По пътя...

Михаил Билалов, за много хора, стана познат  като Джаро от „Под прикритие“, а за онези, които са наясно с биографията му е повече от трудно да го преразкажат. Космополит, играещ човек и какво ли още не....  Отвъд  ролята на бруталния мафиот и ние с изненада разбрахме, че у човека Билалов се крие един дълбоко вярващ християнин. И го попитахме защо България гони младите, какво го радва в тези смутни времена и кога ще се събуди българинът...

От  Сонг Лилинг в Мадам Бътерфлай, през Мартин, който се влюбва в коза, през ролята на Бога и до бруталния мафиот Джаро, между тези образи, коя роля Ви е най-удобна и виждаме най-много от теб?
Всички са ми удобни, обичам всички тези роли, но в  нито една от тях няма нищо от мен, каквото и да било. Аз обичам роли, които нямат нищо общо с мен. Затова са ми интересни, тъй като аз не съм си интересен.
Влюби ли се наистина в козата?
Разбира се, иначе как ще го изиграя това. Влюбих се наистина на ужким.
Обичаш да пътуваш, разкажи интересна случка по пътя ти?
Само интересни изгледи и залези, интересни красиви гледки, невероятни, през цялото време само това се случва, понякога и някой интересен спътник и интересни животинчета, които изскачат от тук и там. По пътя към Сантяго де Компостела силно впечатление ми правиха болните хора, които отиват на поклонение и се надяват да оздравеят...
Каква музика слушаш?
Ако изобщо слушам… в колата нямам уредба, музиката е в главата ми.
Отношението ти към чалгата?
Безразличие.
Децата ти с какви впечатления са за България?
Децата много се впечатляват, дори един двор за игра би ги впечатлил, техният свят е мъничък.
Бъдещето им?
Не ми е дадено да знам бъдещето, но не го виждам тук. Аз ги възпитавам колкото мога, но в крайна сметка бъдещето е в техни ръце, то си е мистерия. Занимавам се с тяхното настояще, а то е кукли, мечове, игри…
Все повече  и повече млади хора решават да напуснат страната, с какво ги гони родината?
С бедност и незаинтересованост към талантите им.
От всички приключения, които си преживял, кога беше най-хубаво?
Винаги, и като млад, и като не толкова млад, винаги ми е било добре, аз съм човек, който се радва на нещата.
А голямата любов кога беше? Сбъдна ли се?
Като ученик, поосъществи се малко, докато не влязох в казармата и тя не ме остави.
Сълзи имаше ли?
Да, плакахме.
Какво те ядосва напоследък?
Тъпотата, винаги ме е ядосвала. Всеобщата тъпота и моята също.
Какво те прави щастлив?
Прости неща, лятно време една ракия под асмата, една хубава жена, това, че съм здрав. Това, че мога да поиграя на карти с приятели, това, че приятелите ми, които обичам успяват да са добре, това, че децата ми са добре.
Каузата на Билалов каква е? Днес всеки се бори за нещо, едни свалят правителства, други ги издигат?
Аз се боря и се моля за прошка на лошите си дела и за Божията благословия.
Знам, че си вярващ...
Моята религия е християнство, но съм минал през изучаването на много други.
Някога чувствал ли си, че Бог те е забравил, изоставил?
Чувствал съм, защото не съм бил достатъчно проницателен.
Ставаме ли свидетели на някакво събуждане на българите и докъде може да стигне то, видяхме хората по площадите да казват, че не искат да живеят повече така?
Българинът може да го събуди само едно нещо - крайното нещастие, докато той не го види и усети до края, няма да се събуди, към момента протестът не се е превърнал в народен гняв, а той се събужда само при крайни обстоятелства. Ние не сме в час у нас, ние трябва да защитим християнството, но то се защитава чрез усилие и борба. Няма - ама това, ама онова….църквата е създадена от хора, те не са безгрешни. Водачите в България винаги са излизали от църквата, ето например Левски, това като че ли постоянно се забравя.