45 години стигат?????

Митинг. Васко Кръпката пее „Комунизмът си отива“. Множеството скандира „Червени боклуци“.
Бабичка с очила подвиква – „Ей, тоя е комунист“ и сочи съседа си, който едно време й е взел една тавичка и после не я е върнал.
„Комунист, провокатор, разкарай се от митинга“ – започват да викат няколко души. Клетият съсед, какво да прави, немедлено напуска митинга и си тръгва, навел глава, към вкъщи, където съпругата му е сготвила супа топчета и печено пиле. В същата тавичка, която му довлече неприятностите...

Годината е 1990... Или 1991, някъде там.
Петър Младенов вече си е изпуснал нервите, казал е пред камерата на Евгени Михайлов „По-добре танковете да дойдат“ и справедливият гняв на хората е на път да го отсвири от поста му на „председател-президент“, пост, който скодоумието, често витаещо на кръглата маса, е постигнало като компромис между отиващия си социализъм и идващия с много надежди капитализъм.
„Председател-президент“. Нещо като „шеф-директор“. Или като „лидер-ръководител“.

Митинг. Васко Кръпката пее „Комунизмът си отива“. Лелка с очила сочи чичка и се провиква – „Ей, тоя е комунист“. „Комунист, провокатор, разкарай се от митинга“ – започват да викат няколко души.
Лелката е дъщерята на оная бабичка от 1990 година, а чичката – син на онзи неин съсед, който едно време не й върна тавичката, която тя му беше дала назаем.
Годината е 2013, онези баба и дядо, които се караха за тавата вече отдавна почиват в мир.
Само преди няколко месеца са се провели последните избори, на които една срещу друга са се явили 2 екскомунистически партии, наречени ГЕРБ и БСП, а последните отломки от могъщите демократични сини партии са се разбили на тресчици в морето и не са влезли в парламента.
Има ли разлики между 1990 и 2013?
Има, но те са само външни.

През 1990 гасяха тока за по 2 часа. Това, както и натискът на улицата свали от власт Петър Младенов и Андрей Луканов.
През 2013, месец януари, сметките за ток свалиха правителството на една партия, зовяща себе си ГЕРБ.
През 1990 имаше кръгла маса, а доста недоволни хора се вляха в политиката, създавайки коалицията СДС.
През 2013 отломките от някогашното СДС се опитват да създадат нова коалиция, наречена Реформаторски блок.
През 1990 всички искаха отмяна на член първи от Конституцията, гарантиращ „Ръководната роля на БКП“.
През 2013 Конституцията ни е нова, но избирателният закон е такъв, щото колкото и избори да се проведат, резултатите ще бъдат в полза на тоя, който държи хляба и ножа в ръцете си.

Има обаче и куп разлики.
Днес, ако не ти харесва, можеш да послушаш ректора на УНСС, да си вземеш багажчето и да си биеш камшика някъде, където на спокойствие да миеш чинии, да береш ягоди или да гледаш възрастни хора срещу заплащане.
Едно време, през 1990, за да извършиш тази операция (нещо, което около 2 милиона българи направиха) трябваше да се редиш за виза или пък да прибегнеш до услугите на майсторите на фалшиви документи...
През 1990 магазините бяха празни.
Днес са пълни, но голяма част от населението не може да си позволи огромна част от това изобилие, защото е прецакано от пенсионната система. Или пък от работодателя си, който се е възползвал от гостоприемните правила на българския капитализъм и плаща заплати и осигуровки, когато му е кеф.

През 1990 година България изнасяше нелегални емигранти из цял свят.
Днес нелегални емигранти заливат България, а ние се чудим как да разберем кои са нелегалните и кои – бежанци от войната в Сирия.
Митинг. Васко Кръпката пее „Комунизмът си отива“. Някой е изкарал плакат от 1990 година, на който пише „Искаме нов парламент, многопартийна система, свободни избори!“.
Замислям се, че от трите искания, написани на плаката едно е актуално в момента – нов парламент.
Второто съществува проформа – многопартийната система.
А третото – свободни избори – е почти невъзможно в страна, в която парите са единственото условие да участваш в политическия процес.
Замислям се, че докато хората се делят на такива, които са взели назаем тавичка за печене и такива, които си искат обратно тавичката, животът ще си върви, но времето – то няма да е наше.
Времето е застинало някъде там, в 1990 година.
Само има повече видове сирене в магазините.
И хората се мразят някак по...технологично.
45 години стигат...
Макар че 25 не стигнаха на Васко Кръпката да измисли нова песен.
Но това е тема за друга статия, която не искам да пиша.