Южен поток

Стачките, протестите и нарастващото напрежение през последните месеци, оставиха на заден план нещо не по-малко важно от политическите крамоли на жълтите павета. За енергийните проекти на България започва да се говори тогава, когато политиците решат да си разчистват сметките. Дори и в тези случаи  те рядко прибягват до публични дебати по темата, защото тя е сложна, заредена с остри геополитически и икономически противопоставени интереси. А всъщност зад тях стоят и нашите, чисто човешки. Ако щете погледнати и през семейния бюджет, дори да не навлизаме в икономическите ползи за държавата от този или онзи проект. АЕЦ „Белене“ беше един пример за това как популистки може да се експлоатира проблем, от чието решаване зависи много – дори и само заради неустойките, които трябва да платим …  Но… Важните за страната и икономически и стратегически енергийни проекти реално бяха 3.

АЕЦ „Белене“
Съдбата на този проект за втора атомна електроцентрала, вече е ясна.  Поне засега.  Въпреки, че в началото на мандата на кабинета „Орешарски“ се заговори за ревизия. Засега обаче в тази насока, освен принципни разговори с руската държава, нищо друго не се предприема.

„Набуко“
„Набуко“ е газопровод, който ще пренася природен газ от турско-българската граница до Австрия през територията на България, Румъния и Унгария. Предвидената обща дължина е 1329 км.  Основният смисъл на този газопровод е  да даде на Европа, но и на България относителна енергийна независимост от доставките от една единствена страна, в случая Русия, и да гарантира на европейската икономика алтернативни газови доставки от Азербайджан, Туркменистан, Казахстан и Иран. Именно затова той се смята за конкурентен на „Южен поток“. Все още е в проектна фаза и през последните години, почти не се говори за него. За нас той има и  допълнителна стойност – преносът на суровината през страната се заплаща и може да стане важен източник на приходи за бюджета.

"Южен поток"
Руско-италиански проект за газопровод по дъното на Черно море от руската станция "Береговая" до крайбрежието на България - Варна. На българска територия газопроводът  ще се разклонява по 2 трасета - северно и южно, но това още не е решено. Северното ще пренася газ до Румъния, Унгария, Словения и Австрия, а южното - до Гърция и Италия. Общата дължина на черноморската част на "Южен поток" ще бъде около 900 километра, а максималната му дълбочина - над 2000 метра.

"Южен поток" реално представлява система от нови газопроводи с мощност 30 млрд. куб метра, чрез която ще се транспортира не само руски , но и средноазиатски, и казахстански газ. В рамките на проекта в Европа ще постъпват до 30 млрд. кубични метра годишно газ. Стойността на съоръжението се изчислява между 8 и 10 млрд. евро. Като цената само на подводната част, според експерти и анализатори, ще струва на партньорите над 4,5 милиарда евро.

За Русия "Южен поток" не е алтернатива на нито един от съществуващите проекти, но се конкурира с  „Набуко“. Той не отменя проекта за разширяване на "Син поток" между "Газпром" и унгарската компания МОЛ, както и "Северен поток", проект на Русия, Германия и Холандия и който трябва да свърже Русия с Германия през Балтийско море. Пускането в експлоатация  се предвижда да стане три години след  момента на получаване на всички разрешения. "Газпром" и ЕNI планират да си разделят поравно разходите.

Меду руската и италианската компания вече има реализиран подобен проект. "Газпром" вече е построил заедно с ЕNI един газопровод – "Син поток", съединил Русия и Турция по дъното на Черно море. Неговата дължина е 760 км, цена – 3,3 милиарда долара. Подводната част е дълга 390 км и е струвала 1,7 милиарда долара.

Реазизирането
Първата копка за "Южен поток" беше направена в руския град Анапа на 7 декември миналата година. У нас окончателното инвестиционно решение беше подписано две седмици преди това. Работата по проекта сега е в техническа фаза.

В края на август, с решение на Висшия експертен екологичен съвет на Министерството на околната среда и водите беше одобрено изграждането на сухоземното трасе на територията на България. То беше дадено след стартирала през 2011 г. процедурата по ОВОС, изготвен доклад за оценка на степента на въздействие в защитените зони и проведени обществени обсъждания в 39-те засегнати общини в Северна България, през чиито територии преминават тръбите. Според техническата документация, линейната му част е с дължина 540 км и диаметър 1400. Предвижда се изграждане на приемен терминал и компресорни станции КС "Варна", КС "Лозен" и КС "Расово".

Ползи за България
Обратно на русофобските твърдения, проектът не е българо-руски, а изцяло европейски тъй като в него участват не само "Газпром" и Български енергиен холдинг, а и италианската компания ENI, френската "Електрисите дьо Франс", германската "Винтерсхал" - част от концерна BASF.

 От „Южен поток“ България ще получи около 3 млрд. евро инвестиции. Строителството на нашия участък от тръбата ще осигури работа за около 3000 човека. Много родни фирми се надяват да спечелят поръчки като подизпълнители, доставчици на оборудване, специални облекла за работниците, храна и т.н. Това реално е най-големият проект, който  стъпва в България последните години.

Големи ползи могат да се извлекат и за хората в градовете и селата, през които ще минават тръбите. Освен  работа в периода на изграждането и експлоатацията, много собственици ще получат пари срещу земята, която ще предоставят за преминаването на газопровода. По част от трасето тя няма да се изкупува, но хората ще получат обезщетения. На местата, където ще бъдат приемният терминал, компресорните станции, крановете и други съоръжения, земята ще трябва да се изкупи. А трасето минава през някои от най-бедните райони. Това са местности със стотици декари пустеещи ниви.

Потребителският интерес
"Южен поток" ще докара и по-евтин газ в България. От една страна съкращаването на пътя  от Русия до България директно ще свали цената му. Таксите от транзита на газ, които ще получава страната ни, пък ще помогнат  за намаляване на цените на газа за индустрията. От една страна, "Газпром" ще продава на Запад големи количества  и много по-лесно ще направи нова отстъпка за нашата държава. От друга страна, чрез постъпленията от тези такси в държавния бюджет България ще може да си позволи да компенсира част от приходите си от данъци. Което ще е от голяма полза както за бизнеса, така и за хората, които се отопляват на парно. По-евтин газ означава по-ниски цени на топлофикациите.

Именно тези факти, обаче остават скрити зад политическото говорене и чисто лобистките интереси на властимащите. Противопоставянето на „Набуко“ и „Южен поток“ е чиста геополитическа игра. Неслучайно при правителствата преди 2005 г., първият беше широко лансираният енергиен проект. А в годините след това – проруският набра скорост. От чисто икономическа гледна точка обаче, ние имаме нужда и от двата. Защото дългоочакваната диверсификация на доставките на газ, няма как да се реализира без „Набуко“.