замесен със същата фирма за покупка на тролове, която е продавала подобна услуга и на лошите КОМОНИЗДИ.
Гледам как този политически лидер се чуди как да оправдае факта, че или не е знаел какво се случва в партията му преди време, или пък е знаел, но не е можел да говори за това...
Във всеки случай гледам двама „врагове“ – единият представител на политическото статукво. Другият – на уж новата надежда.
И откривам, че между тях има само една разлика – властта.
На единия не му пука, понеже е на власт.
На другия му пука, но и да му пука, и да не му пука, е в ъндърграунда.
Кой ще изберете?
На коя краставица ще заложите?
На тази, която дъвчат левите от години – „Ще вдигнем стандарта чрез нови заеми, с които ще увеличим пенсиите с нови 5 лева“?
Или на предишната, която дъвчат десните – „Ще затегнем коланите яко, мнозина от вас ще умрат от глад, но след около 70 години ще сме настигнали Черна гора по стандарта на живот“?
Не, казвам си въвсем честно – на пазара на идеи е празно като в магазин по времето на Андрей Луканов. Има само тоалетна хартия, макар че, за да сереш, първо трябва да се наядеш.
Но причинно – следствената връзка не е силната страна на идеите у нас.
Тук само преди някой месец така наречения Реформаторски блок предложи да се спре политизацията в съда и прокуратурата, като...Главният прокурор започне да се избира от парламента.
Щото в парламента, нали, разбираш ли, един вид няма политически партии, а само истински безпартийни експерти.
БСП предложи стария изборен кодекс за нов.
ДПС предложи да се ударят всички офшорки...Освен техните собствени.
А АТАКА...Е, АТАКА предложиха много неща, но Слава Богу, че нито едно от тях не бе прието, защото, както се казва, никой не е заслужил чак такава участ.
Ще попитате защо забравям ГЕРБ?
Неее, ГЕРБ не могат да бъдат забравени толкова лесно. ГЕРБ бяха и остават една уникална партия, която от дефекта прави ефект.
ГЕРБ гласуваха за ACTA, а после се отказаха от ACTA.
ГЕРБ гласуваха  закона за горите, а после се отказаха от закона за горите.
ГЕРБ бяха за Белене, а после се отказаха от Белене.
ГЕРБ гласуваха мораториума за земите на KLETA MAJKA BULGARIQ, а после се отказаха и от него.
БСП се опитаха да ги ударят в земята, като се отказаха от собствения си „плосък данък“.
ДПС се прегърнаха с бившите си „палачи“ от БКП (сега БСП).
АТАКА подкрепиха с пръста на Сидеров правителството на ДПС и БСП, а после ходеха по разни протести с надпис – долу ДПС.
Симеон втори се отрече от антикомунизма.
Радан Кънев от троловете.
Илиана Йотова от пощата си.
А Иван Костов най – изненадващо нарече протестиращите – „млади хора, които нищо не са постигнали“...
И на другия ден, за да разбере какво място е България, която и той управлява 4 години, бе обран дома на родителите му.
Което наистина е ужасно и не си мислете, че сега пиша това, за да злорадствам.
Не, не тая злоба към никого от тези, изброените в писанието ми.
Нямам злоба към тези, които изгониха почти всичките ми съученици извън България.
Не ги мразя. Съжалявам ги!
Съжалявам Орешарски, който е готов да се подложи на какви ли не унижения в името на това да крепи една трагедия, наречена българско правителство.
Съжалявам Мая Манолова, която е склонна да баламосва и да говори какви ли не безумия, само и само да крепи интереса на бабичките, които пак ще тичат към урните с червената бюлетина в ръка.
Съжалявам и Местан, и Волен, и Радан, Кунева, Зеленогорски, Вълчев, Исмаилов.
Съжалявам ги, защото те са продавачи в един празен магазин.
Магазин за идеи.
Магазин, от който пазаруваме вече четвърт век, но след консумация получаваме разстройство, повръщане, виене на свят, задъхване и тахикардия...
На пазара за идеи е празно.
Пазарният ден се отлага за неопределено време.
Бъдещето ни – също.
А миналото...
Аз си мисля, че ние нямаме минало.
Толкова дълго време се намираме в тоя магазин за идеи, че вече не помня дали не се родихме вътре преди четвърт век.
И не знам дали няма да умрем вътре, докато се опитват да ни продадат поредната краставица...