Добре дошли в маймунарника

Хубаво е човек да говори с цитати.
Така де, някак далеч по-авторитетно е, когато те попитат нещо да се замислиш леко, да пуснеш една хоризонтална бръчка на лицето и с премрежен поглед да отвърнеш – „Ами, както казва Сартр – сиренето е по-добро, когато има повече валежи на квадратен метър“.
Не, че горкият Жан Пол Сартр някога е казвал нещо за сиренето, не...
Но на кого му пука бе, да не мислите, че 90 процента от аудиторията не смята Жан Пол Сартр за име на курорт във френските Алпи?
За това и аз като един мъдър човек кръстих статията си с чуждо заглавие, сега ще я напълня с чужд контент, а дузина заблудени хора ще цъкат с език и ще си кажат – тоя колко е умен...
Та седя си аз, зяпам снега от прозореца, чета сутрешната преса и статусите във фейсбук и се опитвам да вържа нещо смислено.
Статусите във фейсбук тази сутрин са предимно 2:
- бойкотирай LAFKA
- хейтни Петър Стоянов или Георги Първанов (според политическата пристрастност на коментиращите)
Между тия 2 статуса чат-пат може да се види по, разбира се, по някой споделен статус на Радан Кънев, щото феновете на Реформаторския блок са по-превъзбудени сутрин (тези на левицата стават активни следобяд, но дори и те рядко споделят статуси на Сергей Дмитриевич).
Викам си -  сега аз, като един колумнист и наблюдател на социалните мрежи трябва да кажа нещо умно. Да анализирам тенденциите в мрежата.
И в миг си представям как седя в студиото на „Панорама”, облечен в кафяв костюм, жълта риза с яка, а водещият ме пита:
„ - Господин, ъъъ, как ви беше името бе, този...Какво е Вашето мнение за инициативата „Бойкотирай LAFKA” и защо бившите президенти са обект на хейт в мрежата?
- Ъъъъ, вижте какво, ъъъ, този бе...Значи мрежата е еманация на случващото се в реалността. Мрежата не е самоцелна инверсия на ракохода, цикличността и остинатността на политическия процес и гражданското недоволство ни карат да бъдем гневни, да отричаме. Както казва текстът на латинската секвенция – „Dies irae, dies illa, Solvet sæclum in favilla”…“.
Велико! За момент в мислите си започвам да се чувствам интелектуалец  като Ивайло Нойзи Цветков, но това, разбира се, не трае дълго.
Поемам си глътка въздух и попадам на сутрешна статия в нечий блог, в която се разказва за провалената последна окупация на Софийския университет.
Зачитам статията и от всичко, което прочитам, успявам да разбера само, че статията има начало, среда и евентуално край.
„Вместо неказионните ГЕРБ и Реформаторите, Зелените и Синьо единство да бяха скочили и превзели властта, те ни предадоха“ – се набива като квинтесенция от статията. Последвано от голям цитат на Пауло Коелю, снимка на плачещо момиче на фона на цветна градинка и текст под снимката – „Искам да живея в разкошна страна, пълна с гражданско общество, градинки със зеленчуци и весело демократично слънчице“.
Представям си как авторът на статията получава наградата „Калин Янакиев“ за журналистика. Авторът се оказва домакиня с 3 деца, която дълго се е чудела къде точно да пусне текста – в Бг Мама или в собствения си блог!
„ - Благодаря ви за наградата! Тя е за всички онези, които вярваме в...ъъъ...в това, дето, как му викаха, е обратно на задкулисието...
- „Предкулисие“ – учтиво помага журналист от сайта vsichkozababa.com.
„- Ъъъ, благодаря ви много”  – отвръща бунтовната домакиня и допълва – „и тук не мога да не цитирам Шекспир, който е казал -  „Не купувайте парфюми от сайтовете за търговия, защото те са собственост на КОМОНИЗДИДЕ“.
Боже, такива неща ли започвам да си представям сутрин?
Честно казано, в последните дни изчетох толкова много юнашки малоумия, че днес, няколко дни преди края на януари 2014 ми иде да разпродам имуществото си и да се включа в сектата на Висарион някъде далеч в Сибир.
Там, в Сибир е студено. Храната не се разваля никога. Няма Интернет и телевизия.
Там можеш да ловиш риба, копаейки дупка в леда. Да преследваш северни елени. И някак естествено - да бойкотираш LAFKA, Петър Стоянов, Люба Кулезич, Георги Първанов и, каквото още ти падне.
В Сибир първата ти работа рано сутрин е да успееш да се изпикаеш, без да замръзнеш.
Тук пикаенето е лесна работа. Просто влизаш в мрежата и пикаеш върху, който ти падне.
Но е важно, докато препикаваш поредния човек, който не те кефи, да придружаваш „златния дъжд“ с подходящи реплики.
Например:
- Пикая върху теб, защото, както е казал Питагор „сборът от квадратите на катетите е равен на квадрата на хипотенузата“.
Или пък:
- Пикая върху теб, защото, както е казал Маринети „който преброи най- много пилци, той ще заколи петела“.
Изобщо, у нас никой няма проблем с простатата си. Всеки ползва цукалото, наречено „социална мрежа“ и обилно залива с урина всичко, за което се сети.
Не знам дали от това излезе някакъв смислен текст.
Самият аз се улавям, че вече не мога да направя смислен анализ на всичката гадост и посредственост, които ни заливат с гъстия си катран отвсякъде.
Самият аз все по-често имам усещането, че у нас вместо гражданско общество с лидери има една клика от хора, които под благовидната поза на революцията облекчават комплексите си и чат -пат изпълняват арията на истеричния революционер, която, вместо да помга - разделя все повече и без това разделеното на хиляди фракцийки население.
Самият аз все по-често се улавям, че губя всякаква надежда и всякакво доверие във всичко наоколо.
Не харесвам правителството.
Не харесвам опозицията.
Не харесвам протестните мрежи, не харесвам бунтовните брътвежи.
Не успявам да се намеря никъде в трасето.
За сметка на това, намирам всякакви страшни тъпотии, облечени в тъп PR, тъп мениджмънт и тъп политически инженеринг.
И си представям как Вонигът е българин и живее в момента, в 2014 година в Свищов. И как пише наново „Добре дошли в маймунарника“.
И изобщо не искам да продължавам да си представям как Вонигът става „КОМОНИЗД“, „Слуга на олигархията“ и „предател“ само, защото би имал различно мнение.
Тук, в маймунарника, скъпи приятели, различното мнение не се толерира.
Тук, в страната, в която останахме да живеем само посредствени хора, всичко, което не ни се вмества в кухите кратуни е „вражеско“.
Но Вонигът го е казал в прав текст – „Не е нужно да си луд, за да работиш при нас, но все пак помага“.
Хубаво е човек да говори с цитати.
Лошото е, когато вече няма кого да цитираш...

P.S. – А, ако толкова много ви се бойкотира тая LAFKA – откажете цигарите бе...
Какво ми пафкате като младия Че Гевара...