Премерихте ли си ги?

 Премерихте ли си ги?
18-11-2013г.
26
Венци Мицов

Признавам си, че в събота около обяд, пътувайки с колата си по посока  булевард Дондуков – Младост 4 сериозно обмислях да емигрирам, заедно със семейството си.
По радиото дънеше аудиопокритие от двата митинга – в София и Пловдив, в София Петя Буюклиева пееше химна, а клетите пенсионери скандираха „БСП“, „ДПС“ и „Единство“, в Пловдив Бойко Борисов сипеше коктейл от народняшки афоризми...

А аз шофирах, на таблото ми светеше знакът за грешки в компютъра (скапан ми е Ай Би Еa-а) и си казвах – „Ей, сега се прибирам, обявявам панелката за продажба, събираме си багажа и си тръгваме“.
Вие изпитахте ли нещо подобно в събота?
Или се почувствахте по друг начин?
Какво си мислехте, когато БТВ пуснаха на сплитскрийн двата митинга, на които двамата партийни лидери говореха от Пловдив и София, но произнасяха една и съща реч?
Какво почувствахте, когато едните обясняваха, че са 70 000, другите -  че са 80 000?
Какво си помислихте, когато разбрахте, че една партия е заплатила 70 000 лева за две влакови композиции, които да докарат симпатизанти от морето към София?
Какво си помислихте, когато разбрахте, че другата партия е хвърлила сериозни суми, за да плати за превоз с автобуси на свои симпатизанти в посока Пловдив?

Каквото и да сте си помислили, това беше в събота. Днес е понеделник, началото на една нова седмица, а до Коледа остава около месец.
Днес всеки един от нас ще отиде на работа. Ще прегледа нещата, които трябва да свърши до края на седмицата. Ще си направи някакъв план за действие.
После ще хукнем по различни задачи.
И въпреки всичко, признайте си, през цялото време ще усещаме, че нещо не е наред.
Не само защото денят ни обикновено започва със сутрешните блокове на телевизиите, където същите тия красавци, които ни спретнаха съботното шоу се надпреварват да ни обясняват, че ние ги обичаме, че имаме нужда от тях, че само те могат да ни преведат през пустинята.
Те са съвременните версии на Моисей.
Лидерите им са съвременните потомци на Иисус от Назарет!
И ще ни нахранят с 2 хляба „Добруджа“ и няколко консерви „Копърка“ в собствен сос, щото могат.

Ние стартираме тази седмица с надеждата поне за малко да спрем да мислим за това унизително, ужасно нещо, което се случва в България в последните години. Някой обаче непрекъснато ще ни го напомня.
Някой ще се опитва да ни обясни, че ние сме едни пионки, кукли на конци, които зависят от благоволението на едни 7-8 чичковци, които, както се вижда, без проблем могат да съберат няколко десетки хиляди хорица на площада.
Ние и те?
Те са невидимата заплаха! Рептилите от провинцията!
Страшните хора с портретите на Сталин, които не знаят кой е министър-председател, но въпреки това са готови да умрат, за да го защитят.
Страшните хора, които си искат бай Тошо, щото по времето на бай Тошо никой не им е спирал тока.
Страшните хора, за които хлябът тежи повече от свободата на словото.
И ние!
Ние, които изпитваме непреодолимо желание да ги псуваме. Да споделяме снимки на беззъби лелки от дълбокия прованс, държащи знамена с емблемата на социалистическата партия.
Да се гаврим с ромите от чистотата в Дулово, докарани с влак, за да скандират „Единство“ заедно с хора, държащи знамена на „АТАКА“.
Ние и те!

Премерихме ли си ги?
Кой го извади най-дълъг в събота?
Ние, които от пиедестала на високоинтелектуалните си „кули от слонова кост“ се вайкаме, че сме надрасли времето, пространството и родината си.
Или те, които в бедността и необразоваността си са готови да жертват всичко в името на къшея хляб и 20- те лева по време на изборите, които да вземат, за да гласуват за онези партии на злото.
Ние и те!
Две Българии, между които има пропаст.
България на образованите индивидуалисти. И България на бедните, обидени и оскотели хора, готови да се уловят като удавник за сламка за псевдосоциалните лъжи на опитните политически лидери.

Признавам си, в събота исках да емигрирам.
Днес е понеделник, и вече не искам.
И не смятам, че ние сме жертвите. Жертви са онези хора, които биват лъгани постоянно, защото сме им обърнали гръб.
И защото високомерно ги оставяме да бъдат част от показното мерене на пишки между управляващите и казионната опозиция.
Когато двете Българии – нашата и тяхната – най-накрая се срещнат...
тогава нещата у нас ще се случат. Не и преди това.

...и за Бога, защо Веско Маринов не пя на митинга на ГЕРБ?


 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.