Нигерийци от Виетнам

Знаете ли, че тази сутрин, докато си пиех кафето и четях вестник, се натъкнах на страхотно заглавие. То гласеше следното – „Ботев взема нигериец от Виетнам“.
Веднага се захилих, защото, съгласете се, новината наистина изглежда безумно.
После обаче се замислих.
Нигериец от Виетнам.
Това не е просто смешна новина в спортен вестник.

Всичко, което се случва у нас е като един нигериец от Виетнам, роден в Монголия от баща - перунец и майка – ескимос.
Демокрацията ни беше зачената от бивши комунисти, които станаха социалдемократи.
Националната ни сигурност беше деполитизирана от бившата политическа полиция ДС.
Духовният ни водач - църквата се оказа управлявана от синод, принадлежащ в по-голямата си част към бившите тайни служби.
А новите, свободни медии бяха направени коя от сътрудник на 6-и отдел, коя от агент от четвърти, коя от явочник от втори...

Нигерийци от Виетнам.
Или защо пък не – демократи от Кхамер Руж...
Преживявахме какво ли не, преминахме през хиперинфлации, бедствия, политически кризи.
Но през цялото време ковахме устоите на българската демокрация къде с бой, къде с палки, къде с павета.
И въпреки това, въпреки палежът на Партийния дом в началото на 90-те и палежът на Парламента в краят на 90-те, преходът ни бе наречен „мирен“.
И въпреки, че ние не смятаме, че преходът беше чак толкова мирен, той все пак не успя да изплаши никого от старите велможи.
Нигерийци от Виетнам.

Впрочем у нас демокрацията дойде не само с изобилие на стоки по магазините, но и с няколкостотин хиляди виетнамци, които бяха първите банкери в родината ни.
Там, на Магура в София, срещу съответното количество български левове човек спокойно можеше да си закупи валута от виетнамците, с която после да поеме към Канада (тогава всички емигрираха в Канада, беше някак модерно).

Нигерийци от Виетнам.
През 1994 именно Нигерия ни биха 3:0 на старта на участието ни на световното първенство в САЩ. И после помним какво стана – станахме бронзови медалисти.
У нас всичко е така – първо трябва да ни бият, за да се мобилизираме.
Трябваше да стане инцидента в „Индиго“, за да се сети някой, че е нужен по-сериозен контрол в заведенията.
Трябваше да изпаднем в хиперинфлация, за да се сети някой, че е време да започнат реформите.
Трябваше да изживеем цялото това унижение на последните около 8 години управление, за да се сетим да излезем на улицата.
А междувременно всички ние, нигерийците от Виетнам, се репчехме и говорехме за бой.
Когато едните печелеха избори, обясняваха на другите – „Спукахме ви от бой“!
Когато едните асфалтираха пътища, се репчеха на другите – „Бихме ви по брой асфалтирани километри“!
Когато правеха митингите си само преди няколко дни...
О, след тези митинги те захраниха цялото ефирно време на всички медии, за да обясняват кой кого е бил по брой участници в Пловдив и София.
Нигерийци от Виетнам.
Знаете ли, помня как веднъж си купих горчица. На горчицата пишеше следното -„Чешка горчица“.
По-отдолу бе написано с друг шрифт – „Френска“.
А най-отдолу – „Произведена по оригинална немска рецепта в България“.
Нещо като нигериеца от Виетнам.
Произведен тук, по тамошна рецепта, взета от един трети, но наречена по четвърти начин.
Ние сме нигерийци от Виетнам.
Държавата ни е европейска, сделана в СССР.
Икономиката ни е балканска, мейд ин Чайна.
А храната ни е екологична...
Мейд ин е*а ли го къде.
И всичко това, целият този хибрид, само защото се получава толкова добър резултат.
Нигерийци от Виетнам.
Хора, които се чудят дали живеят в родината си или ще заживеят в нея...
Ама друг път!