Леки противоречия

Някой път от телевизора и вестника изскачат леки противоречия. Думи, срещу които ти се иска да виеш, да се скараш, да забраниш, да се сбиеш и да заспиш. Оглушаваме от тихото шумолене на противоречията. Слепи сме за логиката на живота, докато от екрана ни замерят с кошмарна субективност. Ето:

• В новия Наказателен кодекс отпада доживотната присъда без право на отмяна.
  Колко човека ще кажат, че това е страхотно? Няколкото, които смятат да изнасилят и да убият утре, в един и същи ден. Отдолу нацията въпиющо и глупаво моли за възстановяване на смъртното наказание, отгоре махат доживотната. Защо? Лекото противоречие е сигурно от някой евро доклад – за да има, цитирам, „перспектива пред осъдените“. А пред жертвите перспективата, законотворци? Създаваме перспектива на рецидивиста? Плач в тъмното. Да, леко противоречие е изключителното затъване в либералното блато - на място, където вендетата още е модерна. Ще отшуми и това, няма да отшумят крясъците на жертвите и обидата от ограбеното.

• С тайно злорадство виждам как БСП иска да се разпадне. Някои чакат този момент 25 години. Но в името на честта, дори и противниците на БСП не разбират лекото противоречие на Първанов – за да победи ГЕРБ, той щял да къса месо от плътта на майката си столетница. Убий майка си, спаси я от мъките. И понеже БСП е кауза (Мая Манолова), с каква идеология Първанов иска да съсипе сто годишното дело на Благоев? Първанов трябва просто да стане лидер на Реформаторския блок – тогава и аз ще гласувам за него, щото е умен, а в РБ няма много умни. Лекото противоречие мирише на бензин, казват, мирише на пари, мирише и на Бойко Борисов. Миризливо и леко, тези събития ни се представят за прогрес. Но не забравяйте - БСП е последното място в държавата, където думата „предател“ все още има своето ясно значение. Което е хубаво. Сега Станишев има шанс за един велик удар – просто трябва да лустрира политическия живот. Това, което не направи Костов, ще елиминира бившите кадри на ДС, които се ориентираха някак към Бойко. Да, БСП е кауза, която вече се разминава с желанията на старите ченгета. Лустрацията ще елиминира стотици играчи на политическия пазар. Вижте какво нещо е животът – да очакваш лустрация от Станишев.

• Въпиющо леко противоречие беше падането на окупацията на студентите. Мислете широко, отворете съзнанието си – дори и да сте против тази окупация, падането й я дефинира като неистинска. Още по-лошо – идват едни силни и противоречиви мисли, че студентите бяха купени. След акта на Първанов тази седмица станаха излишни. Може би скъпи. Защо спираш една окупация, ако тя има своите принципи, идеали, идеалисти? Нека ме простят идеалистите. Но не може да спирате окупация и да твърдите, че тя е постигнала целите си. Шепата протестиращи (студенти ли са?) се държат като че са превзели Зимния дворец. Раздават присъди, искат да дойде ЕС(!) и да арестува еди кого си, да не се купува един вид салам, друг да се купува повече. Всеки момент чакаме от Фейсбук да изскочат продоволствени отряди и да ни секвестират житцето. Има интернет-акциз на общественото мнение. Сензация, изригване, избухване – всяко заглавие е бомба, всяка статия е оружие, води се една война -непозната и обратното на междузвездна. Война на черните дупки пълни със спекулация. В такава война е по-добре да помълчиш.

• Най-лекото противоречие е Президента. Христо Комарницки има една гениална карикатура, в която Плевнелиев топли седалката на на Борисов (бъдещ президент), който пък обещава топла седалка на Първанов (бъдещ премиер). Но това е просто гениална шега. Глупавото противоречие в случая е, че Президентът на всички българи по един доста противоречив начин скочи срещу идеята от най-скъпия ток да не се печели толкова много. Как така един загрижен за всички Президент му стана лошо заради фотоволтаиците, а не за една жена на 90 от Варна, която не пуска печката си и не се къпе, защото топлота вода й е скъпа? Съвсем леко противоречие, типично наше, типично политическо. А всяка дума на този Президент е блато. Неразбираема, хладка, мокра и мека.

Още леки противоречия да изреждам ли? Свобода чрез блокади. Свещеници-гейове. Сидеров-хулиган. И цялата истерия, която се изсипа срещу него. Да, Сидеров е хулиган, но помните ли депутатът-педофил Кузов – за него имаше само перца и възглавки. Сидеров в затвора, за Кузов – условна?! Мислете бе, момчета и момичета. Кой е по-лош – този, който псува стюардесата или този, който се съвокуплява с малки деца? Истерията ни винаги е програмирана. Леко противоречие е цялата ни жизнена енергия на балами да се насочва тихо и леко, където трябва. Кой казва къде трябва?