Нощта преди Бъдни вечер

НИКИ И ФИЛИП
Докато падаше върху една кофа за боклук (за стъклен амбалаж, разделно събиране), Ники се опита бързо да оцени ситуацията. Бяха четирима срещу двама. Ники, който беше треснал 5 питиета. И Филип, който беше на луната.
„Тоя човек как се напива безпаметно, не е истина“ - помисли си Ники, докато падаше върху кофата.

После всичко се случи много бързо. Четиримата скочиха отгоре му и го заритаха някак небрежно, без да влагат много усилия. Единият го риташе деликатно в бъбреците, вторият заби нежно кубинка в главата му.
Беше зима. Нощта преди Бъдни вечер. Няколко минути по-рано Ники се опитваше да заведе Филип до дома му и го влачеше по улицата. Филип от своя страна беше толкова пиян, че говореше безсмислици и скърцаше със зъби.
„Защо скърца така със зъби...Не мога да разбера тая работа“ - си мислеше нашият герой, макар че на петото уиски мисловният процес и при него не бе много силен.
И тогава покрай тях мина кола. Някакъв стар Опел. Филип в миг се отскубна и показвайки завидна за състоянието си жизненост, изрита с всичка сила преминаващото нещастно ръждясало возило.
После...после оттам изскочиха четирима едри селяци и започна един хубав махленски кютек...
По-точно саморазправа, защото при боя има 2 биещи се единици. Или групи.
Тук положението не беше такова. Едните налагаха... Другите поемаха.
Всичко продължи 5 минути. И завърши с двама наритани в снега.
Колата изчезна с мръсна газ.
Настана тишина. Ники се надигна.
„Ебати и селяните. Опел с метанова уредба“ - помисли си той.
После се засмя на собствената си мисъл и чак тогава забеляза, че Филип също се е размърдал.
- Жив ли си бе - подвикна Ники.
- Мръсни селяни...К**а да ми ятете - каза Филип и започна да се хили...

Бяха добре. Не ги гърбиха много. Ники вдигна препилият Филип и го понесе към вкъщи.

                                                                 *  *  *

САШО НАЦИСТА

Не че беше фен на Хитлер. Просто като пубертет имал мустачки, които расли много странно. В един момент станали подобни на тези на водача на Третия райх. И съучениците му тутакси го кръстили Сашо Нациста.
Та, Сашо беше играл карти с някакви свои приятели. От 11 часа сутринта докъм 22 часа вечерта.
Изпили няколко бутилки ракия. Бири.
И слушали „Слеър“ и „Кенибъл корпс“.

Сашо се напил порядъчно, натряскали се и неговите партньори. Накрая се скарали за нещо.
Никой не помнеше за какво. Сашо се обидил и си тръгнал, като преди това се изпикал в новите маратонки на един от приятелите си.
По пътя към кръчмата обаче видял друг свой приятел. За нещастие приятелят бил по-фиркан и от нашия герой и след като се опитали да проведат някакъв смислен диалог, което не се получило, обидени един на друг се разделили.
Много разстроен, Сашо решил да се обади на гаджето си.
Звъннал, обаче приятелката му, ядосана, че я е зарязал и отишъл да играе карти, така и не му вдигнала.
Та, в това състояние, Сашо влетя в кръчмата, където се събираха всичките му приятели.
В кръчмата цареше дружеска атмосфера. Жоро Мейдъна чукаше барманката в кенефа. На бара дузина пияни мутанти слушаха някаква коледна песен на „Дъ Поугс“ и ревяха с пълни гърла.
Сашето бе посрещнат подобаващо, но не му беше до това. Седна тъжен в един ъгъл, където спеше някакъв пич.
Някой му донесе бутилка бира. Той взе бутилката, огледа се и с рязък замах я счупи в главата си.
Целият бар замлъкна. Чуваше се само пъшкането от кенефа, което подсили рязко бутафорния ефект.
Сашо Нациста погледна приятелите си, забърса кръвта и бирата от главата си...
И в миг произнесе нещо от сорта - „Ае, само ЦСКА, копелета!!!“
После веселбата продължи...
 
                                                           *  *  *

МАСТИКАТА

Той беше местният пънкар.
Макар и на годинки, славата му на истински анархист го преследваше навсякъде.
Мастиката се беше насвяткал и вървеше напето по осветената от коледни светлинки улица, придружен от няколко аверчета.
Докато вървеше, се забавляваше, ритайки и събаряйки кофите за смет.
От време на време късаше по някой плакат и започваше да го тика в устата си, което му доставяше изключително удоволствие.
Някаква лелка му се скара, което предизвика неговият справедлив гняв.
- Оставете хората да се забавляват. Мръсни буржоа! – излетя от устата на Мастиката...
И си го изкара на една витрина. Удари я с глава. Витрината се счупи много ефектно, вдигайки весел и палав коледен шум. А в магазина се включи алармата.
Изневиделица долетяха ченгета. Пичовете от компанията на Мастиката, които бяха една идея по-трезви от него, тутакси осъзнаха ситуацията. Не и нашият човек, който нагло загледа органите на закона.

