Актуално
Август е септември, септември ще бъде май

Венци Мицов | 02/09/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

И месеците не са това, което бяха.
Откакто Миро от Каризма изпя „Август е септември“ вече съвсем му изпуснах края.
Какво ли е искал да каже лирическият герой? Че и през август, и през септември ни е все тая?
Или че август, и септември са отпускарски месеци, в които единият е с 30 процента дискаунт на родното черноморие?
Каквото и да е искал да каже авторът, единственото, което е постигнал, е че е успял да ни обърка още повече в броенето на дните.
Август е септември, 82 дни едни хора протестират а други почти 100 дни са на власт.

А новият политически сезон е на старта си и дори опитни и обръгнали в какво ли не политолози, социолози и прочие склерози не могат да заявят категорично какво ни чака, освен може би, че протестите ще продължат, което от своя страна ще оказва влияние върху работното време на най-смешното народно събрание в най-новата ни история.
Не че предишното не беше смешно. Беше и още как. Ако бях политическият вариант на Миро от Каризма, щях да изпея със сигурност песента „41 НС е 42 НС“.

Но аз нямам претенции да съм певец. У нас други пееха – кои на сцена, кои на трибуната в парламента.
Но като че ли най-много бяха тези, които само допреди 24 години пееха в народната милиция и в различните хорови подразделения на ДС.
Сопрани, алти, тенори, баси. Всякакви гласове, всякакви песни.
От песен за твоя комшия, който разказвал вицове за бай Тошо до песен за твоя най-добър приятел, който се кани да емигрира в Канада.
Изобщо, не само месеците, но и песните не са това, което бяха. Но все пак в основата си останаха същите.

Преди хората пееха „Една българска роза“, а години по-късно „Съчки събирам“.
Ако се замисля, и двете песни са възхвала на родната красота.
И двете възхваляват определени символи на природата.
Само че в едната песен се пее за розите, респективно красивите български жени, които са едни рози и разбира се за розовото масло...
А в другата – е, в нея се пее за красотата на българския мъж, но по-скоро оня български мъж, който обича да се гримира и да ходи облечен в рокля.
Сега да не кажете, че текстът отива към някакви хомофобски посоки.
Опазил ме господ, не съдя хората по тяхната сексуална ориентация, дори ако тези хора носят имена като Денди.
Просто искам да кажа, че и месеците не са това, което бяха, и песните – и те не са това, с което сме свикнали.

Вижте Роджър Уотърс!
Дойде и за 48 часа ни разказа играта на всички.
Най-напред се поклони на гроба на майор Томпсън и всички го нарекоха „комунист“.
После на стената, по време на шоуто му се появи надпис „Оставка“ и всички побързаха да го изкарат соросоид и разбира се проект на Бойко и Саша Безуханова.
А Мишо Шамара направо си му каза на горкия пинк флойдец – „Ебем ти Пинк Флойда, ебем ти Роджър Уотърса, ебем ти платения метъл!“.
И после само да кажете, че музиката не е оръжие, по-силно от сметките за тока през януари и реч на Волен през юли.

Впрочем и политиката – и тя не е това, което беше.
Едно време имаше политици, някои от които умееха да говорят така, щото да ги слушаш няколко часа, да си убеден, че казват страшно умни и важни неща за България, но да не можеш да разбереш нито една дума от речите им.
А сега, освен че отново не можеш да разбереш една дума от речите на новите политици, усещаш, че самите нови политици не могат да разберат не само собствените си речи, но и трудно познават часовника, бъркат посоките ляво и дясно и не са особено добре с таблицата за умножение.
Но така е – новите политици са прагматици, те не са теоретици като старите им предшественици.
Новият политик може да казва трудно името си и да не е способен със собствени сили да завърши средно образование.
Но пък е нагъл, безпардонен и каквото не може да сметне с оскъдните си мозъчни клетки, го довършва с калкулатора на Айфона си, последен модел.

Да, нищо не е такова, каквото беше.
Попитайте възрастните си баби и дядовци и те ще ви кажат – „Едно време, чедо, и зимата си беше зима и лятото – лято“...
А сега август е септември, българската роза се е превърнала в съчка, която ще стопли няколко момчета - травестити на тайно парти в горичката, а Роджър Уотърс е замсетил Роналд Рейгън като основен враг на тутраканска селищна система.

Но за всичко сме си виновни сами.
Какво му трябваше на тоя Гео Милев да казва – „Септември ще бъде май!“.
И изобщо, кажете ми – как е възможно да четете поезия, чийто автор е квартал в София?
И въобще не ми излизайте с номера, че поетът Никола Вапцаров не е водещ на „Риск печели – риск губи“.
Няма да се хвана, да знаете!
Не и през септември, който ще бъде май!
Ще бъде!

 

 



Други статии от този автор



Коментари