Хора за трафик

Трагичната история на една жена обедини българите в Гърция и те задно успяха  да променят съдбата й. Поне засега. Тя се казва Янка Иванова, на 57 години, родом е от село Тръстеник, русенско. Тя е със забавено развитие и без дом, защото къщата й изгаря след пожар и няма кой да я възстанови. Има деца, с които не поддържа връзка.

Вероятно заради неравностойното си положение и миловидното си излъчване, Янка е перфектната жертва. Тя е от онези, българи, за които никога не чувате освен като цифра в статистиката на изчезналите и непотърсените. Тя е жертва на канал за трафик на хора, които са използвани за просия в чужбина.

Янка става жертва на ромите Мария и Станчо от  Русе. Двама цигани, изградили цяла мрежа от просяци в Гърция, които се отчитат на тях. Схемата е наглед проста -  набелязват жертвата, прибират я и след това я настаняват в „специално“ наета просяшка квартира в Атина. След кратко обучение жертвата излиза на „пазара на труда“, започва да проси, а в края на всеки ден, шефовете й прибират оборота. Когато жертвата не изкарва достатъчно,  шефката Мария се заема с превъзпитаването на подчинените си, за да ги амбицира да работят повече.  В следствие на цялата система Янка е системно пребивана, тъй като „работодателите“ й,  все не оставали доволни от сумите, които тя им отчита. А Янка  въпреки забавеното си развитие, просто не желае да проси, дори за собствената си прехрана.

Един ден тя се престрашава и успява да избяга. Не притежава нищо – дори документ за самоличност, всичките й вещи остават завинаги у доскорошните й попечители. Янка  заживява в гръцки парк и оцелява там повече от година. Без познати, без пари, без какъвто и да е шанс да се върне обратно в страната си.

Много рядко на жертвите им се случва да попаднат на добри хора. Янка се запознава случайно с българка, която живее в Гърция. Доста време жената й помага с храна, дрехи и подслон. Емигрантката подава сигнал в посолството ни в Атина и тъй като й се налага да замине за България, пост-ва сигнала за бездомната Янка в групата на българите във Гърция във Фейсбук, с надеждата да се намери някой, който да поеме грижите за Ваня, докато нея я няма. Отзовава се Моника - друга българка, живееща от години в Гърция. Тя прибира Янка в дома си, докато бъдат уточнени личните й данни и се задвижи издаването на пасаван.  Моника се заема и с издирването на подходящ социален дом у нас, тъй като храненичката й няма къде и при кого да отиде…

След всичко това и за добро или не Янка вече е в България. Настанена е в кризисен център за жертви на трафик и насилие. Максималният период, който тя може да прекара там е половин година. Социалните работници са пуснали документи за ТЕЛК, лошото е, че процедурата се бави близо 6 месеца. С други думи, ако явяването на Янка пред комисия се забави, тя отново остава на улицата – там, където се вихри пазарът за жертви.

Историята звучи положително и ни е разказана от няколкото българки, които са успели да помогнат с каквото могат. Разказаха ни я, за да могат повече хора, да чуят за Янка, за да я предпазят от съдбата, от която някак е успяла да оцелее.  Но остава и „малката“ подробност, че трафикантите Мария и Станчо не спират необезпокоявано да „наемат на работа“ социално изключени българи и да изкарват пари на техен гръб… чрез насилие и тормоз. Няма статистика колко са просещите Янки по улиците на Гърция, колко от тях успяват да избягат от съдбата си и колко никога не срещат своя благодетел, който да ги избави от мъката…