Актуално
БлютнерЪТ на народното недоволство

Симона Милкова | 24/09/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Кьораво, куцо и сакато тръгнаха да спасяват света от злодеите, които посегнаха на рояла. Всички са класици. Всички обичат изкуството. Моля ви се, контролът над масите е пълен. Фейсбук ще ви затрие.  Някой решил да въстане и юруш хайде всички по петите на злата жена осакатила рояла.

Това е като да протестираш само защото времето е такова - подходящо за протестиращи.

По нашенски - на чужд гръб и сто тояги са малко.

Кой уби рояла? Дръжте престъпника.

Всички са възмутени. Ама че сме поддръжници на културата.

Нека направим проучване. Колко от хората, дълбоко огОрчени, са слушали Кралския концерт за пиано и оркестър на Бетховен, концерт номер 1  на Чайковскии, номер 3 на Рахманинов, полонезите, мазурките, баладите на Шопен или Рапсодиите на Шостакович?

0,02 процента.  Обаче всички скачаме. Всички сме готови за бунт. Всички сме хора на изкуството, когато някой нацепи Блютнер-а за огрев.

Не разбирайте думите погрешно. Тук няма одобрение на акта да си разпалим печката с роял.

Има неодобрение към масовката. Кощунството е факт. Христина Ташева – директорът на злощастното читалище с още по-злощастния Блютнер подаде оставка и сигурно никога няма да разбере защо й се случи всичко това. Глупостта й вероятно е безгранична. Онова, което не одобрявам е всеобщото негодувание на хора, които ако бяха минали покрай разглобения „Блютнер“ преди той да беше станал посмъртно известен, може би нямаше и да го забележат. Днес ТЕ недоволстват. Тяхната революция и техният апломб - не разбирам.

Съветският писател Еренбург казва, че голямото изкуство не само изобразява живота, а участвайки в живота го променя.

Един нацепен роял вероятно ще ни накара да тръгнем по следите на събратята му. Но пак стигаме до въпроса не е ли малко късно да се бунтуваме. Когато пътят на бунта ни е постлан с трупове, които горят под някой димитровградски казан с буркани.

Българската култура от години е вписана в червената книга. Някак си нелогично е смутното жужене постфактум. Бог да го прости „БлютнерЪТ”. Но неговият живот у нас е с предизвестен край преди фактическата му кончина… Тогава нямаше кой да плаче заради това. Роялът у нас отдавна е онемял и прашасал.

Това послание е за всеки, който ще каже - това не се отнася за мен. Ние, всички, заедно убихме рояла. Направихме го бавно, за да е сигурно.

Когато има битка за оцеляване, изкуството ще стане разпалка. Плачете сега.  

Да живее „Блютнер“, ама е мъртъв. Тогава „Оставка“. Бунт да има. Все тая. Убийте гейовете с камъни.

Отдавна никой не го е еня за изкуството. Отдавна няма място за Бетовен, Шуберт или за Шопен. Всички щракат с пръсти и са качени по масите. Живеем в ерата на Азис и риалитито по български. За това се чудя къде им е моралното право на бунтовниците при все, че са взели дайре в ръце и са се окичили с коланче с пендари. На кого му пука за Блютнер…дайте една купчина салфетки да зарием останките му в тях. Пък току виж един ден ги изгорим заедно… Извинявай Блютнер за малшанса да попаднеш в България.  

 

 



Други статии от този автор



Коментари