- Дайте си документите - призова ченгето.
- Няма да ти ги дам - предизвикателно отвърна Мастиката.
- Момче...не ми лази по нервите...дай си документите - втори път призова полицаят.
- Няма да ти ги дам, бе...не разбра ли - изрепчи се Мастиката.

Усетили, че работата не отива на добре, приятелите му започнаха да укротяват топката...
- Айде бе, Мастичке...дай си документите - помоли един от френдовете на нашия герой.

Мастиката се намръщи...бръкна в задния си джоб и извади личната си карта.
Полицаят я пое и взе да свети с фенерчето. В това време нашият палавник се окопити... Погледна хитро, протегна светкавично ръка и гепи фуражката на ченгето.
Постави я скоростно на главата си и изрече:
- А сега ти си дай документите...
 
                                                           *  *  *

                                              
ПЕПИ ДОКТОРА

Той не беше доктор. Просто го бяха приели медицина, но изкара само един семестър и приключи с кратката си кариера на студент.
Затова пък си бе намерил чудна работа като санитар в психиатричната клиника, където в момента даваше дежурство.
Болните бяха горе-долу добре, като изключим един художник, който същият ден се бе опитал да се самозапали, защото военните му подслушвали мозъка.

Пепи седеше с колегата си и тайничко надигаха една бутилка коняк. В миг някой започна да пищи пронизително.Двамата дежурни санитари скочиха и отидоха при пациента, който викаше с пълно гърло.
- Земи млъкни бе, шизо - подвикна колегата на Пепи - ше викнем дежурните да те намаат с невролептици да се напикаваш една седмица!
Пепи погледна мрачно. Трябваше да е дежурен и на Бъдни вечер. Не че имаше с кой да посреща тихата и свята коледна нощ. Гаджето му го бе зарязала преди 2 месеца с мотива, че не иска да живее със санитар от лудницата.
Шизофреникът спря да пищи. Двамата колеги по дежурство се оттеглиха в стаята си и продължиха да гледат някакъв дебилен филм по евангелието на Матей. След 2 минути обаче оня отново взе да вие като разгонена мастия. Пепи се нервира.
- Копеле, писна ми от тоя. Дай да викнем доктора да му бие някакво приспивателно - каза нашият герой.
Колегата му, схванал същината на ситуацията тръгна към стаята на дежурния в отделението.
В това време болният вече виеше нетърпимо и разбуди половината отделение. В миг Наполеон Бонапарт от 4-о легло взе да държи реч преди битката на Ватерло.
Една клета женица в съседната стая, дочула суматохата тутакси скочи и заподскача кудкудякайки.
Пепи погледна с отчаяние и в този миг колегата му влетя с уплашен поглед.
- Копеле, тоя, докторчето...се е напил, издрайфал се е в леглото и не мога да го събудя. Не знам какво да направим - изрече с разтреперан глас санитарят.

Пепи обаче знаеше. С решителна стъпка взе металния пепелник. Влезе в стаята на пищящия шизофреник и без да се церемони фрасна силно по главата болния.
Пищенето рязко изчезна. Пепи погледна драматично останалите психари в стаята.
Те бяха луди, ама чак толкова луди не бяха. Моментално се трупираха по леглата...
Само за 5 минути отделението беше тихо и спокойно.

Нашият човек, Пепи Доктора се появи в дежурната стая и изрече с механичен глас:
- Така...всичко е наред...намерих в шкафчето на тоя куку 100 кинта. Коледа е. Стават чудеса...
И тук двамата санитари направиха най-естественото нещо. Заключиха отделението, свалиха престилките и тръгнаха към една близка кръчма.
Нощта тепърва започваше...
 
                                                              *  *  *

„STATE OF GEORGIA“

А на следващата сутрин всичките ни герои щяха да разберат, че тази дата е странна.
Тогава те щяха да прочетат някъде, че на 23-и декември 1896 година американският кораб „State of Georgia“ е потеглил от пристанище Данциг с 32-ма души на борда си и никога повече не се е появил. Изчезнал безследно в морето.
Но преди това нашите герои трябваше да довършат своята вечер.
Филип и Ники – със студени компреси.
Сашо Нациста – с 5 шева на главата. Мастиката - в предварителния арест. Пепи Доктора и неговият колега - в долнопробната кръчма.
А на другата вечер всички щяхме да ядем боб и сарми...
Така повелява традицията...