Чао, 2013! Аре, бегай...

Чао, 2013! Аре, бегай...
30-12-2013г.
75
Венци Мицов

2013 си отива утре!
Ако има нещо сигурно в света, то е, че тази година повече няма да се върне. Утре, точно в 00:00 часа, под мелодичното мънкане на Росен Плевнелиев, придружено от няколко снимки я на Алпите, я на Колорадо, я на Родопите (според това колко се е почерпил празнично президентския екип), 2013 ще си вземе багажчето в ръчичка и под звуците на „Дунавско хоро“, обработено от Дико Илиев, ще се пръждоса в небитието, за да влезе след време в уроците по история на България като годината, в която...
Годината, в която...
А бе, каква година всъщност бе 2013?
Годината на трите правителства?
Годината на двата протеста?
Годината на големите гафове?
Годината на изтеклите СРС –та, годината на бюлетините, годината на олевяването на десните и одесняването на левите у нас?

Каква година изпращаме и какво ще посрещнем след малко повече от 24 часа?
Не знам дали сега ви е до размисли по този въпрос. А пък и всички телевизии у нас, всички вестници, всички сайтове и радиостанции вече направиха своят прочит.
На всекиму според потребностите. И на всекиму според възможностите.
За едни медии това бе годината на оставката на Бойко. За други – годината, в която Влади Ампов-Княза изкара нови 7 хита.
А за трети – годината, в която Валери и Николета се разделиха.

Каква бе 2013 за вас? Ако питате какво ще запомня от изминалата година, ще ви отвърна, че това бе годината, която ми показа, че чичо ви Гошо Димитров, в чийто мавзолей ни водеха като деца, изглежда е имал право, когато е казал, че колелото на историята се върти и ще продължава да се върти...
Защото, скъпи приятели, за мен 2013 бе лошо повторение на 1990 и още по-лошо повторение на 1997 година.
Повторение без хепиенд. Повторение без главни герои.
Повторение, в което всички знаем какво ще последва след малко, но, уви, повторение, от което няма никакъв резултат.
2013 бе странна година.
Година, в която политиците се събираха и разделяха по-често от Валери и Николета.
Годината, в която Волен Сидеров създаде повече хитове от Графа. Годината, в която „Кой назначи Пеевски“ бе по-слушано от последните хитове на Азис и Преслава. Годината, в която чичо Калин Янакиев и кака Велислава Дърева успяха да напишат най-тъпите текстове, съществували някога в българската публицистика.
Година, в която разбрахме, че всъщност се мразим толкова силно, толкова елементарно, толкова брутално, че дори ми иде да си задам въпроса – а бе, хора, как сме живели заедно досега?
Как, по дяволите, сме работили на едни и същи места, как сме чакали заедно сутрин на станцията на метрото в Младост 3, как сме си купували хляб от един и същ продавач?

През 2013 разбрахме, че сме толкова изтъпели, щото една дузина не особено интелигентни апологети на малоумието могат да ни тласнат към война.
Но дори и за война нямаме топки. Силни сме само във войната на думи.
Е, 2013 ни даде война на думи.
Война на Фейсбук статуси. Война на изпълнени с омраза и гнус лични съобщения до доскорошни приятели и добри познати.
Война, в която победители излязоха само тия, срещу които всички надигнахме глава в началото на годината.

Е, днес 2013 е на път да си отиде.
Вместо Снежанка си имаме Мая Манолова. Или Цецка Цачева, или Меглена Кунева, или - която дама си изберете.
А дядо Коледа нямаме. Вместо него имаме дядо Благоев, боядисан като дядо Мраз.
Вместо седемте джуджета си имаме 240 такива. Те ни забавляват, защото единствената им работа в парламента е да си говорят от трибуната с ония реплики от приказката за Снежанка – „Кой ми е ял от комисионничката?“, „Кой ми е спал в хотелчетата?“ и разбира се „КОЙ? КОЙ? Кой назначи...ъъъ...бе май и аз бях от тия, дето го назначиха...“

Има ли нужда да продължавам още тоя текст?
Да се шегувам предновогодишно или пък да ви припомням неща, които искате или бързо да забравите, или срамежливо да се правите, че никога не са се случвали?
Според мен е време да се концентрираме в новогодишните приготовления и поне за малко да забравим каква отвратителна година изпращаме и каква отвратителна година се готвим да посрещнем.
Тичайте за покупки. Купете си нещо, което да ви зарадва.
Сгответе си нещо хубаво. Целунете децата си, целунете половинката си, обадете се да чуете родителите си.
2013 си отива. Годината на неоинфантилизма, на псевдореволюцията, на квазидемокрацията си заминава.
Да я изпратим с подобаващото – „Аре, бегай, ако обичаш!“ и за всеки случай да метнем едно камъче.
Ей така, от суеверие.
Защото има реална опасност да живеем още доста дълго в 2013.
Честита нова година, приятели!
И наздраве!

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.