Математическа поема

Не ви ли се е случвало да седнете вечер на чаша бира. Да гледате тъпо и в този момент да ви попадне някаква кръстословица. Или судоку? Или нещо подобно. И да установите, че можете да загубите час в подобни занимания, вместо да гледате как Саня Армутлиева и Заки обясняват на младите певци как се прави тая работа, щото те много я разбират един вид.

Аз много обичам да решавам логически задачи. А такива у нас – дал Господ.
Ето, само преди месец асфалтираха близо до нас и само седмица след като асфалтираха нарязаха асфалта, щото се сетили, че са забравили да оправят някаква водопроводна тръба.
Пита се в задачата – ако лицето X беше се обадило на лицето Y и го беше попитало дали там, където ще се асфалтира има нужда от подмяна на тръбите, дали спестената сума Z би стигнала на лицата X и Y да подпомогнат някой дом за сираци в град Q, примерно (като не бъркайте град Q с Кюстендил, щото там е градът на Мая, а в града на Мая не може да има нещо, което да не е наред).

Винаги съм смятал, че администрацията би била доста по-полезна, ако вместо дебели административни правилници се позовава на кръстословиците от средните страници на вестник „Трета възраст“.
Но млъкни сърце.
Логиката у нас, скъпи приятели, е повече от желязна. Но понякога има парадокси, част, от които е трудно да разберете, освен ако не сте посветени в енигми, задачки с математическа насоченост и прочее главоблъсканици.

Ето вижте – завчера бившият лидер на ДСБ Иван Костов стартира нов научен проект. На промотирането му в НБУ, на първи ред се намираше не кой да е, а министър Цветлин Йовчев.
Час по-късно Бойко Борисов възропта на собствената си Фейсбук страница – „Ето, реформаторският блок и ДСБ не ни искат, а канят министър от кабинета Орешарски“.
И сега да видим какви неизвестни имаме в задачата.
Първо – Цветлин Йовчев бе човекът на ГЕРБ, който зае поста шеф на ДАНС, назначен с указ на президента по настояване на Бойко Борисов.
После обаче същият човек на ГЕРБ премина в правителството на БСП и ДПС.
За сметка на това Синята коалиция първо подкрепяше ГЕРБ, а после спря да ги подкрепя, но не подкрепяше и БСП.
За сметка на това пък в БСП начело на правителството застана бивш кадър на СДС, които също доскоро подкрепяха ГЕРБ, но сега не ги подкрепят, макар че и тях на последните избори никой не ги подкрепи.
А пък човекът, възроптал срещу сбирката е бил член на БКП, после на НДСВ и накрая основател и лидер на ГЕРБ.
И сега кажете – присъствието на Йовчев на събитие на Костов как да се тълкува – като подкрепа за Орешарски, като подкрепа за старите времена на ГЕРБ, като подкрепа за още по-старите времена на СДС или като проява на обикновена учтивост?
За позицията на Борисов хич няма да ви питам, щото задачата става от висшата математика и се опасявам, че ще навляза в материя, която не разбирам с моят прост музикантски мозък.

Изобщо, задачите в тоя живот са много, често без никакво решение и неслучайно да живееш в България и да оцеляваш е много по-стойностно от това да откриеш някаква нова формула и да вземеш Нобелова награда по математика.
Ние тук всички сме Нобелови лауреати.

Да погледнем една друга задачка.
Преди няколко дни кабинетът Орешарски заяви, че е време за икономии и ще съкрати, без да му мигне окото, 10 процента от администрацията.
Брей – рекохме си ние – това ще да е част от решаването на проблемите на майка България.
И само ден по-късно към уравнението се прибави нов елемент – всъщност точно 10 процента били незаетите места в квотата за администрацията.
Тоест – ако съберем и извадим, получаваме сметка, при която и тая работа в оная работа, и душата в рая.
И 10 процента съкращения. И нито един уволнен.
В едно друго уравнение се казва, че имаме повече държавна администрация от няколко скандинавски страни накуп, но това уравнение ще го решаваме, когато му дойде времето, нали така.

А сега да отиваме към приключване, защото ми се схвана мозъка от главоблъсканици. Мога до утре да ви давам загадки – избройте през колко партии е преминал примерно Йордан Цонев или Христо Бисеров.
Или, не дай си боже, през колко е минал сегашният културен министър, защото за там ще ви трябва здраво броене и калкулатор в джоба.
Мога да ви задам и загадката – как, аджеба, с 400 лева заплата живеете, плащате сметки по 300 лева за парно, 80 за ток, храните се, пушите по кутия цигари на ден, плащате ипотека и си купувате ракийка от клекшопа до вас, но знам, че това не е задача, а продължение на библейската притча за Христос, който с 2 риби нахранил половин футболен стадион хора.
Затова викам да приключваме, работно време е, хората се занимават с важни неща, а аз ви губя времето с главоблъсканици.
И ако довечера започнат да асфалтират пред вас, не се радвайте много – това непременно означава, че утре ще ви спре водата.