Специален коментар
За децата по земята най е хубаво, когато...

Венци Мицов | 16/09/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Tая година и 15 септември не настъпи навреме.
Шантава година, в която календара също се изкелеферчи и направи така, щото 15-ти да е в неделя и децата да тръгнат на училище с ден закъснение.
За да се види, че всичко у нас закъснява – от сексуалната революция през антикомунизма, та до образованието.

А може би причината е друга. Може би, образователното министерство е решило, че трябва да се изчака да мине първият епизод на „Вип брадър“, преди да бъде отворено българското школо.
С чисто образователна цел.
Да могат да видят първолаците какъв е продуктът на родното образование и да си опичат акъла.
И при първа възможност да бягат накъдето им видят очите, за да не се превърнат и те в следващия вип продукт на продънената ни образователна система.

Децата, уважаеми родители, са нашето бъдеще.
Не че ние им създадохме минало, на което да стъпят, за да изградят бъдещето си.
Не че ние близо четвърт век не се лутаме като мухи без глави и не създаваме какво ли не – от ВИС, СИК и хиперинфлацията до Бойко, Жорж, Волен, Серьожа, Яне, Искра, Жан, Р.Овч и Цецо.
Все явления, хора и организации, които не бихме желали да попаднат в учебниците на децата ни.
Поради една – единствена причина - от срам.

Но да се върнем на днешния ден.
И да честитим първия звънец на децата ни.
И тази година, скъпи млади приятели, ще започне за вас с нови програми, нови учебници, нови помагала, нови правила, нови оценителни практики.
Ще бъдете принудени да държите тест с 48 въпроса за Златния век, въпреки, че миналата година в учебниците ви по „Човек и общество“ на горкия златен век бяха отделени 3 изречения.

Ще бъдете принудени да изучавате неща, написани от български доценти и професори, експерти и специалисти, които са толкова добри, че вие, мили мои, няма да можете да разберете и дума от написаното от тях.
Ще бъдете водени в дебрите на знанието от вашите достопочтени учители, които, по силата на трудовите си отношения с МОН често разполагат с по-малко джобни пари от вас.
Ще бъдете оставени в ръцете на родното образование и ще се опитвате да се закрепите на вълната на знанията, докато ние, вашите родители, ще  продължаваме наивно да вярваме в добрите намерения на държавата към вас, и няма да можем да разберем защо в 7-и клас все още не можете да напишете правилно трите си имена.

Но това е нашият принос към вас, а той е разнообразен и включва такива неща, от които може свят да ви се завие.
Нашият принос към вас е, че позволихме на родното образование да заеме едно от последните места в Европа.
Нашият принос е, че допуснахме да заемем шесто място в света по детска заболеваемост.
Нашият принос е, че само през миналата учебна година загубихме 22-ма от вас при пътно транспортни произшествия.
Нашият принос е, че вие, скъпи деца, ще избутате някак, след това ще си вземете куфарчетата и ще напуснете тая вечно лутаща се България, поглеждайки ни за последно с укор, преди да преминете чекинга на Терминал 1 или 2.

А ние ще ви изпратим и после ще отидем на #Dancewithme ден 8967 пред Народното събрание, за да протестираме срещу съветската инвазия в Унгария по времето на Имре Наги.
Ние, скъпи ученици, сме едни странни хора.
Ние сме едно оглупяващо, мразещо се поколение, изпълнено със съмнения, изпълнено с ненавист, ретроградно и залутано някъде между комунизма, антикомунизма и чалгата.
И докато вие така и не разбрахте какво е това комунизъм и това антикомунизъм, защото и ние не можахме логично да ви го обясним, успяхте кристално ясно да разберете какво е това чалга и дори го превърнахте в бунт срещу нас, тъпите възрастни.
Чалгата стана вашият Уудсток. Вашата Прага от 1968. Вашата Будапеща от 1956 година.
„Вorn to be wild“ на Steppenwolf  се превърна в „Бясно карай на червено, направи за мене нещо откачено“ на Ивана.
А „lullaby“ на „The Cure” в „Кой сега до теб заспива“ на Борис Дали.
Не, ние не създадохме чалгата. Ние бяхме торта, върху която тя да поникне.

Скъпи малки приятели.
Слагам бас, че едва ли ви е до статии в момента.
Сега ви чака едно обикаляне по магазини за нови тетрадки, за нови раници с Джъстийн Бийбър, Скалата, Селена Гомез и други аксесоари, ученически пособия или детски играчки за момчета и момичета.
Скъпи родители, и на вас едва ли ви е до четене на статии. Вие сте заети да теглите потребителски кредити, за да купите учебници и тетрадки, дрехи и обувки, че и таблет, защото другите деца ходят на училище с „Айпад 3“, а вашият син е бая ретро с тоя „Самсунг Галакси 2“, заради който не го приемат насериозно.
Хайде, тичайте и не забравяйте, че тази година първият учебен ден закъсня с 24 часа.
А ние закъсняхме с 24 години, но в момента по нищо не ни личи, че сме склонни да си дадем зор и да наваксаме.
Да ни е честита новата учебна година и на добър час!
 

 



Други статии от този автор



Коментари