Специален коментар
Отворено писмо до баба ми

Венци Мицов | 11/09/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Скъпи приятели. Знам, че времената са епични.
Времената са толкова епични, че ако патетиката можеше да се превърне в някакъв вид ток, щяхме да захраним България от Генерал Тошево до Симитли, че дори щяха да ни останат свободни мощности да изнасяме навън.
В тия епични времена е модерно да се пишат отворени писма.
Отворените писма носят целия възмутено-моралистки заряд на софийската революция в себе си.
Отворените писма показват, че именно ние сме хората, които можем да размхаме пръст и да заклеймим други себеподобни.
Бе, изобщо – отворените писма са новият жанр.

Ставаш сутрин, а комшията пробива дупка с бормашина – бам, отворено писмо във Фейсбук.
„Когато съседите страдат, защото с кървава пот заработват къшея хляб, ти, гаден комунист такъв, пробиваш дупки с бормашината. Ти си агент на Пеевски и проводник на идеите на олигарсите, мръсен колаборационист!“ – пишете вие.
И тутакси ставате герой! Над 200 души споделят вашето писмо. Офнюз и Норешарски го препечатват. Вечерта сте във всички новини, а съседа ви вече ви е написал отговор.
„Когато аз плащах асансьора, ти саботираше икономиката ни и се криеше от домоуправителя, нали? Как да ти вярвам сега, когато нямаш морал да платиш 8 лева и 74 стотинки?“ – пише твоят съсед и писмото му е отразено от вестник „Монитор“, вестник „Дума“, а на страницата на Велислава Дърева във Фейсбук се появява ваша снимка с коментар – „Такива като него убиха Левски!“.

Изобщо, модата на отворените писма ме забавлява изключително много.
Да напишеш отворено писмо е най-удобният начин да покажеш интелект, здрав морал, гражданско възмущение. А и никой да не ти отговори, за да си спестиш възможността да провериш какво е насрещното мнение.
Затова и аз ще дам своя принос днес.
Ще напиша отворено писмо до баба!
Да не губя време и да започвам!

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО БАБА

„Скъпа бабо! Пиша ти това писмо, защото знам, че имам граждански дълг да го направя.
Искам да те питам няколко неща! През 1939 Хитлер нападна Полша! През това време ти си била заета да бачкаш в тютюневия склад в Кюстендил и не си се противопоставила!
През 1944, когато партизаните слязоха от Балкана, а комунистите узурпираха властта у нас, ти си била заета да правиш попарка с чай от липа и корав хляб от дажбите за мама.
Защо мълча! Защо не се противопостави!?
През 68, докато танковете нападаха Прага, ти си правела зимнина на двора! А можеше да напишеш декларация и да я прочетеш по Дойче веле! Защо си замълча?
А после! По време на Възродителния процес, вместо да атакуваш Министерски съвет и Народното събрание, ти ми омеси баница със сирене!
Защо?
Скъпа бабо, защо си мълча? Вярно, че баницата беше страхотна, но ако беше сложила малко повече сирене, щеше да е перфектна!
И да знаеш, че няма да забравя как веднъж не ми даде 5 лева, за да си купя дъвки от едно стрелбище!
С което показа, че ти си олигарх, който не милее за околните!
Твой, освободен от страха внук Венци!“

Как ви се струва?
Не е ли малко прекалено това или е ОК?
Ако ви се струва прекалено, мога да ви утеша – баба отдавна напусна тоя грешен свят.
Не можа горката да изчака да станем член на НАТО и Евросъюза, не можа да види Бойко Борисов като премиер.
Не можа да види дори бившия цар, който стана министър-председател и се опита да си вземе обратно Мусала.
Така че споко – баба така или иначе няма да прочете отвореното писмо до нея.

Повече се притеснявам за вас, скъпи приятели. На ден ни се налага да четем по няколко отворени писма, заредени с такъв нездраво-емоционален заряд, щото и тайна докладна записка на Лаврентий Павлович Берия до Йосиф Висарионович Джугашвили не би могла да ги достигне.
Не знам дали няма да я докараме до момента, в който да общуваме само с отворени писма помежду си.
И с някоя и друга статия на Калин Янакиев за разкош!

Завършвам тази статия с лек епистоларен привкус с една внезапна констатация.
Днес е 11 септември.
Денят, в който рухнаха кулите близнаци в Америка, след терористично нападение.
Ние кули близнаци нямаме. Имаме тризначките от Биг Брадър.
Ама тях няма кой да посмее да ги удари.
Така че смело се удряйте с отворени писма.
И без това отдавна сме станали за смях.
Още малко ретроградност и патетика никога няма да е в повече!

P.S. Бабо, ако можеш да четеш от оня сявт, да знаеш – никой не може да  прави мекички, вкусни като твоите!
  

 



Други статии от този автор



Коментари