Намажете се с ФакДемОл!

Всяка седмица най-малко един гръмовен скандал ни удря отляво. Отляво, защото в дясното нищо, никога не е туптяло. Тлъсти, шишкави скандали, основно произвеждани от медиите, които вече се занимават главно със самите себе си. От глупави по-глупави, некрасиви, омразни, пъклени игрички, които наблюдаваме,  сякаш сме неспособни да открием друг смисъл на съществуването си. Жалко. Никой не знае какво точно пропуска, докато всички сме заети да не пропуснем нещо. Не мислете за котки по време на този текст, моля*.

Ето моите записки по един скандал, поредният, но не и последният – опазил ни Бог!

Записките:

Неделя е, на БТВ им гръмна бойлера. Има един пострадал – „чаровният пиян от вторник“.

Неделя е, едни засмени люде, поруменели поради пощипващия ги по дупенцата флирт, приповдигнато скачкат по алтернативата да хванат властта за лоста. Да се залюлеят на него, да им се люшкат малките неща в лицето на голямата черна дупка, която дори и няма да разбере, че ги е приютила.  

Неделя е. И днес всеки е спал с всеки в тази държава. И до днес никой не е сигурен от кого са му децата. Кой на кого е грях, кой на кого е държал уринатора**, докато пишка, кой на кого е държал главата, докато повръща? Кой на кого е бърсал гъза с гол, мощен език? Всеки на всеки.

Малко общество, с тясна баня, в тъмна неделна доба. Под душа са Росен Петров и Николай Бареков. Единият, бъдещ вътрешен министър, уж, без да иска изпуска сапуна, а другият, бъдещ премиер, палаво благославя гравитацията.

Ех, зло да ви забрави, виртуози в подмиването! Бъдещето също да ви забрави!

Кой, на кого, какво, защо? Масата с въпросите е сложена. На минутата, на секундата - Фейсбук реагира! Откъде-накъде? Как така? С какво право? Кой позволи? На какво основание? Така не може! По никакъв начин! Живи да не бяхме сега, ама бяхме. Кура ми Янко! Голям праз, че Росен Петров спази с половин нос онази журналистическа етика, за която толкова сме слушали в часовете по сексуално образование. Бивш служител на МВР, бивш служител на Слави Трифонов, бивш водещ в БТВ, настоящ обикновен нещастник, който изцяло съзнава, че му се е отворила възможност да е пръв на село.

Неделя е, да се отпуснем и да си признаем, че България е едно малко селце, в което всеки, който е прочел три и половина книги, може да се стори извънземен на обикновените, отрудени, неграмотни, изгубени в пъзела на собствената си незначителност хора. Нека си признаем и, че те са много. Те - онези тъпите парчета, които ние титаните на мисълта сме пленили, както лилипутите плениха Гъливер. За онзи Гъливер с разстройството говоря.

Неделя е, чудя се има ли смисъл давещият да се съпротивлява на стихията, в която е облечен до шия?  Има ли смисъл да се преобличаме? В съпротивата или в течението, къде точно е еволюцията? И кой изобщо вече има сили да го мисли, да го отговаря, да рисува усмихнато слънчице с пръст в лайно? Да намажем раните си с ФакДемОл или да оставим нещата да се доинфектират? Какво да направим?

Уважаеми колеги журналисти, кранисти, шлосери, майка ви телефонистката, леля ви, дето е много далече и офицерлисикъвси Петров, неделя е и професията ни е паднала по нос жена. Така се оказва.

Колко често ви се е случвало да се порежете на хартия, колеги ветеринари? Ама не на онези хартийки, а на онази хартия, резливата, която прочиства, а не наслагва прах по етажерките на народната ни библиотека? Колко? Почти никога?! За какъв професионализъм говорим тогава! И най-леката порезна рана може да стане жертва на лошата хигиена, затова ви е страх да не се порежете!

Вече всеки може да се самонарече или да бъде наречен журналист. Леки хора, с леки движения, леко замазват картинката. Жестоко е занижен критерият за стойността на тази професия и поради това аз мисля от утре да се провъзглася за лицево-челютсен хирург. Не! За педиатър. Не! Космонавт! Ох, последно – педиатър съм от утре. Не, че някой ще се навие да си прати децата при мен. Всъщност що пък да не се навие?  

Неделя е, в педиатрията съм и си слушам втория албум на Нирвана от 1991 година, на обложката, на който има бебе в басейн, снимано от под водата, което плува прегладняло към доларова банкнота, закачена на кукичка. Слушам го и си припомням Филчев, който навремето каза: „К`во ше проверяват? Кура ми Янко!“ Цял главен прокурор го каза!

Мисля и за времето, когато медиите са ни честитили Жан Виденов, за времето, когато са празнували Костов, после Царя, след това Бойко, а сега най-вече си мисля как са се научили да обичат себе си, което всъщност е най-искрената любов, която са пропагандирали.

Край на записките.  

Народната любов, неслучайно, никаква я няма в тези записки. Не я търсете известно време.

Ето ви за финал една народна мъдрост от новите: „Човек с половин нос - цяла пръдня не надушва“.  А сега една близалка от гадните - доколко можем да се доверим на преценките на лидерите и служителите на партиите, които ни управляват и тези, които на свой ред искат да ни въртят на шиш? Доколко можем да се доверим на медийната обстановка в страната? Защото всички казват: А, аз тоя го харесвах много, ама нещо се бях объркал. Еми, да ви еба майката, добре, че не сте хирурзи!

Прииска ми се сега да ви обещая, че ви обещавам всичко, което искате да ви бъде обещано, но не мога, защото е сряда. В сряда на какво не се сяда? Единственото, което мога да ви обещая са още скандали, от онези нашите.

Лека вечер!

*https://www.youtube.com/watch?v=awDWivJqXRg

**На въпрос защо напусна Слави Трифонов Росен Петров отговори: „БТВ му беше предложила да прави предаване с мен…той беше болен и аз ходех всеки ден до Плевен да го виждам и му държах уринатор, за да пикае в него и го изхвърлях. Вики Политова предложи такова предаване и той им отказа, без да ме попита“ Пред Ива Николова в "Гореща точка", 11.02.2014