България – дела и документи

 България – дела и документи
14-10-2013г.
201
Венци Мицов

Помните ли времето преди 24 години?
По радиото вървеше едно предаване – „България – дела и документи“. Чичка с тържествено-тревожен глас четеше текстове от историята на фона на песента „Откога се е зора зазорила“.
Едва ли сте забравили култовото радиошоу, защото по това време на всички ни се налагаше да ходим на работа или училище и аз лично свързвах началните акорди на патриотичната песен с тичане към автобусната спирка.

Някъде тогава, 24 години назад, товарищ Горбачов реши, че не желае повече да издържа няколко социалистически държави и с един замах ликвидира всички предпоставки за съществуването на... как се казваше, „социализЪма с човешко лице“.
И нещата тръгнаха в друга посока. Или поне така си мислехме, когато, зарязвайки „България – дела и документи“ и историите за партизани, излязохме по площадите, за да поискаме демокрация.
Да поискаме да спрат да ни управляват ченгета.
Да поискаме да спрем да се чувстваме герои от романи на Франц Кафка.

Днес, на 14 октомври 2013 година нещата стоят по следния начин. Конституционният съд намери за необходимо да реши, че бившите ченгета от ДС могат да заемат ръководни постове в медиите и това не е проблем.
С което затворихме цикъла на 24 години лутане между демокрация и псевдодемокрация.
От днес официално шеф на провинциалното радио, което излъчва реклами на малката пицария в центъра на града ви и пуска неделни поп-фолк концерти с поздрави по телефона съвсем спокойно би могъл да бъде бившият квартален доносник, който преди години ви клепаше в народната милиция, че сте си купил касетофонче от Кореком, заедно с 2 тоблерона и 2 шоколадови яйца.
Не че досега същият този палавник не е бил собственик.
Не, далеч съм от тази мислъл.
Но в последните години поне законово той усещаше един пръст, сочещ към него и въпрос – „Защо?“, на който той не би отговорил, защото такава е съдбата на доносника – той ви клевети на дребно, но в името на KLETA MAJKA BALGARIA.

Но да оставим клетия и дребен доносник и да се върнем там, където се коват законите – в големия град.
И да погледнем закона и неговото глобално значение.
Според решението на КС няма проблем бивши ченгета от Шесто управление на ДС да заемат ръководни постове в БНТ, БНР и СЕМ.
И хем да вземат решения, хем да се регулират по милиционерска линия.
Защото, както се изразили уважаемите съдии, останалото е „дискриминация, а па ние сме част от ЕС“.
Ние, че сме част от ЕС, сме част от ЕС. Най-лошата част от ЕС.
Ние сме тая част от ЕС, в която на власт са хора, които припознаха избора ЕС по принуда.
Ние сме тая част от ЕС, в която тези, които подписаха документите ни за пръсъединяване към Европа само година-две преди това викаха „Не на Европейския съюз, не на НАТО“ и пращаха поздравителни писма на Слободан Милошевич.
Ние сме тази част от ЕС, в която свободата на словото е гарантирана от корпорациите, които пък от своя страна са възникнали на партиен принцип, преди да се превърнат в бизнес империи.

Ние сме страната на „България – дела и документи“.
Дела има.
Документи – няма.
А и да има, те вече са без значение, защото отново онези стари ченгета, без никакви законови пречки ще ви информират за това, което преценят.
А регулатора ще ги регулира така, както другарят Феликс Едмундович Дзерджински го е учил –  с „хладен ум, чисти ръце и горещо сърце“.

Помните ли времето преди 24 години?
По радиото вървеше едно предаване – „България – дела и документи“.
За 24 години видяхме и делата и документите. Делата ни върнаха там, откъдето тръгнахме на 10.11.1989 година.
Документите – тези, които не изчезнаха мистериозно – ни върнаха още по-назад във времето.
А горките хора – ооо, тях, уважаеми, ги докараха до такова състояние на ума и тялото, че те вече виждат в Тодор Живков и неговото време спасение. И всичко това за няма и четвърт век.

И за да завърша това повествование, което идва бая тъжно за понеделнишки текст, ще ви припомня един куриоз от вчера.
Роден хакер – шегаджия вчера пусна клетата ни родина на търг в ebay.com.
С начална цена малко под 10 милиона паунда.
За няколко часа, в които прекара в нета, преди да бъде свалена, за страната ни никой не наддаде и пени.
Изобщо не искам да влизам в повече анализи, защото и без това вече няма какво да се анализира.
Нещата са повече от ясни, а катастрофата – повече от неизбежна.
„България – дела и документи“.
Едно риалити, в което участвате само ако имате желание да погубите живота си и този на близките си, докато чакате Годо.
Който обаче е бил вербуван от тайните служби накъде през 81 година и когато дойде да ви спаси, ще се окаже, че не е Годо а агент Гого и че изобщо не желае да ви спасява, а започва работа като шеф на НРТЦ – Исперих.
Както се казва, да са ни честити спасителите.
Дали децата ни няма да слушат за тях в „България – дела и документи“, версия 2025 година?

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.