Мъглата

Пускайте фаровете за мъгла!
Навън е като в роман на Конан Дойл! Не се вижда нищо на 30 сантиметра!
Пускайте фаровете за мъгла, защото току виж ви изскочило отнякъде баскеврилското куче. Не че друго, ама е много голямо и ще ви смачка бронята на Опела, после разправии, застрахователи, природозащитници...
Пускайте фаровете за мъгла и внимателно потегляйте по пътя!

Мъглата се спусна точно в деня, в който падна ограничението за скъпите ни сънародници да бачкат в Европа и най-вече - в Обединеното кралство.
Може би, за да ни подготви за това, което чака мнозина от нас – чистене на домове, миене на чинии и бране на селскостопанска продукция на мъгливия Албион. С цел подпомагане на семействата ни и икономиката на KLETA MAJKA BALGARIQ!

Пускайте фаровете за мъгла и не се бойте!
Когато има мъгла, нищо не се вижда! Което си има своите положителни и своите отрицателни страни!
Лошото на мъглата е, че можете да се разминете със стар приятел, без да го видите и да си поговорите на улицата.
Хубавото е, че с тоя стар приятел и без това се скарахте във Фейсбук, защото той е фен на партията на Кунева, а вие сте фен на партията на Зелените...
И не че скарването ви имаше смисъл, но просто вие бяхте изнервен че ви бавят заплатата, а той, както по-късно ще разберете, е бил изнервен заради възпален колит...
А бе, изобщо, след време, когато мъглата се вдигне, всичко ще се оправи.
Но засега се придържайте към внимателно придвижване по улиците и пътищата на родината.

Изобщо, мъгла ли е, да я опишеш?
В тази мъгла нищо не се разбира. Дали магазинът отсреща е отворен? Дали има заседание на НС вътре в сградата на парламента, дали има протест отвън, пред сградата на парламента.
Кой е вътре и кой – вън?
В тази мъгла единствено можем да разчитаме на средствата за масова информация, но и те са толкова объркани от тази непрогледност, че се позовават на очевидци, а самите очевидци не са сигурни какво точно са видели и какво – не.
В тази мъгла всичко ни се слива, всичко ни се струва нереално.
Чувалчето с изхвърления боклук на съседа пред блока изглежда като готическо чудовище.
Ровещият в кофата клошар прилича на магьосник от детски филм на Уолт Дисни.
А старият „Фолксваген Голф“, който карате изглежда като...бе като не толкова стар „Фолксваген Голф“.
Изобщо – мъглата може за миг да промени всичко. Само за един миг.
В тази мъгла дори вчерашната заплаха на Волен Сидеров, че ще си покаже оная работа не хваща дикиш.
Какво ще покажеш, господин Сидеров, като в мъглата и без това няма да го видим?

Пускайте фаровете за мъгла!
Не че фаровете ще ви помогнат особено, но поне ще виждате няколко стъпки по-напред. По същия начин виждаме и всред информационната, обществено-политическата и икономическата мъгла. Толкова, колкото фаровете ни за мъгла позволяват, за да видим къде отиват заемите, които правителството тегли.
За да видим какво се случва с гражданската енергия и не я ли превръща някой в енергия, която да захрани за пореден път статуквото.
За да видим какво се случва със социалната политика и не ни ли лъжат, че има такава, раздавайки жълти стотинки на клетите пенсионери, които дори не са наши, а взети назаем...
За да не видим как някой идиот се опитва да криминализира снимането, друг – невъзможността да си платиш здравните осигуровки, трети – различното мнение.
И най-вече - за да не виждаме очите им. Защото очите издават тоя, който лъже. А в мъглата това не се вижда толкова добре.

Пускайте фаровете за мъгла и потегляйте!
На втория завой завийте наляво!
На третия – надясно!
След това няколко метра направо, лека чупка и 180 градуса завой.
Не, не ви трябва да гледате изобщо. Това е посоката, която следваме в мъглата от почти 30 години.
Знаете ли какъв е резултатът.
Ние постоянно караме, правим маневри, натискаме газта, после – спирачките.
Но когато мъглата за малко намали присъствието си, забелязваме, че отново сме на мястото, от което сме тръгнали преди въпросните близо 30 години.
И усещаме, че се движим нанякъде единствено когато...
Единствено, когато сгазим някой, който най-нахално пресича онова място, което никой няма право да пресича.
Мястото на мъглата!
Зоната, която Тарковски така хубаво беше показал във филма „Сталкер“.
Оная зона, през която никой не смее да те преведе, защото мъглата може да изпълни твое желание... Но може и да те убие за секунди!
Пускайте фаровете за мъгла и си отваряйте очите на четири!
Мъглата няма да си тръгне сама!
За да си тръгне, трябва да дойде пролетта!
Това, което се случва в България, не е пролет.
Това е някакъв мутирал сезон, който не ни напуска, защото, докато живеем в него, не можем да разберем какво става наоколо.
Така ни харесва!
Така сме си избрали!
Да виждаме по малко и да се ориентираме само с помощта на дръгливите фарчета на дръгливите си автомобили.
Мъглата все някога ще се вдигне!
Една мъгла никога не може да остане вечна.
Аз обаче имам едно притеснение...
Дали не сме свикнали дотолкова да живеем, без да виждаме, че накрая, когато мъглата понечи да си ходи да посегнем сами към очите си и да се ослепим доброволно, за да не виждаме какво наистина се случва.
Но дотогава има още доста време.
А сега палете фаровете и тръгвайте!
Чака ни поредния мъглив работен ден в мъгливата ни държава!