Специален коментар
Кратък оптимистичен текст

Венци Мицов | 25/09/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Снощи бихме Полша на волейбол!
Обърнахме си ги като едното нищо от 2:0 на 3:2 гейма и то насред Гданск или Гдиня, или където и да се е провеждал тоя паметен мач.
Е, как да не сме оптимистично настроени в сряда сутрин?
Подобни новини, колкото и да сме зле в момента, ни дават мъничко радост и самочувствие и затова ви обещавам да бъда много позитивен в предстоящото кратко четиво.

Сряда е! Само още 2 работни дни и после можем да се отдадем на заслужена почивка. Макар че утре ще има вот на недоверие в парламента и любимата ми, безценна за мен партия ГЕРБ ще упражни риториката си в народното събрание.
Ще бъде много приятен ден. ГЕРБ ще говорят глупости, БСП ще говорят глупости, а ДПС...
ДПС ще говорят огромни глупости, обаче някак екзактно, защото лидерът им е специалист по култови речи с неясен квази-интелектуален език.
В крайна сметка вотът ще мине, нищо няма да се случи, обаче, ако не друго, поне ще убием скуката с някой парламентарен дебат.
Жалко, че Волен няма да е в парламента. Той, горкия, бил купил билети на цялата си парламентарна група за самолет до Брюксел.
Малко не ми се вярва. Според мен той е имал план Б какво да направи групата на АТАКА, ако, не дай си боже, не успеем да бием Полша на волейбол.

Но да оставим АТАКА и Волен, защото дори това, че ги няма в България само по себе си е доста положителна новина и както се казва в оная реклама на Кока Кола – „Носи много хепи енерджи“, каквото и да означава това.
Положителните новини – с лопата да ги ринеш. Министър Йовчев каза, че щял да махне катаджиите по улици и пътища. Всичко това – с идеята да пребори корупцията.
Правилно. Каква е тая простотия – катаджии под път и над път. И каква е тая глупост за някакви си 7 ракии да ти вземат книжката?
Изобщо, тази сутрин всичко ми се струва толкова позитивно, толкова оптимистично, толкова обнадеждаващо, че дори снощния опит на протеста да се саморазправи с Йоло Денев ми се струва просто кротък пърформанс.

Нищо, че на протеста напоследък можете да видите едни дебели чички от ГЕРБ, които гледат лошо и се заяждат с останалите.
Все пак са активисти на ЕНП и когато скачат да бият Йоло Денев, те всъщност показват едно своеобразно европейско поведение...
Или нещо се обърках?
Както и да е. Дори това, че не можем да си отговорим на някои въпроси е напълно положително.
Ако можехме да си отговорим на щекотливите теми в обществото ни, нали нямаше да ни е интересно да живеем?
Помислете си колко скучно би било да знаем отговорите на въпроси като:
„Кой уби Луканов?“, „Кой  съсипа икономиката?“, „Кой приватизира за жълти стотинки предприятията?“...Та до „Кой назначи Пеевски?“

Има една история за пияния сърбин, който обикалял и досаждал на всички в кръчмата с въпроса „Защо маймун топи муде в чашу?“
Никой не знаел какво да му отговори, освен бендлидера на кръчмарския чалгаджийски оркестър, който, след като чул въпроса, тутакси намигнал на акордеониста и му рекъл – „Защо маймун топи муде в чашу – ре мажор“.
И в тоя ред на мисли, всеки политически въпрос у нас има отговор.
Отговорът е в стил турбофолк и е в ре мажор.

Но и турбофолкът е нещо положително. Може би не за мен и за вас. Но за много жители на KLETA MAJKA BALGARIA той е много по-положително явление от концертите за пиано на Панчо Владигеров или от пиесите на Йордан Радичков, да речем.
Изобщо, заринахме се в положителни новини тая сутрин. Направо не ми се мисли как ще реагирате на последната такава.

Шефката на онзи културен институт в Димитровград подаде оставка и благодари на хората за подкрепата, която й оказали.
Подкрепа за нацепения на парченца роял Блютнер, който дамата смело сравни със стар хладилник.
Ако не виждате нищо положително в последната новина, бързам да ви кажа, че след проверката се оказало, че Димитровград разполага с още цели 3 рояла от същата марка. Така че – be happy, скъпи приятели. Помислете си какво би станало, ако хората, които подкрепят популярната димитровградска хейтърка на рояли бяха последвали примера и й бяха нахлули с брадви и триони, за да унищожат и другите 3 опасни музикални инструмента.

Казах ви, че текстът няма да е дълъг, защото кой чете дълги текстове в края на септември, вместо да се порадва на последните дни от циганското лято.
Така че зарязвайте компютрите, гасете телевизорите и излезте да се разходите, че скоро времето ще се развали и тогава ще ни остане едничкото четене на анализи в нета и скръбно цъкане с език...
P.S. И кой по дяволите вчера погреба Джеки Чан, да му яде ушите. Без Брус Ли оцелях, ама без Джеки не знам дали ще успея...
 

 



Други статии от този автор



Коментари