Статия на годината

Не, не очаквайте това да е някаква изключително яка статия, която е била номинирана сред няколко други и е получила награда...
Просто форма на творческо безсилие – когато не знаеш дали ще напишеш нещо смислено, поне сложи бомбастично заглавие и разчитай на объркани читатели, които се подвеждат по първото изречение.
А после -  карай да върви.

Скъпи приятели – годината си отива, празниците чукат на вратата, а ние, с последни усилия, се опитваме да се мотивираме за последните работни дни на декември.
Заедно с това отново, както всяка предишна година, се заговори за апокалипсис.
За пророчество, този път на Петър Дънов, което казвало, че когато черният лидер (Мандела) почине, започва „Джъджмънт дей“ и майката си трака.
Побързайте да налеете вода в туби, да си купите алуминиево фолио, с което да омотаете главите си, да натъпчете най-необходимите си неща в куфар, който да стои в постоянна готовност.
Така, дори да не се случи тоя пуст апокалипсис, поне ще можете бързо да заминете на почивка в планината, ако шефът отпусне някой лев за празниците или пък ако някой от близките ви мине през някоя фирма за бързи кредити.
И да не дойде апокалипсисът, ще дойде месец януари и тогава ще настане една – трябва да се плащат данъци, да се подават декларации, да се приключва счетоводно 2013-а...
И през цялото това време да чистим леда от стъклата на колите си, да плащаме сметките за ток и парно и да се придвижваме в студа от точка А до точка Б.

Така че - насладете са на момента, теглете една майна на заобикалящата ви действителност и се отдайте на декадентски разгул – все едно наистина иде края на света.
Пийте концентриран алкохол в 9 часа сутринта.
Разхождайте се голи на терасите си, пренебрегвайки факта, че е минус 4 градуса.
Пейте пиянски песни по обяд, правете серенади на комшийката от 7-ия етаж и изобщо – забавлявайте се така, сякаш у нас всичко е наред, бизнесът процъфтява, политиката е населена с честни и безкористни хора, а пък инфраструктурата, икономиката и екологията процъфтяват и за нас остава само едно – да се забавляваме, да живеем с песен на уста и с удоволствие да си плащаме данъците, щото такъв разкош като нашия няма никъде.
Ако успеете да постигнете това, макар и за кратко, ако успеете да приповдигнете духа си, макар и не благодарение, а въпреки действителността, то тогава ви обещавам, че всичко ще стане далеч по- поносимо.
И януари. И апокалипсисът. И зимната пътна обстановка.
Дори новогодишните програми ще ви изглеждат като бродуейски постановки с по 200 000 000 долара бюджети.

Това да ви прилича на „Статия на годината“?
Едва ли!
Това е един текст, който се пише, когато всичко се е изчерпало.
Енергията на годината угасва. Политиката не съществува. Моралът, ако въобще го е имало, сега отстъпва на коледната и новогодишната разюзданост.
Това е текст, с който искам да ви кажа -  горе главите, не всичко е загубено...
Обаче кой знае защо посланието не ми се получава. Вместо това от клавиатурата ми излизат объркани мисли, клишета, умерен сарказъм и поносим хейт.
Не, това няма да стане „Статия на годината“.
Това ще бъде един текст, написан в края на годината.
Година, в която се раздадоха повече награди за „Човек на годината“, отколото са жителите на Силистра.
Година, в която се написаха повече тези за спасението на KLETA MAJKA BALGARIQ, отколкото са стихотворенията на Недялко Йорданов.
Година, в която да се живее беше сложно, а да се умре – направо невъзможно.
Няма как да умреш ей така – най-вероятно гласът ти ще продължи да фигурира в избирателните списъци и ти ще съзерцаваш от небето как, без отдавна да си на тоя свят, гласуваш за депутата еди кой си от Стара Загора... Или Павликени, или Триград или където са те турнали, макар че отдавна почиваш в мир...

Не, това категорично не стана „Статия на годината“.
Което си е повече от показателно.
През тази година се написаха всички възможни статии – от текстове за „красиви и умни“ до текстове за „бедни и грозни“.
От текстове за „качествени“ до текстове за „некачествени“.
От текстове за плачещи момичета и полицаи, до текстове за екскурзиите на Волен Сидеров.

Никога не е имало такава година.
Годината на словесната диария!
Годината, в която всяка статия беше „Статия на годината“, всяко действие – „Действие на годината“, всяка малоумна постъпка – „Постъпка на годината“.

А сега е време да свършвам с този текст.
Номинирам го за „Творческо безсилие на годината“ и смятам да му дам награда на специална церемония, която ще излъча на живо по интернет.
А на вас желая приятна последна работна седмица за 2013-а година.
Номинирам ви за „Търпелив народ на годината“!
Бих ви номинирал и за „Негласуващ народ на годината“, но там вече взехте награда под формата на състава на 42-ото народно събрание на Република България!
Наздраве! И дано след 2 седмици президентът не обърка отново Рила с Аспен...
Не че нещо, ама после, вместо Дунавско хоро някой може да пусне кънтри и съвсем да го закъсаме!
Чао и лека седмица!