Теория на констипацията

Констипация е, когато ни хване запек...
Обаче едно е да кажеш „запек“ – звучи някак просташки.
Друго си е да кажеш – „бе нещо не съм в кондиция, аурата ми е нарушена, чакрите ми не са акуратни, щото ме е тръшнала една хронична констипация, не ви е от работа“.
Звучи изискано, нали?

Ей такава констипация ни е хванала всички до един в последните дни, седмици, месеци и  десетилетия.
Напъваме се, както казваше Аполинер, да изкараме навън „горещото ако на мисълта ни“, обаче все не става и не става, мамка му.
И си ходим немили – недраги, с едни сърдити физиономии, а лошото вътре в нас все не иска да ни напусне и не иска.
А колко клизми минаха – направо не ми се мисли. Последната беше през месец май, когато се надявахме да отмине веднъж завинаги тоя запек, да се оправят нещата, да скокнем като млади ярета, оставили в обществената тоалетна тоя товар на смлените и усвоени от организма ни политически манджи...
Обаче не би.

И ние, като едни джънкфууд маниаци продължихме да се мъчим, обзети от запек, но и да се тъпчем със същите сухоежбини, които ни предлагат откакто се помним.
Хроничен запек!
Това е диагнозата, която всеки лекар би поставил на организма на KLETA MAJKA BALGARIQ!
Все се мъчим, все се напъваме, все си викаме – ей сега ще ни се получат нещата, всеки момент.
И все не става, и не става.
Нито нещо се появява. Нито измисляме нещо. Нито създаваме условия някой друг да го измисли вместо нас.
Седим, а едни хора ни хранят с едно и също от 1990 година насам, а ние, аха да пръднем, и вместо това от задните ни части се появи нова концепция как да преборим тая криза.
Ей така създаваме всичко. Пърдим, но си мислим, че това е музика.
Напъваме се, но си мислим, че летим.
Оригваме се, но си мислим, че пеем химните на сполуката.
Предъвкваме вредни и претоплени манджи, а едни чичковци с костюмчета за по 2000 евро ни обясняват, че това са деликатеси, изключително важни за нашето здраве.

Констипация!
Звучи като „окупация“. Окупацията обаче е опит за отърваване от констипацията.
Опит, който вече 2 пъти – къде с частичен резултат, къде с променлив такъв – бе прилагана в най-новата ни история.
Опит за шоково освобождаване на стомашно-чревния тракт на родината ни.
В плен на тоя запек, който ни мори откакто си спомняме, ние дори не можем да измислим нещо ново, забавно, интересно.
Няма как. В тв ентертеймънта това състояние се нарича „духовен запек“ и е пагубно за зрителския интерес. И за рейтингите.
В обществото това се нарича „криза“, „преход“...
Бе всеки си го нарича както си иска, обаче то си е обикновен, просташки запек.

Кой ни докара това състояние ли?
Помислете малко. 45 години се хранихме с комунизъм. После – 24 с преход. А сега, на 24-тата година след края на комунизма се опитват да ни хранят с безумие, омраза и подозрение.
Обаче никой не е казал на тия специалисти, че нещата, с които ни хранят, водят до още по-голямо запичане.
Тотален спек, всемирна констипация, която ще ни доведе до абсолютно малоумие, абсолютна апатия и абсолютен...тоалетен реализъм.
Защото, скъпи приятели, констипацията получава своята развръзка в тоалетната чиния.
Това е кратката ми теория на констипацията.
А вие пак си вярвайте в теория на конспирацията, в Ран – Ът, Кеймтрейлс, рептили и юдейско-масонски заговор.
Аз продължавам да твърдя, че ние се намираме в тревожна, болезнена и хронична констипация.

И ако ме питате дали има надежда, ще ви отговоря така.
Да, надежда винаги има.
Знаем, че когато се напънем, все се ражда нещо.
Е, може да е кафяво на цвят и с лош мирис...
Но няма как да не се появи на бял свят.
Така че – горе главите!
И бегом в тоалетната!